Определение № 4019 от 22.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3921/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. З., чрез адв. К. К., срещу решение № 305 от 29. 05. 2024 г. по гр. д. № 172/2024 г. на ОС – Велико Търново, потвърждаващо решение № 783 от 11. 12. 2023 г. по гр. д. № 1623/2022 г. на РС – Горна Оряховица, с което е отхвърлен предявеният от Р. Д. З. против „Теомарт“ ЕООД иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответното дружество да премахне постройка - гараж, нанесена като обект с идентификатор ***, с площ от 29 кв.м., намираща се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица]. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставени материалноправен и процесуалноправни въпроси. Подаден е отговор на касационната жалба от „Теомарт“ ЕООД, чрез адв. В. И. К., с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК, съобрази следното: Ищецът твърди, че е собственик на апартамент на 1 етаж, а ответното дружество е собственик на апартамент на 2 етаж в жилищна сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], построена върху държавен имот, на основание учредено право на строеж. Твърди, че на основание чл. 15, ал. 3 ЗС /отм./, има право да ползва целия имот. Твърди, че ответното дружество построило сграда с идентификатор ***(гараж) с лека метална конструкция в североизточната част от имота, без съгласието на ищеца и останалите етажни собственици, притежаващи самостоятелни обекти в сградата. Това пречи на ищеца да ползва целия поземлен имот, а също препятства проникването на естествена слънчева светлина в апартамента му. Постройката не представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ, тъй като е строен след 1996 г., а издаденото на ответника удостоверение е базирано на невярно обстоятелство, декларирано от представител на ответното дружество относно годината на построяване – посочено е, че сградата е построена преди 1987 г. Ответникът е оспорил иска като неоснователен. Въвел е твърдение, че постройката е изградена преди 1987 г., с лични средства и труд, върху бетонна настилка и представлява търпим строеж, съгласно издаденото удостоверение № 48/6. 08. 2018 г, че разстоянието между постройката и апартамента на ищеца е 1, 5 м. и е достатъчно за преминаване, а засенчването е от двуетажна сграда в съседен имот, а не от процесния гараж. По делото е установено от фактическа страна, че ищецът е собственик на апартамент на 1 етаж, а ответното дружество е собственик на апартамент на 2 етаж в жилищна сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], построена върху държавен имот, на основание учредено право на строеж. В североизточната част на поземления имот ответното дружество е построило гараж, представляващ лека метална конструкция, монтирана върху бетонна основа, нанесен като обект с идентификатор ***в КККР. Гаражът е построен без съгласие на останалите етажни собственици. На проведено на 13. 04. 2018 г. общото събрание на етажните собственици е взето решение за премахване на гаражите от ламарина в двора. Това решение е отменено, по предявен от ответника иск по чл. 40 ЗУЕС, по съображения, че е извън материалната компетентност на общото събрание на етажните собственици. От заключенията на първоначалната и повторна съдебнотехнически експертизи е установено, че гаражът е построен успоредно на североизточната фасада на жилищната сграда. Разстоянието между гаража и жилищната сграда е 1, 65 м. Височината на процесния гараж към жилището на ищеца е 2, 95 - 2, 97 м. Прозорците на североизточната фасада на жилището на ищеца са с височина 2, 05 - 2, 06 м. над терена (от терена до долната рамка на прозорците). Около 90-95 см. от прозореца се припокрива с фронта на гаража – площта на припокриване е около 1, 35 – 1, 42 кв.м. Според първото заключение, засенчването се причинява и от сграда с идентификатор ***в съседен имот. Според второто заключение, засенчваща е сградата от благоприятната посока – процесната сграда с идентификатор ***, но с оглед значителната денивелация и ненормативното отстояние на сграда с идентификатор ***в съседния имот, тя също в известна степен засенчва процесната. Според показанията на свидетелите на ищеца, които са живели като наематели в апартамента на ищеца, в периода 1996 г. – май 1998 г. процесният гараж не е бил построен За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционният съд, въззивният съд е приел, че ищецът няма право да ползва цялата незастроена част от имота, тъй като разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗС е отменена. Приел е, че действащата нормативна уредба не предвижда изисквания за минимални отстояния между жилищни сгради и гаражи, както и че засенчването е от двуетажната жилищна сграда в съседния имот, а не от процесната постройка. Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпроса, касаещ прилагането на чл. 15, ал. 3 ЗС /отм./ - дали с отмяната на чл. 15, ал. 3 ЗС се погасява или се запазва признатото с отменената разпоредба право на суперфициарния собственик да ползва целия имот, а не само площта по чл. 64 ЗС. Въпросът е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС - решение № 294 от 21. 09. 2012 г.по гр. д. № 62/2012 г. на ВКС, 1 г.о. и решение № 60097/06. 01. 2022 г. по гр. д. № 1497/2021 г на ВКС, 1 г.о. Налице е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса касаещ задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Същият е разрешен в противоречие посочените от жалбоподателя решения на ВКС – решение № 222 от 06. 04. 2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 134 от 30. 12. 2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 212 от 01. 02. 2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, 2 г.о. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,