Определение № 5746 от 10.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1647/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. В. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд /САС/ № 7 от 03.01.2024 г. по гр.д.№ 1077/ 2023 г., с което е отменено изцяло решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 9610/ 2013 г. и вместо това жалбоподателката е осъдена да заплати на Български институт по стандартизация /БИС/ 140 240 лв. /сто и четиридесет хиляди двеста и четиридесет лева/ на основание чл.82 от ЗЗД, в едно със законната лихва, считано от 10.07.2013г. до окончателното й изплащане, както и 46 579, 20 лв разноски по делото за всички инстанции. Като основание за допускането на въззивното решение до касационен контрол касаторът формулира следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните?“ 2. „Длъжен ли е, ако ги намери за неоснователни, за обоснове защо ги отхвърля?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност?“; 4. „В случай, че не го стори, решението ще бъде ли при процесуални нарушения в противоречие с постоянната практика на ВКС“; 5. “Ако счете, че доказателствената тежест е неправилно разпределена, длъжен ли е въззивният съд да уведоми страните за това и да им даде възможност да изразят своите становища по въпроса с оглед защитата, която осъществяват?“; 6. „Длъжен ли е съдът да извърши новите действия по разпределяне на доказателствената тежест в о.с.з. или може да го направи в постановеното от него решение, без да уведомява страните за намеренията си?“; 7. „Длъжен ли е съдът във въззивен процес след предходен въззивен процес, при който производството по делото е прекратено, да разпредели доказателствената тежест относно установяването на всички твърдени от страните положителни факти?; 8. "Писмен официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, каквото е цитираното писмо от главния секретар на АОП, притежава ли материална доказателствена сила да обвърже съда да приеме, че съдържащите се в него факти са осъществени?“; 9. „Длъжен ли е съдът да изследва какъв е обемът и естеството на задълженията, поети с облигационен договор от страна на изпълнителя и да проведе тълкуване на неговите клаузи, когато те не са ясни и конкретни?“; 10. „Кои правни субекти са адресати на регулацията, съдържаща се в Регламент 2958/95 и Регламент 1083/2006 г., относно нарушения на общностното или националното право; дали това са икономическите оператори и стопанските субекти, или отделни физически лица, на които е възложено изпълнението на някои ръководни и контролни функции по конкретни проекти, осъществявани от стопанските субекти и икономически оператори и които са финансирани със средства от ЕС?“; 11. „Какъв е характерът на финансовата корекция при финансиране, получено чрез нередност и представлява ли то обезщетение за вреди по смисъла на чл.82 ЗЗД или е задължение за връщане на недължимо получена облага?“; 12. „Налице ли е виновно неизпълнение на изпълнителя по облигационен договор, относно което възложителят е изразил становище, че представлява техническа грешка?“; 13. „Може ли длъжникът да бъде освободен от отговорност при бездействие на кредитора и в зависимост на степента на вината на всяка една от страните в облигационното отношение. Дължи ли той предприемането на действия, за да избегне вредите с грижата на добър стопанин?“; 14. „Съществува ли пряка и непосредствена причинна връзка между наложената финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и поведението на касаторката, представляващо неизпълнение по друг договор?“; 15. “Представлява ли неизпълнението на касаторката единствена причина за предизвикване на вредата за ищеца; ако то не беше осъществено щеше ли да възникне вреда в резултат на неизпълнението от страна на други лица и на самия кредитор и тяхното неизпълнение прекъсва ли причинната връзка между вредата и неизпълнението на касаторката?“; 16. „Какви обстоятелства трябва да са били известни на касаторката, за да може да предвиди налагане на финансова корекция на ищеца в резултат на нейното неизпълнение по сключен между страните договор?“; и 17. „Окончателното решаване на въпроса за родовата подсъдност на спора създава ли сила на пресъдено нещо относно характера на договора в зависимост, от който се определя процесуалният ред за разглеждането на делото?“. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, с изключение на въпрос № 11, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и на въпроси № 10 и № 17, които претендира да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна БИС оспорва жалбата като поддържа, че въпросите, поставени от касатора, всъщност са преформулирани негови мнения и твърдения, които до този момент не са били излагани в производството. Счита, че въпросите касаят правилността на обжалваното решение преценката на събраните по делото доказателства, но че не са от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата воля на съда. Твърди, че в изложението на жалбоподателката няма обосновка за наличие на допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК по въпроси 10 и 17. Отделно БИС поддържа, че по първите девет въпроса въззивното решение съответства на практиката на ВКС, като осмият счита и за неотносим. За въпрос № 11 поддържа, че сочената от жалбоподателката практика на СЕС е неотносима към процесния случай, а за въпроси 12 и 13 – че са разрешени съобразно установената от ВКС съдебна практика. Въпроси от 14 до 16 според БИС касаели правилността на обжалваното решение, а и нямало противоречие между дадените от въззивния съд разрешения и тези, които се съдържали в сочените от жалбоподателката решения на ВКС. Поради това моли касационно обжалване да не бъде допуснато, а при условията на евентуалност излага и съображения за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Делото се разглежда от касационната инстанция за трети път. Първоинстанционното решение по спора, с което искът е бил отхвърлен, е било отменено с решение № 375/ 15.02.2019 г. по гр.