Определение № 3871 от 15.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Т. Д., подадена чрез процесуален представител адв. И. Б. – К. против определение № 507/04.02.2026г. постановено по гр.д. № 4308/2025г. по описа на Върховен касационен съд, IV ГО, с което на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК е оставена без разглеждане частна жалба подадена от М. Т. Д. срещу въззивно определение № 15726/09.10.2024г. постановено по в.ч.гр.д. № 8585/2024г. на Софийски градски съд и е прекратено образуваното по нея ч.гр.д. № 4308/2025г. по описа на ВКС, IV ГО. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и за приемане на частната жалба за допустима и продължаване на разглеждането й по същество. Частният жалбоподател поддържа, че е неправилен изводът на съдебния състав на ВКС, че въззивният акт е изключен от касационен контрол, като постановен в производство по брачен иск. Поддържа, че предмет на подадената частна жалба пред ВКС е бил процесуалноправен въпрос относно правоприемството в процеса по чл. 227 от ГПК, а именно конституиране на наследник на починала в процеса страна, а не самият брачен спор. Ето защо счита, че е неприложимо в случая ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК. Доколкото отказът за конституиране на страната засяга правото й на участие в процеса и е преграждащ, то същият следва да подлежи на касационно обжалване. Счита, че правилото на чл. 274, ал. 4 от ГПК в случая е неприложимо. В отговор на частната жалба ответникът Т. Ц. В., чрез процесуален представител адв. Д. Б. оспорва жалбата и поддържа, че обжалваното определение е правилно и моли да се потвърди. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С определение № 2452 от 12.05.2026г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК до произнасянето на Конституционния съд на Република България по конст.дело № 5/2026г. С решение № 10/09.07.2026г. по цитираното конституционно дело, Конституционният съд е отхвърлил искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Налице са предпоставките по чл. 230, ал. 1 от ГПК за възобновяване на производството по делото предвид отстраняване на пречките за движението му. С обжалваното определение състав на Четвърто отделение на ВКС е оставил без разглеждане частната жалба на М. Т. Д. срещу въззивно определение № 15726/09.10.2024г. постановено по в.ч.гр.д. № 8585/2024г. на Софийски градски съд и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. С това определение, Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционно определение от 01.04.2024г. по гр.д. № 2192/2020г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 227 от ГПК е оставена без уважение молбата на М. Т. В. за конституирането й като страна в процеса, в качеството й на наследник по закон на починалата в хода на делото ищца С. В. В., п. на 29.11.2020г., по предявения от нея срещу Т. Ц. В. иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради неналичие на предпоставките на чл. 52, ал. 2 от СК и чл. 327, ал. 1 от ГПК. За да остави без разглеждане частната жалба, съставът на Върховния касационен съд е приел същата за недопустима на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, тъй като е подадена срещу въззивно определение, постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Съобразил, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК /в действаща редакция/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове, а искът за развод по чл. 49, ал. 1 от СК е брачен и се разглежда по реда на производствата по чл. 318 и сл. от ГПК. Посочил, че въззивните решения по брачни искове за развод са изключени от касационен контрол, а съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Приел, че обжалваното въззивното определение е окончателно. По тези съображения оставил без разглеждане частната жалба като недопустима. Определението е правилно. Предмет на разглеждане пред въззивния Софийски градски съд е била частна жалба на М. Т. Д. срещу преграждащо първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателката да бъде конституирана на мястото на починалата си майка, по предявен от нея приживе иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК с искане съдът да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове. Такъв е предметът на образуваното пред РС – София производство – иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК. Въззивното решение по това дело не би подлежало на касационно обжалване. След като въззивното решение по това дело не би подлежало на касационно обжалване, то и постановените по същото дело определения са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. Това е така, тъй като съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Доводът на частния жалбоподател, че в конкретния случай предмет на подадената от нея частна жалба е процесуалноправният въпрос засягащ приемството в процеса и накърняващ правото й на участие и защита по делото е неоснователен и не преодолява императивно очертаното в чл. 280, ал. 3 от ГПК изключване на приложното поле на касационното обжалване. Възприетият от законодателя критерий за недопустимост на касационното обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК е предявеният иск, без да е предвидено изключение от правилото съобразно вида процесуалноправен въпрос, подлежащ на разглеждане. Решението на въззивния съд по тази категория граждански дела с оглед предмета не подлежи на касационно обжалване, съгласно нормата на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК, поради което и определенията на въззивния съд, постановени в това производство, по изричното правило на чл. 274, ал. 4 от ГПК, също са изключени от обхвата на касационния контрол. В съответствие с Конституцията и общоприетите международни стандарти законът ограничава достъпа до касационно обжалване по абсолютни и относителни критерии. Абсолютните критерии са според паричната оценка на предмета на делото и според неговия род, а относителните – според значението на разрешените в съдебния акт правни въпроси за уеднаквяване на практиката и за развитието на правото. Действащият ГПК/2007г. ограничи достъпа до касационно обжалване, както на решенията, така и на определенията, като въведе относителни критерии, важащи за всички съдебни актове и абсолютни критерии само по отношение на съдебните решения. С допълненията и измененията Обн. ДВ, бр. 100/2010г. режимът на достъп до касационно обжалване на всички съдебни актове беше уеднаквен, като действието на абсолютните критерии беше разпростряно и върху определенията. В заключение като е оставил без разглеждане касационната жалба на М. Т. Д. като процесуално недопустима, Върховният касационен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение