Определение № 308 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 293/2010 г.

Производство по чл.274 ал.2 предл.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. А. П. чрез адв. М против определение № 716 от 21.12.09г.по ч.гр.дело № 661/09г.на Върховния касационен съд,състав на Четвърто г.о. С него е оставена без разглеждане жалбата на същата страна против определение № 1* от 7.10.09г.,постановено по гр.дело № 1256/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение от 28.04.09г.по гр.дело № 697/08г.на Шуменския окръжен съд. Излагат се оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон,необоснованост,съществени нарушения на процесуални правила и се иска отмяната му. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,приема че частната жалба е процесуално допустима,но по същество е неоснователна поради следното: Правилно състав на Четвърто г.о.на ВКС е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Б. П. срещу определение на ВКС,състав на ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.288 от ГПК,с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,като е приел,че разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения-тези,които преграждат по-нататъшното развие на делото и тези,за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл.288 не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му,а то не е и преграждащо развитието на делото. С новия ГПК/ДВ,бр.50/07г./исковото производство отново е уредено като триинстанционно. Касационният контрол на въззивните решения обаче е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т.н.предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК,в което се проверява наличието на условията на чл.280 от ГПК. С постановяване на определението по чл.288 от ГПК,с което не се допуска касационно обжалване,ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Определението не прегражда развитието на делото,а е акт,с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция,която е предвидена и уредена като факултативна съгласно РКС № 4/16.06.2009г. Изводът за необжалваемост на определението по чл.288 от ГПК се подкрепя и от разпоредбата на чл.296 от ГПК,визираща влизане в сила на решенията. Разпоредбите на т.2 и т.3 разграничават хипотезите на влизане в сила на въззивното решение - когато срещу него е подадена касационна жалба,но производството по нея е прекратено и когато не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.288 от ГПК,респективно касационната жалба не е уважена. Разграничението при двете хипотези е предвидената обжалваемост на определението за прекратяване/от влизането му в сила/в първата хипотеза,докато при втората недопускането до разглеждане като основание за влизане в сила на въззивното решение е поставено на плоскостта на неуважаването на касационната жалба. По изложените съображения,Върховният касационен съд,състав на Четвърто г.о.