д.№ 1002/ 2018 г., САС, и искът бил уважен изцяло. С решение № 113/ 29.07.2020 г. по гр.д.№ 2974/ 2019 г. на ВКС, IV г.о., въззивното решение било обезсилено и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на САС с указания за отстраняване на нередовност на исковата молба. При новото разглеждане на делото, с решение № 740/ 29.06.2021 г. по гр.д.№ 2610/ 2020 г., САС, била върната исковата молба поради неотстраняване на констатираната нередовност и първоинстанционният съдебен акт бил обезсилен. С решение № 50056/ 07.04.2023 г. по гр.д.№ 4874/ 2021 г., ВКС, III г.о., второто въззивно решение е отменено, като е прието, че ищецът е изпълнил указанията на съда и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. При новото разглеждане, след дадени указания на страните с оглед направеното уточнение на исковата молба и разпределяне на доказателствената тежест между страните, е постановено обжалваното в настоящето производство въззивно решение. За да уважи предявения срещу жалбоподателката иск, въззивният съд приел, че БИС кандидатствал пред Министерство на икономиката за финансиране по Приоритетна ОС 4 с проектно предложение „Усъвършенстване на системата за стандартизация в България“. На 20.11.2009 г. между тези субекти бил сключен договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ОС 4 „Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика“ по оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013“. Във връзка с този договор между страните по делото бил сключен граждански договор № 2/ 01.03.2010 г., с който ответницата приела, да изпълнява функцията на Ръководител на проект „Усъвършенстване на системата за стандартизация в България“. По този договор ответницата имала право да получава месечно възнаграждение в размер 1 350 лв, а поела задължения да работи за постигане на целите и резултатите на проекта, като управлява, координира, контролира административното и техническото му изпълнение. Същевременно между същите страни действал и трудов договор № 17/ 05.11.2007 г., по който ответницата С. заемала длъжността „ръководител отдел“, считано от 01.02.2010 г. Със заповед № 11/ 21.05.2012 г. на С. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, но то било отменено с влязло в сила решение на СРС по гр.д.№ 27506/ 2012 г. С уведомление от 21.05.2012 г., връчено на ответницата на същата дата, гражданският договор бил прекратен едностранно от ищеца. С решение от 20.05.2011 г. за откриване на процедура по обществена поръчка с възложител БИС била открита такава въз основа на договора от 20.11.2009 г. Обявление за обществената поръчка било поместено в Държавен вестник, но не и в официалния вестник на ЕС. В писмо № 33-00-115/ 09.05.2011 г. относно трети междинен технически и финансов отчет на БИС като бенифициент по договор за безвъзмездна финансова помощ било посочено, че поради допуснато нарушение на общностното право, а именно неизпращане за публикуване в „Официален вестник“ на ЕС на обявление за откриване на процедурата, решение за удължаване на срока за представяне на офертите и информация за сключения договор, е наложена финансова корекция от 25% от стойността на договора за обществена поръчка. Прогнозната стойност без ДДС на откритата процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Подготовка и провеждане на кампания за популяризиране на ролята на дейността на БИС, представяне на услугите на БИС и популяризиране ролята на стандартите“ била 594 000 лв. Стойността на договора, сключен между БИС и „Консорциум Крес и Д енд Д“ била 569 960 лв. Стойността на наложената финансова корекция във връзка с този договор в размер 25 % е 140 240 лв, която сума е удържана. При така установената фактическа обстановка, съдът извел от правна страна, че искът е основателен. Посочил, че между страните по делото бил сключен ненаименован облигационен договор с елементи на договор за изработка. Въпросът за родовата подсъдност на спора бил разрешен с влязло в сила определение на САС по ч.гр.д.№ 844/ 2014 г. и определение на ВКС, ІІ г.о. по ч.гр.д.