Определение № 247 от 16.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1643/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. А. против решение № 13/14.02.2020 г. по т.д. № 351/2019 г. на Бургаски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 39/18.10.2019 г. по т.д.№ 25/2019 г. на Сливенски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве„ АД иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за обезщетяване на неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП от 16.04.2016 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество автомобил, за размера над присъдените 30 000 лева и до размера от 65 000 лева, ведно със законната лихва върху същата сума. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД. Намира изключително занижено присъденото обезщетение, без да се твърди неотчетено или неправилно отчетено, в ущърб на размера, обстоятелство или доказателство по делото. Сочи се неадекватност на приетия за справедлив размер / 80 000 лева /, при правилно установена фактическа обстановка, вместо считания от страната за справедлив размер / 100 000 лева /. Без да се оспорва наличието на съпричиняване от страна на ищцата, поради непоставен предпазен колан, се излагат доводи за завишение в размера на приетото съпричиняване от 1/2. Справедливо според страната е отчитането на принос от 1/4 /. Решаващо за определяне на размера му, според касатора, е установяването, при условия на пълно и главно доказване, кои конкретни увреждания, при ползване на обезопасителен колан, не биха настъпили и кои биха, но биха били с по-лек характер. Ответната страна – „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве „ АД - оспорва касационната жалба и наличието на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на общия селективен критерий по първия и допълнителния такъв – по следващите въпроси. Третото лице – помагач на ответника – С. Г. – не е заявило становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Съгласно касационните доводи, спорни между страните са единствено размера на иначе правилно приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата / 1/2 / и размера на справедливото, с оглед търпимите от нея неимуществени вреди, обезщетение, определено от въззивния съд на 80 000 лева, с приспадане на съпричиняването от което, както и вече платени от застрахователя 10 000 лева, е формирана присъдената сума от 30 000 лева. За да определи справедлив размер на обезщетението от 80 000 лева, въъззивният съд е взел предвид причинените увреждания: контузия на главата с хематом на дясно око, разкъсно-контузна рана около 3см. супраоорбитално и десния очен ъгъл, 2-3 мм. перфорация на м.тимпани на дясно ухо, мозъчно сътресение с кратка загуба на съзнание, фрактура на дясна зигоматична кост на две места и фрактура на горна челюст; фрактура на 7 ребра – 6 вдясно и 1 вляво, контузия на десен бял дроб с частичен пневмоторакс, фрактура на лява ключица и на лява лопатка без дислокация. Взети са предвид съдържанието на лечението / консервативно и медикаментозно / и продължителността на възстановяването. За контузията на главата, разкъсно-контузните рани и травмата на ухото същото е продължило около 20 дни. Фрактурите на зигоматичната кост, в комбинация с тази на горната челюст са довели до затруднения в дъвченето и говоренето. Фрактурите на ребрата са довели до трайно затруднение в движенията на снагата и са предпоставили по – продължително възстановяване - от 2 до 2,5 месеца. Счупената ключица изисквала имобилизация от 30 дни и период на възстановяване около 45 дни и била съпроводена с трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник. Всички увреждания са с характеристиката временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът е отчел, че в периода на възстановяването ищцата търпяла болки в главата и гръдния кош, дишането й било болезнено и затруднено, а също и движенията й, като първите дни била на легло. Нуждаела се от чужда помощ в обслужването / хранене, обличане, личен тоалет /- около 30 дни, както и от приготвянето на течна храна, с оглед счупената челюст – около 40 дни. Съобразено е, че възстановяването на ищцата е приключило напълно и без последствия за здравето й, освен лек козметичен дефект в областта на лявата ключица. Вещото лице е установило пълноценно зарастване на счупените кости, както и пълно възстановяване на контузения десен бял дроб. Вещото лице е посочило, че при поставен предпазен колан ищцата не би изпаднала от автомобила, доколкото част от получените увреди е възможно да са получени извън купето,а телесните увреждания не биха били същите по вид, характер и тежест. Със сигурност е потвърдило, че би била избегната контузия на белия дроб и счупването на ребрата. Съдебно-психологичната експертиза е установила, че в резултат на травмата са настъпили трайни промени в поведенческите нагласи на ищцата – в емпатийна функция и начин на изразяване, раздразнителност, нарушена концентрация, затруднена социална адаптация. Съдът е отчел, обаче, че за възстановяване на психическото й здраве не е предприето лечение, нито такова се налага понастоящем. Преценил е и младата възраст на пострадалата - 24 години, предпоставила и по-добрите перспективи за бързо и пълноценно възстановяване, вкл. от психологическия стрес. Отчетен е сравнително краткия период на пълно възстановяване – до 2.5 месеца и липсата на остатъчни увреди, изключая малкия козметичен белег, без връзка с функционирането на ръката. За да определи принос в размер на Ѕ, съдът е съобразил, че от една страна ищцата би претърпяла по-леки увреди, макар удряйки се в части от купето на автомобила и не би претърпяла изобщо такива от изпадането си извън автомобила, изключено при поставен предпазен колан. Всички претърпени увреждания са установени в причинност с непоставения предпазен колан, в който смисъл и наличието на съпричиняване е безспорно установено. Съдът е съобразил обстоятелството, че пътувалата в същия автомобил, с поставен предпазен колан и разпитана по делото като свидетел – З. С., не е получила никакви увреди. С оглед тези обстоятелства и посоченото от експертизата - че при поставен колан пострадалата със сигурност не би получила увреждане на белия дроб, както и счупването на ребрата / възможно би било пукване / и лицевата травма с тази й тежест / разпит в о.з. на 18.06.2019 г. / - съдът е приел приносът й на значителен и равен с този на делинквента. В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли съдът, при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/68 г. и приетото в решения по т.д.№ 43/2010 г.на ІІ т.о., т.д.№ 1746/2014 г. на ІІІ г.о., т.д.№ 2974/2013г. на ІІ т.о., т.д.№ 3594/2013 г. на І т.о. ВКС; 2/ Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение, да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/1968 г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с решенията по т.д.№ 1203/2013 г. на ІІ т.о., т.д.№ 990/2017 г. на ІІ т.о., т.д.№ 1423/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС; 3/ Кои са предпоставките на чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432 ал.1 КЗ /чл.226 ал.1 КЗ отм./ обезщетение за вреди, при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса, като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза, с ППВС № 17/1963 г. и решенията по т.д.№ 35/ 2009 г. на ІІ т.о., т.д. № 1117/2009 г. на ІІ т.о., т.д.№ 623/2010 г. на ІІ т.о.,т.д.№ 286/2010 г. на І т.о. и т.д.№ 316/2011 г. на ІІ т.о.; 4/ Следва ли да бъде намалено обезщетението по реда на чл.51 ал.2 ЗЗД при условие, че по делото не са установени в условия на пълно и главно доказване точно какви по-леки по степен травматични увреждания би получило пострадалото лице поради непоставен предпазен колан ? Ако са налице предпоставки за неговото намаляване, то какъв размер съпричиняване следва да бъде определен ? – въпросът обосноваван с формално позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Няма въведен касационен довод за неотчетено от съда – в аспект на увеличаване размера на обезщетението, или неправилно отчетено – в аспект на занижаването му – обстоятелство. Не е налице и формално изброяване на съобразените факти, извън взаимовръзката им, вкл. в аспект на личността и младата възраст на пострадалата. Самият касатор не сочи кой от преценените критерии - съдържание на търпимите увреди, начин на лечение и период на възстановяване, съпътстващите ги неудобства, болки и страдания, вкл. психологични,съответно интензивния период на същите – не е отчетен от съда с действително присъщата му тежест при определяне размера на обезщетението. Напротив, същият е обоснован и със сравнително краткия период на възстановяване / 2.5 месеца /, вкл. на нужда от чужда помощ – до 40 дни, без наложило се оперативно лечение, без остатъчни травми и ограничения в движенията на пострадалата, вкл. без спорадично очаквани да се търпят и за в бъдеще болки,както и младата й възраст, предпоставила и значително по-леко и бързо възстановяване. Правният въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД следва да е обоснован с пренебрегването на основополагащо правило или принцип при определяне на обезщетението, какъвто в случая не е изводим от съдържанието на въззивния акт. Точка 11 на ППВС № 4/1968 год. не изброява изчерпателно съобразимите критерии при определяне на обезщетението, а изискването за мотивираност на решението, с оглед съобразяването - отделно и в съвкупност на всички релевантни факти и обстоятелства за същото - въззивният съд е спазил. Вторият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Касационен довод за несъобразяване на обезщетението с минималните нива на застрахователно покритие, като ориентир за социално-икономическите условия,съобразими при определянето му, не е въведен. Следователно, отговор на такъв въпрос не би бил от значение за произнасянето на настоящата инстанция, ограничена - по правилността – до наведените касационни доводи. Впрочем, самото обстоятелство, че касаторът намира обезщетението за справедливо при размер 100 000 лева, спрямо определения от съда – 80 000 лева, само по себе си изключва същото да е определено в драстичен разрив със застрахователните лимити, които винаги са само ориентир, а не точни стойности на застрахователното обезщетение. Третият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като е относим към оспорване на съпричиняването изобщо, а такъв касационен довод също не е наведен. Самият касатор, определяйки за справедливо обезщетение от 100 000 лева, предявява касационната жалба за отмяна на въззивното, с присъждане на обезщетение до общ размер от 65 000 лева, очевидно отчитайки съпричиняване. Не се посочват обстоятелства и доказателства в оборване на извода за съпричиняване, нито се оспорват доказателства, съобразени от съда при формирането му, а само доводи досежно необосновано завишения му размер от Ѕ. Дори да се приеме за удовлетворяващ общия, въпросът не е обоснован с допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивното решение не е в противоречие с цитираната съдебна практика, според която съпричиняването предпоставя установяване на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредите. Дали причинени вътре или извън купето, при изпадането от автомобила, вредите са все в доказана по делото пряка причинна връзка с непоставения обезопасителен колан. Няма доказателства, вкл. формирани от вещите лица изводи, че дори с поставен предпазен колан всички или някоя от увредите отново биха настъпили, което се опровергава и от състоянието на останалите пътници в автомобила, пътували с предпазни колани. Четвъртият въпрос е фактологичен - изисква отговор с оглед конкретиката на спора, а не универсален такъв, по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД. При това, обосноваването на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР №1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предполага посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, значима за отговор на въпроса ,по приложението на която е формирана противоречива съдебна практика или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, предвид изменение в обществените условия или промяна на законодателството. Чл.51 ал.2 ЗЗД не е неясна или противоречива норма, а и по приложението й е формирана богата съдебна практика. Следва да се посочи, че в конкретния случай размера на съпричиняването е определен на база сравнение с неполучени от друг пътник в автомобила, но с поставен колан, каквито и да било увреди при ПТП, въпреки механизма му – преобръщане на автомобила, както и при преценено съотношение между едни от най-тежките увреди – множество счупени ребра и контузия на бял дроб – които вещото лице е посочило, че биха били спестени при поставен предпазен колан, спрямо общо получените увреждания. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение