Определение № 50469 от 05.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1868/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на молителя „Асбо-Агро“ ООД срещу въззивно определение на Великотърновски апелативен съд. Ответникът „Агрокрафт“ ЕООД оспорва жалбата. По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 мр чл. 274, ал. 3 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, вместо което е допълнил определението за прекратяване на производството, като е осъдил молителя да заплати на ответника разноски в размер на 600 лв. За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че молителят дължи на ответника разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК с оглед прекратяването на производството поради оттегляне на подадената молба по чл. 625 ТЗ. Приел е, че искане за присъждане на разноски ответникът е направил своевременно в хода на висящото производство с подадения отговор срещу молбата по чл. 625 ТЗ, към който е бил приложен и договорът за правна защита, установяващ заплатеното в размер на 4850 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението на молителя за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК е отхвърлил като неоснователно, като е приел, че същият е предпоставка за допустимост само на исканията за изменение в частта за разноските, но не и на исканията за допълване, когато в крайния си акт съдът не се е произнесъл по искането за разноски. Уважил е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е намерил за прекомерно заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, поради което е присъдил разноските частично до размер на 600 лв. Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния, поради което основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС (т. 2 и т. 11 от ТР № 1/2012, ОСГТК) по въпроса „Подлежи ли на допълване в частта за разноските определение за прекратяване на производството, постановено в открито по делото съдебно заседание, при което страна е била надлежно уведомена и не е направила искане за гледане на делото в нейно отсъствие?“. Въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Решаващите си крайни изводи за допустимост и основателност на искането за допълване чрез присъждане на разноски въззивният съд е основал на установения факт, че искане за разноски ответникът е предявил още преди постановяване на определението за прекратяване на производство, а не върху присъствието, респ. отсъствието на негов представител в съдебното заседание или върху редовността на призоваването му. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа във връзка със същия въпрос чрез възпроизвеждане на текста на разпоредбата, а именно че същият би имал значение за „точното прилагане и развитие на правото“, без конкретна аргументация. Извън отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно изложеното по-горе, не е налице и специалната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, доколкото не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена, нито да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, нито да липсва практика на касационната инстанция и едновременно да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване. Независимо от направеното искане, на ответника не следва да се присъдят разноски за касационното производство с оглед предмета на същото (по чл. 248 ГПК) и установената последователна практика в този смисъл. С тези мотиви съдът