Определение № 1452 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1006/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат И. С. Б. вх. № 3649/12.02.2024 г., подадена срещу определение № 230 от 30.01.2024 г. по ч. гр. д. № 3171/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 95030/19.10.2023 г. на адвокат Б., назначена за особен представител на въззивника Т. Г. Е., срещу протоколно определение от 12.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 7532/2022 г. на Софийски градски съд. Софийски апелативен съд е изложил, че с определение № 20003613/13.01.2022 г., постановено по гр. д. № 16282/2020 г. на Софийски районен съд, на основание чл. 47, ал. 6, във вр. с ал. 1 ГПК, адвокат Б. е назначена за особен представител на ответника по делото Т. Г. Е.. Производството по в. гр. д. № 7532/2022 г. на Софийски градски съд е образувано по въззивна жалба на адвокат И. Б., като особен представител на Т. Е., подадена срещу решение № 20016489/24.02.2022 г. по гр. д. № 16282/2020 г. на СРС. С разпореждане № 17022/12.10.2022 г. въззивният съд е оставил без движение исковата молба, като е определил срок, в който въззиваемата страна да представи вносен документ за платена по сметка на съда сума в размер на 441 лв. - възнаграждение за процесуалния представител на Т. Е. (адвокат И. Б.). С молба от 06.10.2023 г. адвокат Б. е поискала от СГС да коригира определеното й възнаграждение, като задължи въззиваемата страна да внесе депозит за особен представител в размер на 880.13 лв., съобразен с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С обжалваното пред САС определение СГС е оставил без уважение искането за определяне на допълнителен депозит за възнаграждение на особения представител, като е приел, че съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като може да бъде и под минималния за съответния вид работа, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА. Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Посочил е, че разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК предвижда обжалваемост на две групи определения - тези, които преграждат развитието на производството и такива, за които тя е изрично предвидена в закона. Обжалваното определение, с което съдът в хода на производството е отказал да измени размера на определеното възнаграждение за особен представител, не попада в никоя от двете категории. Според САС, по своята правна характеристика определената от съда сума, която следва да бъде заплатена на особения представител, е депозит, който в съответствие с разпоредбата на чл. 76 ГПК се внася предварително. Правомощието да определи окончателния размер на депозита е предоставено на съда, пред който се развива съответното производство - в случая Софийски градски съд. С постановяването на акта, с оглед изхода на спора, съдът ще следва да се произнесе и за възнаграждението на особения представител, което съгласно разясненията в т. 6 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е винаги дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски. От този момент възниква и процесуалното право да се иска изменението му в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, в случай че е неправилно определено, с оглед действителния обем и съдържание на осъщественото процесуално представителство. Въззивният съд се е позовал на приетото в мотивите на определение № 113/18.03.2022 г. по ч. т. д. № 336/2022 г. на ВКС, І т. о., че само след приключване на спора и с оглед правния резултат може да се преценява адекватността на дължимото на особения представител възнаграждение, а размерът на предварително определения и внесен депозит не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като се касае за разпореждане по движение на делото, неокончателно, а и необвързващо досежно разпределението на отговорността за разноски. Жалбоподателката, без да съобразява, че обжалването пред ВКС е по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, а не по чл. 274, ал. 3 ГПК, формулира въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, позовава се на чл. 280, ал. 2 ГПК. Счита определението за неправилно и необосновано. Изразява становище, че определението от 12.10.2023 г. на Софийски градски съд подлежи на обжалване. Настоящият съд намира частната жалба за процесуално допустима и за основателна. Съображенията му за това са следните: В случая разпореждането на Софийски градски съд № 17022/12.10.2022 г. по гр. д. № 7532/2022 г., с което е определено възнаграждение на особения представител на Т. Е. – адвокат И. Б., в размер на 441 лв. и е указано на ищцата (въззиваема) да внесе сумата по сметка на съда, има отношение към въпроса за разноските по делото. Назначеният особен представител няма друг път за защита за определяне на справедливо възнаграждение, освен да иска изменение на този акт по реда на чл. 248 ГПК, а при неуважаване на искането – да обжалва определението по чл. 248 ГПК пред горната съдебна инстанция. В изложения смисъл е налице и многобройна практика на ВКС – определение № 2/05.01.2023 г. по ч. т. д. № 2637/2022 г., І т. о. и цитираните в него други определения. Прието е, че съдебният акт, с който се определя размер на възнаграждението за назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, платимо от ищеца по делото, представлява по своята правна същност акт за определяне на разноски по делото. Макар да не е постановен по реда на чл. 78 ГПК (разпределение на отговорността за разноски с оглед изхода на спора), той е от същата категория актове, респ. подлежи на изменение от постановилия го съд, а при отхвърляне на искането на особения представител за увеличаване размера на определеното му възнаграждение – на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 248 ГПК. Становище за обжалваемост на определението на съда, с което е отказано да се увеличи възнаграждението на особения представител, е застъпено и в определение № 652/22.10.2013 г. по ч. гр. д. № 6141/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 564/13.11.2017 г. по ч. т. д. № 2076/2017 г. на ВКС, І т. о., определение № 189/10.05.2021 г. по ч. т. д. № 2476/2020 г. на ВКС, І т. о. и др. Изложеното обуславя отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по същество на частната жалба вх. № 95030/19.10.2023 г. на адвокат И. Б.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение