Определение № 573 от 11.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 323/2024 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищците Ж. С., Р. С. и В. С. срещу определение № 789 от 08.11.2023г. на Апелативен съд Варна по в.ч.т.д. № 551/2023г., с което е потвърдено определение № 140 от 19.04.2023г. на ОС Добрич по т.д. № 214/2022г. за прекратяване на производството по делото по исковата молба с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от наследодателя им в резултат на пътно произшествие. Предмет на частната касационна жалба е и въззивното определение, с което след отмяна на определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение молбата на ответника по чл.248 ГПК, ищците са осъдени да заплатят разноски на ЗД“Бул Инс“ АД за първоинстанционното производство, дължими на основание чл.78,ал.4 ГПК при прекратяване на делото. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението в неговата цялост. Посочва се, че ищците са наследници на починалия на 20.12.20217г. С. С. - негова съпруга и деца, чиято смърт е резултат от претърпяно пътно произшествие от 18.12.2017г. Техният наследодател бил настанен в интензивно отделение и починал без да бъде контактен и не е имал обективна възможност да предяви претенциите си, поради което това са сторили ищците, предявявайки настоящия иск. По отношение възложените в тяхна тежест разноски възразяват, че ответното дружество претендира адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция в общ размер на 14 040лв., която сума може да бъде платена само по банков път съгласно разпоредбите на чл.3,ал.1, т.1 и т.2 Закона за ограничаване плащанията в брой, а в представените 3 договора за правна защита и съдействие, всеки за сумата 4 680 лв. с ДДС, е уговорено авансово плащане на възнаграждението в брой. В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите, по отношение на които се посочва, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Може ли искът за неимуществени вреди да се предяви от наследниците, в случай, че техният наследодател не е имал обективната възможност да предяви претенциите си. 2/ Трябва ли вписването да направеното плащане в договора за правна помощ да се приема като доказателство за извършено плащане, когато то противоречи на чл.3,ал.1,т.1 и 2 от Закона за ограничаване плащанията в брой. Въведен е довод и за очевидна неправилност, относим към определението в частта за разноските. Изложени са съображенията, че се претендират разноски в размер на 14 040лв. с ДДС, която сума следва да бъде платена само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Поддържа се, че в обжалваното определение неправилно е приложена т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Страните считат, че даденото с него разрешение на въпроса как следва да бъде определено и прието извършено плащане в брой на разноските за адвокатско възнаграждение, касае само плащания, за които няма изискване да са извършени задължително чрез банков превод или внасяне по сметка. Писмен отговор ЗД „Бул инс“ оспорва частната касационна жалба и счита за неоснователно искането за допускане на касационния контрол. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Искането за допускане на обжалването по първия въпрос не може да бъде уважено. При произнасянето си по него въззивната инстанция се е позовала на съдебната теория и практика за строго личния характер на претенцията за обезщетяване за неимуществени вреди. От това е извела, че ищците не са активно материално правно легитимирани за проведат иска за обезвреда за вреди от деликт, ако наследодателят не е упражнил приживе своето лично право. Невъзможността да се претендира обезщетение на неимуществени вреди, търпени от друго лице, въззивният съд е разграничил от хипотезата, когато такъв иск е бил предявен от увредения и в хода на процеса се е породило правото на наследниците му да го продължат поради настъпилото правоприемство, и от хипотезата, при която наследниците претендират обезщетение за собствените си морални вреди от смъртта на наследодателя, настъпила в резултат на деликт. Мотивирано е, че предявените искове не подадат в тези хипотези. При наличието на цитираната от въззивната инстанция съдебна практика, която е правилно приложена, искането за допускане на обжалването по този въпрос е неоснователно. Формирането на съдебна практика изключва основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК след като не се твърди, че тази практика е неправилна и следва да бъде преодоляна. Фактическите обстоятелства, при които е настъпила смъртта на наследодателя - обективна невъзможност да предяви иска по чл.432,ал.1 КЗ, не могат да обосноват извод, че разрешеният от съда процесуален въпрос по конкретното дело има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като от значение е същността на правото на наследодателя като лично и ненаследимо. Не следва да бъде допуснато касационното обжалване и по втория въпрос, относим към разноските за адвокатско възнаграждение, които ищците са осъдени да заплатят на насрещната страна на основание чл.78,ал.4 ГПК. По делото са представени три договора, с които е възложено на адв. М.Г. да осъществи защитата срещу предявените срещу застрахователното дружество от всеки един от ищците искове. Договореното възнаграждение по всеки един от договорите е в размер на 4 680лв. с ДДС, платени авансово в брой. С обжалваното определение всеки един от ищците е осъден да заплати по 4 680лв. на основание чл.78,ал.4 ГПК. Поставеният от жалбоподателите въпрос е предпоставен от теза, че извършеното на адвоката плащане в брой противоречи на разпоредбите на чл.3,ал.1,т.1 и т.2 от Закона за ограничаване плащанията в брой. В случая обжалващите не обосновават приложимостта на сочените ограничения, за да би била дължима преценката дали разпоредбите, на които се позовават, са от значение за доказване на извършеното плащане на адвокатското възнаграждение. Неосъществена е хипотезата на чл.3 ал.1, тъй като плащането по всеки един от договорите е на стойност под 10 000лв. Жалбоподателите не излагат съображения, въз основа на които считат, че плащането следва да се разглежда като сбор, като „част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание“, за да би била налице хипотезата на чл.3,ал.1 т.2 от ЗОПБ. В случая плащанията в размер на 4 680лв. не са част от парична престация по един договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000лв. Основанието за плащане са отделни договори за адвокатска защита срещу искове, предявени от различни лица. Отсъстват и аргументи защо жалбоподателите считат, че плащането на отделни адвокатски възнаграждения по отделни договори за адвокатска защита са „свързани операции по смисъла на пар. 14 от ДР на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Следователно, поставеният втори въпрос е хипотетичен и ирелевантен за преценката доказано ли е плащането на разноските, присъдени на ответника. Поради отсъствие на общото основание за допускане на частното касационно обжалване по въпроса дали плащането в брой на адвокатското възнаграждение попада в конкретния случай под ограниченията на ЗОПБ, не е налице необходимост от произнасянето по въведената от касаторите допълнителна предпоставка, обоснована с довода, че даденото с т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение на въпроса как следва да бъде определено и прието извършено плащане в брой на разноските за адвокатско възнаграждение, касае само плащания, за които няма изискване да са извършени задължително чрез банков превод или внасяне по сметка. По същите съображения не следва да се обсъжда и въведената допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не е налице и сочената от страните очевидна неправилност на обжалвания акт по отношение на дължимите разноски фактическите обстоятелства, при които е настъпила смъртта на наследодателя - неговата обективна невъзможност да предяви иска, който е съобразен с практиката на ВКС, че и неспазването на ограниченията в чл.3 ЗОПБ няма за последица недействителност на плащането, не се отразява нито на надлежността, нито на доказването на извършеното плащане, а влече евентуално административна отговорност. Разноски за производството не се присъждат.