№ 3557/ 2014 г. и възражението на ответника за разглеждане на делото по реда, предвиден за трудови спорове, било неоснователно. Отделно посочил, че нямало пречка служител по трудов договор да сключи с работодателя си граждански договор. В сключения между страните договор от 01.03.2010 г. имало уговорено месечно възнаграждение, но това не правело договора трудов, доколкото не били уговорени място на работа, продължителност на работния ден, размер на платения годишен отпуск, срок на изпитване, допълнително трудово възнаграждение, които били характерни за трудовия договор. Поради това договорът от 01.03.2010 г. съдът намерил за облигационен и подсъден на окръжен съд като първа инстанция. По същество приел, че по отношение на процедурата по провеждане на обществената поръчка следвало да намери приложение както националното, така и правото на ЕС - ЗОП в сила от 01.10.2004г. /отм/ и ППЗОП /отм/; Директива 2004/18/ЕО изменена с Регламент /ЕО/ 1177/2009 г. и Регламент /ЕО/ 1083/2006. Те изисквали обществените поръчки да се провеждат при спазване на принципите на равно третиране, публичност и прозрачност и не допускали изразходването на средства от фондовете на ЕС да се осъществява в противоречие с тези принципи. Предвиденото в чл.45а ЗОП 2004 г. /отм./ и чл.35 от Директива 2004/18/ЕО/ обявяване на обществената поръчка в Регистъра на обществените поръчки и „Официален вестник“ на ЕС гарантирало възможността за участие на всички субекти, имащи отношение към предмета на поръчката, включително и на такива независимо от държавата на регистрация, при равни условия и конкуренция и правото на достъп до информация на различните етапи от процесите на обществената поръчка. Необявяването на поръчката било нередност по смисъла на чл.2 т.7 от Регламент /ЕО/ 1083/2006 - нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, като отчете неоправдан разход в общия бюджет. Същото следвало и от практиката на СЕС - решение от 14.07.2016 г. по дело С-406/14, решение от 26.05.2016 г. по свързани дела С-260/14 и С-261/14, решение от 10.09.2014 г. по дело С-410/13. Констатирането на нередност по възлагането на обществената поръчка било обвързано с финансова санкция. В случая, след като установил нередността, управляващият орган е наложил финансова корекция от 25% от стойността на договора, съгласно Приложение 2, т.2 към чл.6 ал.1 на приетата с ПМС 134/ 05.07.2010 г. Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, ЕЗФСР, ЕФР и фондовете от общата програма „Солидарност и Управление на миграционните потоци“. Основният спорен въпрос по делото съдът намерил в това, има ли неизпълнение на задълженията на ответницата, произтичащи от гражданския договор между нея и ищеца. Приел, че какви са задълженията на С. по гражданския договор от 01.03.2010 г. и как те са свързани с процедурата по възлагане на обществената поръчка, следвало да се извлече чрез тълкуване на клаузите му. Според чл.1 ответницата поела задължението да бъде ръководител на проект „Усъвършенстване на системата на стандартизация в България“, по който БИС получава безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013“, а от чл.4.2 следвало, че задълженията й са свързани с постигане на целите и резултатите на проекта, като управлява, координира, контролира административното и техническото му изпълнение. Следователно ответницата поела задължението да извършва действия, които да обезпечат провеждането на обществената поръчка в съответствие с изискванията на националното и общностното право. Това се осъществявало и чрез контролиране спазването на задълженията и отговорностите на екипа, свързани с процеса на проектното изпълнение. Без правно значение било кой от екипа ще изпрати за публикуване обявлението в Регистъра на обществените поръчки, респективно в „Официален вестник“ на ЕС, но то е следвало да бъде изпълнено, а ответницата следвало да контролира изпълнението на това действие. За периода 01.01.2010 г. - 31.12.2013 г. упълномощено лице за БИС за попълване и подаване по електронен път на формуляри за обществени поръчки била К. А.. Тя била част от екипа по проекта, ръководен от ответницата и последната е могла да контролира дейността й по подаване и попълване на формуляри по обществената поръчка. За недоказано било счетено твърдението на ответника, че задължение да разгласи надлежно поръчката имал само юрисконсултът на проекта. Той отговарял за публикуването в АОП на обявленията за откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки, информация за сключени договори и прекратяване на процедури, но не и в „Официален вестник“ на ЕС. Но дори той да е бил длъжен да изпрати обявлението за обществената поръчка в „Официалния вестник“ на ЕС, то контролът по изпълнението на това задължение тежал пак върху ответницата. Неизпълнението му довело до финансова корекция, която била претърпяна загуба за ищеца, която е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението. Нейното настъпване е било сигурно, с оглед договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между БИС и Министерство на икономиката. Намаляването на имуществото на ищеца било пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на договорно задължение от страна на ответницата и имало сигурност за настъпването на вредата. Твърдението, че непубликуването на обявлението за обществената поръчка в „Официален вестник“ на ЕС е поради явна фактическа грешка, което изключва вината на ответницата, съдът намерил за неоснователно. Грешката не била основание за намаляване или отпадане на задължението за обезщетение по смисъла на чл.81 ал.1 и чл.83 ЗЗД, тя се дължала на неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника при изпълнение на поетото задължение. Екипът, ръководен от ответницата, бил длъжен да избере правилното обявление за откриване на обществената поръчка, тя била длъжна да ръководи и контролира техническото изпълнение на проекта и била недобросъвестна при осъществяването му, поради което следвало да се ангажира нейната отговорност. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, първите седем формулирани от жалбоподателката процесуалноправни въпроса, свързани със задълженията на въззивния съд, обуславят обжалваното решение, но са разрешени в съответствие, а не в противоречие с установената практика на ВКС. Според тази практика въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, а ако прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства /Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/ 2013 г., ОСГТК, ВКС/. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на правния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него, решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр.д.N 3902/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Не е прието нещо различно в обжалваното решение, затова по процесуалноправните въпроси, свързани със задълженията на въззивния съд, не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК. Осмият въпрос е необуславящ, тъй като въззивният съд никъде в акта си не е приел, че официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, не притежава материална доказателствена сила. Напротив, той е зачел доказателствената сила на изходящото от главния секретар на АОП писмо, а обстоятелството, че не е приел от него да следва липса на задължение за жалбоподателката по гражданския договор между нея и ищеца, е въпрос свързан с правилността на фактическите констатации на съда, който няма значение в производството по чл.288 ГПК. Деветият въпрос /длъжен ли е съдът да изследва какъв е обемът и естеството на задълженията, поети с облигационен договор от страна на изпълнителя и да проведе тълкуване на неговите клаузи, когато те не са ясни и конкретни/ е обуславящ, но е разрешен в съответствие с практиката на ВКС /срв. решение № 46/ 07.03.2018 г. по гр.д.№ 2489/ 2017 г., ІV г.о. и цитираните в него/. При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл. При тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. На тази съдебна практика въззивното решение не противоречи. Десетият въпрос е необуславящ. Съдът не е постановил в акта си, че жалбоподателката е адресат на регулацията, съдържаща се в Регламент 2958/95 и Регламент 1083/2006 г. От въпросните Регламенти съдът е извел единствено съществения характер на задължението за надлежно разгласяване на обществената поръчка. Не от тях обаче той е приел, че възниква задължение за жалбоподателката, тези задължения са изведени от сключения облигационен договор между нея и БИС. Въпросът за характера на финансовата корекция при финансиране, получено чрез нередност, е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на СЕС. Решението по дело С-158/08, сочено в изложението на жалбоподателката, касае защитата срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност и не разрешава този въпрос. Решенията по дела С-341/13 и С-599/13 касаят задължението за връщането на облага, недължимо получена чрез неправомерна практика, а не въпроса какво е естеството на финансовите корекции, направени за нарушения в процедура по обществена поръчка. Въпроси от 12 до 16 включително не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не притежават характеристиките на правен въпрос, който да е от значение за конкретния правен спор. Те са свързани с несъгласието на жалбоподателката с фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд, което не е основание за допускане на касационно обжалване, според разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010, ОСГТК, ВКС. Виновно неизпълнение на жалбоподателката съдът е извел от неполагане на дължимата грижа, без значение дали ненадлежното разгласяване на обществената поръчка се дължи на техническа грешка. Бездействие на кредитора и неполагане от него на грижата на добър стопанин няма установени, а дали съществува пряка и непосредствена причинна връзка между наложената финансова корекция и поведението на жалбоподателката, единствена причина ли е това поведение за вредата и предвидима ли е била тя, също е въпрос на фактически констатации, тези констатации не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Въпрос 17 е необуславящ, защото съдът не е постановил, че определението, с което се разрешава спор за родова подсъдност, се ползва със сила на пресъдено нещо относно характера на договора, за чието неизпълнение е спора. Въззивният съд е приел, че въпросът за родовата подсъдност на спора е разрешен с влязло в сила определение на САС по ч.гр.д.№ 844/ 2014 г. и определение на ВКС, ІІ г.о. по ч.гр.д.№ 3557/ 2014 г., но не и че това създава сила на пресъдено нещо относно характера на договора. Напротив, съдът сам е анализирал договора, чието неизпълнение се претендира в производството и го е квалифицирал като граждански такъв. По необуславящи правни въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато. По тези съображения ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и