Определение № 205 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 283/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Соломон 77 „ ЕООД против определение № 2805/09.11.2022 г. по гр.д.№ 2948/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2734/18.05.2022 г. по т.д.№ 368/2022 г. на Софийски градски съд, за връщане подадената от страната въззивна жалба срещу постановеното решение по същото дело, на основание чл. 262 вр. с чл. 275 ГПК. Касаторът оспорва правилността на преценката на въззивния съд, че указаните нередовности на въззивната жалба не са били отстранени в предоставения срок, съгласно разпореждане на първоинстанционния съд № 1749/25.04.2022 г.. Оспорва и съображението на съда, че срокът за изпълнение на указанията изтича на 22.05.2022г.. Постъпил е отговор от ответната страна- „ Софи Център „ ООД – с който се оспорва обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, както и основателността на частната касационна жалба. Счита, че подаването й е поредна злоупотреба с процесуални права, с цел забавяне на производството. Намира, че по формулираните въпроси няма противоречива практика, обосноваваща допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, нито е изводима очевидна неправилност на въззивния акт, съгласно чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по иск на „ Софи Център „ООД против „ Бенедикс“ ЕООД и „Соломон 77„ ЕООД, като с определение № 758/07.03.2022 г. по т.д.№ 368/2022 г. на СГС е прекратено пред същия и на основание чл. 118 ал. 2 ГПК е изпратено по подсъдност на Районен съд – София. Срещу определението е подадена частна жалба от „Соломон 77„ ЕООД – вх. № 17336/24.03.2022 г., оставена без движение с разпореждане № 1749/25.03.2022 г. на СГС. С разпореждането е указано на жалбоподателя, в едноседмичен срок от уведомяването, да представи документ за внесена по сметка на САС държавна такса от 15 лева. Указани са последиците при неизпълнение. Съобщението е връчено на 28.04.2022 г., чрез посочено лице - управител на дружеството, като не се оспорва да е ненадлежно. Липсват доказателства за изпълнение на указанията в срока, който съдът е приел, че изтича на 09.05.2022 г.. С разпореждане № 2734/18.05.2022 г. по т.д.№ 368/2022 г. на СГС частната жалба е върната. Въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане, констатирайки гореизложените обстоятелства. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира въпроса: При какви условия съдът връща подадена частна касационна жалба, при неизтекъл срок за отстраняване на нередовности, даден с разпореждане на съда ? Може ли съдът да върне частна жалба при положение, че нередовностите са отстранени в срок ? – допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното определение, съгласно чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК. Въпросът е правно неиздържан, тъй като предмет на настоящото производство е определение, потвърждаващо връщането на частна въззивна, а не на частна касационна жалба. Възпроизвежда предпоставки, които не кореспондират с фактическите констатации, въз основа на които въззивният съд е приел, че е налице основание за връщане на частната въззивна жалба – неотстранена в указания и изтекъл срок нередовност на същата – незаплатена държавна такса. Като чужд на решаващите изводи на въззивния съд, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Настоящата частна жалба дори не се позовава на конкретни факти, в оспорване фактическите констатации на въззивния съд, отделно от липсата на доказателства за това по делото. Предпоставките за връщане на частна жалба са изрично уредени в закона – чл. 275 ал.2 вр. с 262 вр. с чл.261 ГПК - и по приложението му няма колебания в съдебната практика, с което е изключено обосноваване на допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Решаващия извод на въззивния съд, основан на преждепосочените процесуални норми и възпроизведените в мотивите на атакуваното определение фактически констатации, изключват обосноваване на очевидна неправилност на определението му. Споделимо е съмнението на ответната страна, че голословното оспорване има различна, от постигането на справедлив правен резултат, цел за жалбоподателя. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение