Определение № 145 от 05.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3445/2013 г.

Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на К. П. П. от [населено място] за отмяна на решение № 323 от 17.12.2012 г. по гр.д.№ 709/2012 г. на Сливенски окръжен съд, с което е отхвърлен иск на молителката по чл.108 ЗС за собствеността и предаване владението на ½ ид.ч. от вилна сграда в [населено място], с идентификатор № 67338.414.326.3. В първоначално подадената молба с вх.№ 408 от 21.01.2013 г. К. П. е твърдяла, че решението, чиято отмяна иска, е недопустимо и в нарушение на много закони. Изнася също така факти и обстоятелства, свързани със спора, който има с ответниците относно ползването на вилната сграда. С разпореждане от 21.03.2013 г. на молителката са дадени указания да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК. С допълнителна молба от 11.04.2013 г., подадена по повод на горните указания, молителката е заявила, че по делото са извършени много закононарушения, относими към чл.303, ал.1, т.2 и 7 ГПК. С оглед на горните данни следва да се приеме, че молбата за отмяна е нередовна, не отговаря на изискванията на чл.306 ГПК и тъй като нередовностите не са отстранени, следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. От решението, чиято отмяна се иска, е видно, че молителката и ответниците са собственици на по 1/2 ид.ч. от процесната вилна сграда. Молителката е поддържала, че ответниците ползват нейната част от имота и е предявила ревандикационен иск, но същият е отхвърлен по съображения, че ответниците не владеят сградата, че същата се руши и че ключ за нея притежава само ищцата. Ответниците владеят другата вилна сграда и цялото дворно място и доколкото не допускат в него ищцата, съдът е указал, че тя може да защити правата си с иск по чл.109 ЗС. Решението на въззивния съд е необжалваемо съгласно чл.280, ал.2 ГПК и е влязло в сила в деня на постановяването му- на 17.12. 2012 г. Отмяната по чл.303 ГПК е извънредно средство за контрол на неправилни решения, като може да се допусне само при наличието на изрично посочени в закона основания. Твърдението за неправилност на решението не е достатъчно основание за неговата отмяна, тъй като производството по чл.303 ГПК не е продължение на инстанционното разглеждане на делото. Доколкото в молбата се сочат основанията по чл.303, т.2 и 7 ГПК това също не може да доведе до отмяна на решението, тъй като не се доказва да са налице условията на закона, свързани с тези хипотези. Отмяната по чл.303, ал.1, т.2 ГПК се допуска, когато решението е основано на неистински документ, свидетелски показания или заключение на вещо лице, или на престъпно действие, които обстоятелства трябва да са установени по надлежния съдебен ред- с присъда или с решение по чл.124, ал. 4 или 5 ГПК. В молбата за отмяна не се сочи кое от тези обстоятелства поддържа молителката и дали то е установено по надлежния ред. Не се твърди да има и решение на ЕСПЧ, постановено при обстоятелствата, описани в т.7 на чл.303, ал.1 ГПК. По тези съображения и на основание чл.307, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение