Определение № 1774 от 21.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4350/2022 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Т. С., чрез адв. К. Я., САК, срещу решение № 137 от 18. 05. 2022 г. по в. гр. д. № 110/2022 г. на ОС – Добрич, потвърждаващо решение № 260006 от 15. 01. 2021 г. по гр. д. № 634/2019 г. на РС – Каварна, с което е отхвърлен предявеният от Р. Т. С. срещу Община – Каварна положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответната община, че ищцата притежава право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], учредено със сключен между страните писмен договор от 04. 01. 2013 г., вписан с вх. рег. № 44/4. 01. 2013 г., акт № 4, т. I на СВп – гр. Каварна.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – при несъобразяване с обстоятелството, че срокът по чл. 67 ЗС не би могъл да започне да тече преди сключване на предварителен договор с електроразпределителното дружество за електрифициране на имота, тъй като без такъв договор би било невъзможно одобряване на инвестиционен проект (чл. 144, ал. 1, т. 3 ЗУТ) и издаване на разрешение за строеж по чл. 148 ЗУТ. В случая е имало необходимост от ремонт на РК 3 (разпределителна кутия 3), предвидена да захранва с електричество процесния имот, същият е извършен в периода 30. 06. 2016 г. – 21. 09. 2016 г. и е било невъзможно срокът по чл. 67 ЗС да започне да тече преди 21. 09. 2016 г. Твърди се и неправилност на решението, поради допуснати процесуални нарушения – недопустимо обсъждане от съда на възможността за присъединяване на имота към градския водопровод и канализация, въпреки липса на въведени от страните твърдения за липса или наличие на такава възможност. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

Ответната страна по касационната жалба Община-Каварна не е подала писмен отговор в срока по чл. 280 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост от 04. 01. 2013 г., вписан с вх. рег. № 44/4. 01. 2013 г., акт № 4, т. I на Служба по вписванията – гр. Каварна, в полза на Р. Т. С. е учредено право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], отреден за социално жилище по чл. 49а ЗОС, за построяване на жилищна сграда съгласно предвижданията на застроителен план. Посочено е, че правото на строеж се учредява за срок от пет години.Договорът е сключен въз основа на издадена заповед № 1/03. 01. 2013 г. на кмета на Община-Каварна.

На 26. 07. 2016 г. на ищцата е издадена виза за проектиране на основание чл. 140 ЗУТ. На 10. 08. 2016 г. е издадено разрешение за проектиране на обекти по част „ВиК“ за срок от 2 години. На 27. 09. 2016 г. между ищцата и „Енерго Про мрежи“ АД е сключен предварителен договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, във връзка с постъпило искане от клиента с вх. № 4268428/02. 09. 2016 г. Поради изтичане срока на действие на договора, на 1. 11. 2018 г. е сключен втори предварителен договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, във връзка с постъпило искане от клиента с вх. № 4954567/08. 10. 2018 г. На 4. 12. 2018 г. е сключен предварителен договор за присъединяване към водопроводните и/или канализационни системи. На 17. 12. 2018 г. ищцата е подала заявление за одобряване на инвестиционен проект. От протокол № 1/1. 02. 2019 г. от заседание на Експертния съвет по устройство на територията при Община – Каварна е установено, че експертният съвет е отказал да разгледа и приеме инвестиционния проект с мотиви, че договорът за учредяване право на строеж на Р. Т. С., сключен на 04. 01. 2013 г. за срок от пет години, към 1. 02. 2019 г. е без правно действие.

С молба вх. № ОС-10-317/29. 05. 2018 г. Р. С. е поискала да й бъде разрешено да купи имота, върху който й е било учредено право на строеж. С писмо изх. № ОС-10-317/06. 07. 2018 г., връчено й на 10. 07. 2018 г., същата е уведомена, че за извършване на продажба следва да се изпълнят изискванията на чл. 35 ЗОС – решение на общинския съвет и проведен публичен търг или конкурс (ал. 1) и само при наличие на законно построена върху имота частна общинска собственост сграда – без търг или конкурс, по ред определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 (ал. 2), като в последната хипотеза продажбата може да се реализира и в случаите, когато сградата е законно построена на етап „груб строеж“ със заверена кота „било“ или кота „корниз“, удостоверена с протокол по чл. 181 ЗУТ (чл. 45, ал. 2 от Наредба № 2 за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество).В писмото е посочено, че срокът по чл. 67 ЗС за реализиране на учреденото на ищцата право на строеж е изтекъл на 04. 01. 2018 г.

Според заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Г. П. Г., в периода 2013 г. –2016 г. не е имало пречка имотът да бъде водоснабден. Същият е на ъгъла на ул. „В. Л.“ и ул. П. Р. С.“, по които е изграден уличен водопровод, с етернитови тръби Ф 100 и с полиетиленови тръби Ф90. Най-близката изградена улична канализация отстои на 220 м. от имота, поради което решението за заустване на отпадните води е изграждане на септична шахта в имота. За присъединяване на имота към електропреносната мрежа е предвидена РК-3, собственост на „Електроразпределение Север“ АД. Същата е била повредена и поправена в периода 30. 06. 2016 г. – 21. 06. 2016 г.

От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е носител на право на строеж по смисъла на чл. 63 ЗС на жилищна сграда върху поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], учредено с договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост от 04. 01. 2013 г., вписан с вх. рег. № 44/4. 01. 2013 г., акт № 4, т. I на СВп – гр. Каварна, е неоснователен. За основателно е прието възражението на Община – Каварна, направено с отговора на исковата молба, за погасяване по давност на учреденото в полза на ищцата право на строеж, поради нереализирането му в срока по чл. 67 ЗС и липса на основания за прекъсване течението на срока. Съгласно разпоредбата на чл. 67 ЗС и указанията по тълкуването и прилагането й, дадени с ТР № 1/04. 05. 2012 г. на ОСГК на ВКС, „упражняване право на строеж“ по смисъла на цитираната разпоредба означава сградата да бъде построена до етап груб строеж. Правото на строеж се погасява по давност, ако притежателят му, в рамките на 5 годишния срок, не построи сградата до етап груб строеж. Давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяването му породи действие. Доколкото обаче погасителният давностен срок се свърза с бездействие на титуляря на правото на строеж, то това бездействие не следва да е причинено от обстоятелства, независещи от волята и поведението на последния. В случая срокът по чл. 67 ЗС е започнал да тече на 04. 01. 2013 г., когато е сключен договорът за учредяване право на строеж. Прието е, че същият не е текъл в периода 30. 06. 2016 г. – 21. 09. 2016 г., тъй като по делото е установено, че в този период е било невъзможно сключването на предварителен договор за присъединяване на имота към електропреносната мрежа, поради повреда на предназначената за това разпределителна кутия 3, собственост на „Електроразпределение Север“ АД, и ремонтирането й в същия период. Съдът е приел, че предварителният договор за присъединяване на имота към електропреносната мрежа е необходим за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, съгласно чл. 144, ал. 1, т. 3 ЗУТ, който е необходим за издаване на разрешението за строеж, съгласно чл. 148 ЗУТ. В случая сключването на предварителен договор за присъединяване на имота към електропреносната мрежа е било невъзможно в периода 30. 06. – 21. 09. 2016 г., поради което 5 годишният срок по чл. 67 ЗУТ, започнал да тече от сключване на договора за отстъпване на право на строеж на 04. 01. 2013 г., изтича не на 04. 01. 2018 г., а на 04. 04. 2018 г. Няма данни от 04. 01. 2013 г. до 30. 06. 2016 г. и от 22. 09. 2016 г. до 4. 04. 2018 г. бездействието на ищцата да се е дължало на обстоятелства, независещи от волята и поведението й. А и предварителният договор с електроразпределителното предприятие е сключен на 27. 09. 2016 г. и до 2018 г. ищцата е имала възможност да предприеме действия, прекъсващи течението на погасителния давностен срок, като започне осъществяване на строителството.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК:

1. Следва ли да се приеме за начален момент, от който е започнал да тече срокът по чл. 67 ЗС, сключването на договора за учредяване право на строеж, ако за приобретателя е съществувала обективна невъзможност за упражняване на правото и реализиране на строителството и която обективна невъзможност е отпаднала след сключване на договора.

2. Какви са правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК и обвързана ли е същата от основанията за неправилност на първоинстанционното решение, посочени във въззивната жалба. Какви действия следва да предприеме въззивната инстанция, ако установи, че въззивният съд се е произнесъл по непоставен за разглеждане правен спор или по непредявен иск.

3. Представлява ли обективна непреодолима пречка за упражняване правото на строеж наличието на фактическа обективна невъзможност за сключване на предварителен договор от суперфициаря с електроразпределителното предприятие за присъединяване на имота към електроразпределителната се мрежа. Тече ли срокът по чл. 67 ЗС в период, през който за суперфициаря е налице обективна невъзможност да упражни правото на строеж и от кой момент при наличие на такава обективна невъзможност започва да тече срокът по чл. 67 ЗС.

Първите два въпроса са зададени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения, че първият е решен в противоречие с решение № 57 от 04. 03. 2010 г. по гр. д. № 17/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 137 от 07. 08. 2009 г. по гр. д. № 6234/2007 г., на ВКС, 1 г.о., решение № 1144 от 19. 11. 2008 г. по гр. д. № 4517/2007 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 539 от 10. 06. 2010 г. по гр. д. № 107/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 60 от 23. 03. 2012 г. по гр. д. № 818/2011 г. на ВКС, 2 г.о. Във връзка с втория въпрос не е посочена практика на ВКС.

Третият въпрос е зададен във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос.

Същият е несъответен на установените по настоящото дело факти и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По делото е установено, че само в периода 30. 06. 2016 г. – 21. 09. 2016 г. е била налице обективна невъзможност за предприемане на действия по реализиране на правото на строеж. Липсват данни такава да е била налице и за времето от 4. 01. 2013 г. до 30. 06. 2016 г., както и от 01. 07. 2016 г. до 04. 04. 2018 г. При така установените факти съдът е направил извод, че течението на срока е спряло само през посочените 3 месеца и същият е изтекъл на 04. 04. 2018 г., а не на 04. 01. 2013 г. Тоест, не е налице хипотезата на наличие на обективна пречка за реализиране на строителството още към сключване на договора, в който случай началото на погасителния срок по чл. 67 ЗС би съвпаднало с датата, на която отпада невъзможността за упражняване на правото. Следва да се посочи, че от 28. 09. 2016 г. (след сключването на 27. 09. 2016 г. на предварителен договор за присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа с „Електроразпределение Север“ ЕАД) до 04. 04. 2018 г. ищцата е могла да предприеме извършването на строителни дейности по реализиране на правото на строеж, които да прекъснат давността и да започне да тече нов 5 годишен погасителен давностен срок, още повече, че за начало на строителството съдебната практика приема и действия по складиране на материали в дворното място за извършването му.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос.

Във връзка със заявеното основание жалбоподателката не е посочила практика на ВКС, на която изводите на въззивния съд противоречат. Това е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на решението, съгласно указанията по прилагането на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивният съд се е произнесъл по предявения иск. Обсъждането на въпроса за липса на пречки за сключване на предварителен договор за включване на имота към водопроводната и канализационна система, въпреки че не е имало твърдение от ищцата за наличие на такива пречки, не подменя предмета на делото и не опорочава решението до степен на неговата недопустимост. Не е налице и хипотезата на неразглеждане от въззивния съд на основание за неправилност на първоинстанционното решение, посочено във въззивната жалба.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по третия поставен въпрос.

Обсъждането на въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същия многократно са изразявани непротиворечиви становища в практиката на ВКС, със задължителен и с незадължителен характер, според които при наличието на обективна невъзможност за упражняване на правото на строеж срокът по чл. 67 ЗС не тече, тъй като бездействието на носителя на същото не се дължи на волята или поведението му. А доколкото изводите на въззивния съд не противоречат на така формираната практика на ВКС, то не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Оплакването за несъответствие извода на въззивния съд, че от 04. 01. 2013 г. до 30. 06. 2016 г. и от 22. 09. 2016 г. до 4. 04. 2018 г. не е била налице обективна невъзможност за ищцата да предприеме действия, прекъсващи течението на срока по чл. 67 ЗС, не съответстват на събраните по делото доказателства, представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение, съставляващо касационно основание за неправилност на същото по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което обсъждането му във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че тезата на ищцата, че разпределителната кутия 3, от която е следвало да се осъществи свързването с електроразпределителната мрежа, е била повредена и в периода 04. 01. 2013 г. – 30. 06. 2016 г. не намира опора в събраните по делото доказателства и установените с тях факти.

В обобщение, не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

Община – Каварна не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция и няма данни да е направила такива.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,