Определение № 50118 от 24.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 181 от 11.02.2022г. постановено по гр.д. № 3063/2021г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 264081 от 21.06.2021г. по гр.д. №8117/2020г. на Софийски градски съд, е осъдена Столична община на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на А. В. В. още 14 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от падане на 06.02.2020г. на заледен тротоар на ул.“Алдомировска“ в гр.София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2020г. до окончателното изплащане. Първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за 12 000лв. Касационната жалба е подадена от ответника Столична община. Поддържа се, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и е необосновано. Твърди се, че определеното обезщетение не се съизмерява с действително претърпените от ищцата болки и страдания и е завишено. Касаторът претендира допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по въпроса: относно принципа за определянето на точното парично изражение, съответстващо на претърпените болки и страдания на пострадалия. Според касатора въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - решение № 93 от 10.06.2021г. по гр.д.№3057/2020г. на III г.о. на ВКС; решение № 131 от 04.11.2020г. по т.д.№2645/2019г. на II т.о. на ВКС; решение № 558 от 28.10.2010г. по гр.д.№1716/2009г. на III г.о. на ВКС и др. Ответникът А. В. В. поддържа в писмения си отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Въззивният съд е отменил решението на Софийски градски съд, в частта, в която са отхвърлени исковете на А. В. В. срещу Столична община за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 12 000лв до 26 000лв. и е осъдил Столична община да заплати на А. В. В. още сумата 14 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в триглезенно счупване с частично изкълчване на дясна глезенна става при падане на заледен тротоар на ул. „Алдомировска” в гр. София на 06.02.2020г., заедно със законната лихва от датата на увреждането 06.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата. По този начин с решението на въззивния съд искът за неимуществени вреди е уважен изцяло. Съдът е отчел, че обезщетението, присъдено от първоинстанционния съд в размер на 12000лв., не е било обжалвано от ответника и решението е влязло в сила. С оглед на това е формирана сила на пресъдено нещо по предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД и че спорът е концентриран върху справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. За да определи това обезщетение съдът е взел предвид, че ищцата е пострадала на 06.02.2020г., около 08,15 часа, когато паднала на заледения и непочистен тротоар на ул. „Алдомировска“ в посока от ул. „Цар Симеон“, към ул. „Димитър Петков“ в гр. София. Установено е от приетата медицинска експертиза, че е получила триглезенно счупване с частично изкълчване на дясна глезенна става. По спешност е извършена операция за наместване на счупването и фиксиране на фрагментите на малкия пищял с плака и винтове и на големия пищял с игли, винт и тел. Поставен е бил и винт, придържащ двете кости на подбедрицата една до друга, който е следвало задължително да бъде отстранен. Извършени са били още две операции за премахване на винта и за отстраняване на остеосинтезния материал и шев на сухожилие. В хода на делото е извършен преглед на ищцата, при който са установени два оперативни белега в областта на дясна глезенна става – надлъжен от външната страна на глезена с дължина 12 см и дъговиден от вътрешната страна на глезена с дължина 6 см. Обемът на движение в дясна глезенна става при повдигане на ходилото нагоре е ограничен до 20 градуса, при норма 30 градуса. Ищцата продължава да изпитва болки и постоянна тежест и стягане в дясна глезенна става. При тези фактически обстоятелства съдът е намерил, че определеният от първата инстанция размер на обезщетението от 12000лв. не съответства на действително претърпените вреди. Съобразил е установеното от свидетелските показания и медицинската експертиза, че проведенето лечение и възстановяване е със сравнително голямата продължителност - 1г. и 2 месеца, както и че са налице трайни и невъзстановени увреждания. Поради това е счел, че искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи в пълен размер от 26 000лв. Съобразил е съдебната практика на ВКС със сходни случаи, на които се е позовал. Прилагайки принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, е направил извод, че това обезщетение ще компенсира справедливо неимуществените вреди. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав счита, че такива не са налице. Въпросът за принципа за определяне на точното парично изражение, съответстващо на претърпените болки и страдания на пострадалия, се свежда до приложението на чл. 52 ЗЗД при формиране на преценката за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се противоречие с практиката по решение № 93 от 10.06.2021г. по гр.д.№3057/2020г. на III г.о.; решение № 131 от 04.11.2020г. по т.д.№2645/2019г. на II т.о.; решение № 558 от 28.10.2010г. по гр.д.№1716/2009г. на III г.о. по сходни казуси. Според настоящия състав такова противоречие не се открива. Трайно възприето и провеждано в практиката е разбирането, че принципът за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД, изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства, а именно: характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които то е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, включително козметични и други външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Така че, определеното „по справедливост” обезщетение не е абстрактно, а трябва да почива на анализа на конкретните факти по делото. Такава преценка въз основа на посочените конкретни критерии е извършена в решението на Софийски апелативен съд. Съдът е отчел всички правно значими обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението и по този начин се е съобразил с практиката на Върховния касационен съд, включително с ППВС № 4/1968г. Съдът изрично е посочил кои обстоятелства обуславят по-високия размер на обезщетението - трите операции, дългият период на възстановяване, двата оперативни белега и наличието невъзстановени увреждания, като последните три не са били отчетени от първоинстанционния съд. Решенията, на които се позовава касатора, не разрешават сходни случаи нито като вид, тежест и период на възстановяване на уврежданията, нито като момент на настъпване на вредите, респ. една и съща обществено-икономическа обстановка. Отделно, практиката на съдилищата по сходни казуси може да служи единствено само като ориентир, но определящо значение по всеки отделен спор имат конкретните установени и доказани в процеса факти и обстоятелства; те са обективните характеристики, на базата на които принципът на справедливостта се прилага и намира израз в присъждане на еквивалентно парично обезщетение. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.