Определение № 1918 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№116706 от 28.10.2024г., уточнена с молба вх.№1380051 от 11.12.2024г., подадена от „Р. К.“ООД чрез управителя Г. К., срещу разпореждане № 19740 от 14.08.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 9498/2023 г. по описа на СГС, с което е върната подадената от „Р. К.“ООД чрез управителя Г. К. частна касационна жалба №97812 от 25.10.2023г. / погрешно посочена в разпореждането с № 98812/ срещу определение на СГС №11041 от 20.09.23г., постановено по вчгр.д.№498/23г. в частта, с която е потвърдено протоколно определение на СРС №20095450 от 27.06.2023г. по гр.д. № 57875/2019г. в частта, с която е върната подадена от „Р. К.“ООД насрещна искова молба. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Следва да се посочи, че в уточнителната си молба жалбоподателката е посочила, че искането й намира своето основание в нормата на чл.253 ГПК, но доколкото съдът е този, който дава квалификация на молбата, с която е сезиран, същата е по естеството си частна жалба, подадена за разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С протоколно определение на СРС №20095450 от 27.06.2023г. по гр.д. № 57875/2019г. е постановено връщане на подадена от дружеството насрещна искова молба и са оставени без уважение направени от същата страна доказателствени искания. По подадена срещу това определение частна жалба, въззивният - Софийски градски съд, с определение №11041 от 20.09.23г., постановено по вчгр.д.№498/23г., е потвърдил определението на СРС в частта за връщане на насрещната искова молба. Със същото определение е оставил без разглеждане частната жалба на дружеството срещу първоинстанционното определение в частта на произнасянето по доказателствените искания. „Р. К.“ООД е подало частна жалба вх.№ 97812/25.10.23г. срещу определението на СГС. По тази жалба е било образувано чгрд.№ 3391/2023г. по описа на САС. С определение №199 от 26.01.2024г. САС е оставил без уважение частната жалба в частта й, насочена срещу определението на СГС в частта, с която е счетена за недопустима жалбата срещу отказа на първата инстанция да уважи доказателствените искания. След като е констатирал, че частна жалба вх.№ 97812/25.10.23г. в останалата й част има характер на частна касационна жалба, компетентен да се произнесе по която е ВКС, е прекратил производството по делото в тази част и го е върнал на СГС за администриране. С разпореждане №2460 от 30.01.24г. СГС чрез съдията докладчик, е констатирал, че частната касационна жалба страда от пороци и е дал нарочни указания до подателя за отстраняването им – да представи екземпляр за съда и за насрещната страна; да представи изложение на основанията за допускане на обжалването по чл.280 ГПК; в случай, че твърди противоречие със съдебна практика – да посочи и приложи същата; частната касационна жалба да се приподпише от адвокат като се представи и пълномощно или ако управителят на дружеството е с юридическа правоспособност да се представят доказателства за това;да се внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв. и да се представи вносен документ. С разпореждането на жалбоподателя е указано, че ако не изпълни указанията в дадения едноседмичен срок – частната касационна жалба ще бъде върната. Препис от това разпореждане е връчен на дружеството чрез управителя К. – лично, на 01.03.2024г. На 07.03.2024г. жалбоподателят е внесъл държавна такса 15лв., но по сметка на САС. С молба вх. № 28805 от 12.03.2024г. е уведомил съда, че е допуснал грешка при внасянето на държавната такса и е поискал нов срок за изпълнение на указанията. С разпореждане № 7457 от 26.03.2024г. срокът е продължен с една седмица, считано от връчване на разпореждането. Това е станало на 07.05.2024г. На 15.05.2024г. е входирана молба вх.№ 55189, с която жалбоподателят уточнява оплакванията си срещу обжалваното определение №11041 от 20.09.23г., постановено по вчгр.д.№498/23г. и представя документ за внесена държавна такса 15лв. по сметка на ВКС. Останалите указания не са изпълнени – жалбата не е приподписана от адвокат; не са представени доказателства госпожа К. да притежава юридическо образование; не е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. С поредно разпореждане от 22.05.24г., връчено на 28.06.24г., отново са дадени указания за отстраняване на вече констатираните нередовности, но същите не са отстранени. Като е констаирал процесуалното бездействие на жалбоподателя, с разпореждане №19740/14.08.2024г. СГС е разпоредил връщане на частната касационна жалба. Така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно изискванията на чл. 284, ал. 2 ГПК частната касационна жалба следва да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят има юридическа правоспособност. Разпоредбите на ЗСВ предвиждат, че такава се придобива от завършилите и притежаващи диплома за висше образование по специалността "право" и след успешно полагане на практикотеоритичен изпит. Доказателства за това не са представени, а и сам управителят на дружеството жалбоподател не твърди, че е положил успешно подобен изпит. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя и произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Частният касационен жалбоподател следва да представи и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело, като преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В случая и тази нередовност на частната касационна жалба не е отстранена. В съответствие с процесуалния закон СГС е оставил без движение частната касационна жалба, като неизпълнението на указанията правилно е свързано със санкцията на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да се посочи, че действията на жалбоподателя - подаване на поредица от недопустими молби и жалби, както и поредица от нередовни частни жалби и последващото неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите им, дори и след неколкократно предоставяна от съда възможност за това, противоречи на общия разум на закона и на изискването за упражняване на предоставените процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави – чл. 3 ГПК, като може да ангажира и деликтната й отговорност. Както многократно ВКС е имал възможност да разясни в свои актове – пример: в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/09 г. на ІV г. о. на ВКС, превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.