Определение № 319 от 13.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1209/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 5376 от 18.ІІІ.2019 г. на И. А. И. от София, погрешно означена като „частна” и подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Благоевград против решение № 2934 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 13.ХІІ.2018 г., постановено по т. д. № 4059/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 49/18.ІV.2018 г. на Врачанския ОС, ТК, по т. д. № 97/2016 г. С последното, в производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, е било признато за установено, че „Обединена българска банка” АД-София има съществуващо вземане срещу настоящия касатор в размер на 18 309.16 евро по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 26.ІХ.2008 г., включващо 16 139.85 евро – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата 28.ІV.2015 г.; 2 101.86 евро - договорна лихва за периода от 20.ІІ.2014 г. и до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /28.ІV.2015 г./; 67.45 евро – наказателна лихва за същия период, за които суми в полза на кредитната институция е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1435/2015 г. по описа на РС-Враца. Оплакванията на касатора И. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и „да бъде върнато делото за ново разглеждане пред друг състав на първа или въззивна инстанция в София”, където сега бил и настоящия, и постоянния му адрес. Инвокирани са доводи, че решението на САС било неправилно, понеже е постановено „при използването на нищожни доказателства и недопустими искове”, като аргументацията на тази теза е подробно развита в депозирани по делото писмени бележки на касатора, изготвени от неговия процесуален представител по пълномощие. Специално се настоява от жалбоподателя И. да бъде отменено въззивното решение в частта за осъждането му, на основание чл. 78 ГПК, да заплати разноски за водене на делото „на отново неизвестен, упълномощен от неизвестен ищец” юрисконсулт. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й обосновава приложно поле на касационното обжалване както с твърдения за вероятна нищожност, недопустимост и „очевидна неправилност” на обжалваното въззивно решение /т.е. всички основания по чл. 280, ал. 2 ГПК/, но също и с наличието на всички допълнителни предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и с тази на Съда на Европейските общности, по следните шест правни въпроса, имащи значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото: 1./ „По обуславящите изхода на делото процесуални въпроси, обвързан ли е съда в производствата по чл. 417 ГПК и чл. 422 ГПК от дадената от ищеца правна квалификация и как се извършва преценката за идентичност между заявеното от ищеца с исковата молба спорно право и обстоятелствата, на които се иска издаване на заповед за изпълнение?”; 2./ „Следва ли да се съберат всички доказателства от значение за установяване на фактите, важни за решаване на делото?”; 3./ „Следва ли да се направи анализ на клаузите на договора при условията на чл. 20 от ЗЗД, за да се установи реалната воля на страните?; 4./ „Съдът следи ли служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор, чието изпълнение се претендира, или следва да се произнесе само по възражение, направено от ответника, когато то е в срока за отговор на исковата молба?”; 5./ „Спазени ли са материалноправните норми, регулиращи реда за водене на счетоводна отчетност, предвид направените възражения и оспорвания на първичните счетоводни документи и извлечения от сметки, представени от банката, верността на тези записи, отразени в тях?”; 6./ „В кой момент при настъпване на предсрочна изискуемост възниква задължение за банката да направи счетоводни записвания и спира ли начисляването на договорна лихва и наказателна надбавка?” По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Обединена българска банка” АД-София писмено е възразила чрез свой юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване, а също и за заплащане на всички направени от кредитната институция разноски по водене на делото. Инвокиран е довод, че всичко изложено от касатора представлявало: „правен абсурд, грубо незачитане на процесуалния закон, неразбиране на материалноправните норми на гражданското законодателство и злоупотреба с право”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на И. А. И. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: 1./ По релевираните от касатора И. основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: За да потвърди решението на първостепенния съд за уважаване на положителния установителен иск на банката срещу И. Ал. И., въззивната инстанция е приела, че предметът на делото е производен от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство по чл. 417 ГПК, поради което не може да се слуша противопоставеното защитно възражение за извършена в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК „подмяна на предмета на спора”: с въвеждането на такъв, който бил различен от предмета на заповедното производство. Последното няма спорен характер и се развива едностранно, а спорът произтича от своевременно направеното от И. възражение срещу веднъж издадената в полза на банката заповед за изпълнение на парично задължение. Според състава на САС съществуването на процесното вземане в полза на ищцовата „ОББ” АД произтича от сключения с И. на 26.ІХ.2008 г. договор за предоставяне на ипотечен кредит, надлежното последващо обявяване на същия за предсрочно изискуем /на датата 23.ІV.2015 г./, като размерът му е бил точно установен в заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от 6-те релевирани от касатора правни въпроса няма естество на такъв, който да у обусловил изход на конкретното дело. Този с пореден № 5 се отнася до правилността на обжалваното въззивно решение, а останалите са с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от допълнителните предпоставки за това /в случая и по трите точки на този законов текст/. Погрешното отъждествяване от касатора на касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. 2./ По релевираните от касатора И. основания по чл. 280, ал. 2 ГПК: Разгледаният по същество положителен установителен иск на банката срещу настоящия касатор в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК/ е последица от възражението на И. срещу издадената в нейна полза заповед за изпълнение на парично задължение и затова той се смята предявен от момента на подаване на заявлението за снабдяване на кредитната институция с такава заповед (предвид спазването и на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК). В това се изразява конкретния правен интерес на банката от воденето на такъв установителен иск. Следователно не се констатира вероятност този иск да е процесуално недопустим, доколкото до предявяването му няма все още възникнал спор /вкл. и страни по него/, а едностранно процесуално правоотношение между банката заявител и заповедния съд. В Гражданския процесуален кодекс не съществувал правила, разграничаващи надлежно събраните по делото доказателства на „нищожни” и „валидни”. Поради това е правно несъстоятелна поддържаната от касатора И. теза, че като е било „основано на нищожни доказателства”, решението на въззивния съд ставало нищожен съдебен акт. Меродавно в случая е, че обжалваното решение на САС е в достатъчна степен разбираемо, а също и че то е било постановено от точно този съдебен състав от трима апелативни съдии, пред който са приключили устните състезания по делото в откритото съдебно заседание, проведено на 19.ХІ.2018 г. Поради това не се констатира вероятност същото да е нищожно. В заключение, атакуваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация кредитна институция чрез нейния юрисконсулт искане по чл. 81, във вр. чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК, настоящият касатор ще следва да бъде осъден да й заплати сума в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Видно е от приложенията към писмения отговор на кредитната институция по чл. 287, ал. 1 ГПК, че той е бил изготвен от юрисконсулт, редовно упълномощен от двамата изпълнителни директори на банката, вписани в Търговския регистър към датата на депозирането на тези книжа: 2 май 2019 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение