Определение № 1885 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3106/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. Л., чрез процесуалния представител адвокат В. К. от АК-Благоевград, срещу решение № 260144 от 29.02.2024 г. по в.гр.д.№6828/2020г. на Софийския градски съд, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение №175692 от 24.07.2019г. по гр.д.№ 47495/2018г. на Софийския районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Х. А. Л. осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане, извършено на 14.08.2013г., изразяващо се в причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота - оток, кръвонасядане и хематом в долната половина на лявата орбита, оток и кръвонасядане в областта на лявата скула, оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по гърба на носа, оток, кръвонасядане и повърхностна разкъсно-контузна рана над дясната назолабиална гънка, оток и кръвонасядане отпред вляво на шията, охлузвания и кръвонасядания на дясната мишница, счупване на част от 4-ти горен десен зъб, кариозно променен, над присъдената сума от 1000 лева до целия претендиран размер от 8000лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането- 13.08.2013 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което размерът на присъденото обезщетение бъде увеличен. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като постановеното от въззивния съд решение противоречи на практиката на ВКС, без да са формулирани конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси от обуславящо изхода на спора значение. Касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е установил фактическата обстановка по делото, тъй като е възприел агресия и нападателно поведение от страна на ищеца, не е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на дължимото обезщетение като фактът, че деянието е извършено публично, пред много хора, нито понесените от ищеца психически травми и негативни изживявания. Поддържа, че постановеният акт е необоснован, тъй като съдът не е изложил свои мотиви, а е преповторил тези на първоинстанционния съд. Поддържа се и становище за „очевидна неправилност” на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Х. А. Л., чрез процесуалния си представител адвокат З. В., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че на 14.08.2013г. около 23.00 ч. в гр.София, между страните по делото е възникнал конфликт и побой. Констатирано е от медицинско удостоверение №656/2013г., издадено от УМБАЛ„Александровска“ ЕАД-Клиника по съдебна медицина и деонтология, че при прегледа на И. Л. се е установил оток, кръвонасядане и хематоми в долната половина на лявата орбита, оток и кръвонасядане в областта на лявата скула, оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по гърба на носа, оток, кръвонасядане и повърхностна разкъсно-контузна рана над дясната назолабиална гънка, оток и кръвонасядане отпред вляво на шията, охлузване и кръвонасядания на дясната мишница, счупване на 4-ти горен десен зъб, кариозно променен. Посочено е, че уврежданията се дължат на действието на тъпи предмети и могат да бъдат получени по начина, описан от прегледания /нанесени юмручни удари в областта на лицето/ и същите са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Във фиш за спешна медицинска помощ за извършен преглед на И. А. Л. с посочена дата на повикване- 14/15.08.2013 г. е отбелязано, че пациентът не е губил съзнание и е с водеща диагноза-рана на гърба на носа и на горната устна. Констатирано е, че в медицинско удостоверение №232.08/2013 г., издадено на Х. А. Л. е посочено, че при прегледа му са се установили кръвонасядания по гръдния кош и в лявата ръка и десния крак, които са в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат по време и начин, както е описал пострадалият - нанесени удари по тялото от брат му. С постановление от 28.11.2013г. СРП е отказала да образува досъдебно производство и е прекратила пр.пр. № 33004/2013 г., образувана по молби от И. А. Л. и Й. С. Г. за нанесен побой на 15.08.2019 г. на ищеца от Х. А. Л. с мотиви, че се касае за престъпление по чл.130, ал.2 НК. С постановление от 07.01.2014 г. СРП е отказала да образува досъдебно производство и е прекратила пр.пр.№ 33026/2013г., образувана по молби на Я. Д. Л., Х. А. Л. и К. Х. Л. за нанесен побой от страна на И. А. Л. на 14.08.2019 г. със същите мотиви. От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, е установено, че е налице причинно-следствена връзка между получените увреждания от ищеца, описани в медицинско удостоверение № 656/2013 г. и процесния инцидент.Посочено е, че при нормално протичане на лечебния процес без усложнения срокът за възстановяването е около 20 дни като по делото няма данни за настъпили усложнения през периода на лечение.Ищецът е търпял болки и страдания, като първите 10 дни болките са били с по-голям интензитет.По делото няма данни за наличието на невъзможност за изпълнение на трудовите задължения на ищеца. По делото са събрани гласни доказателства като свидетелка Й. Г. /във фактическо съжителство с ищеца/ е заявила, че през месец август 2013г. е била обидена от съпругата на ответника Х. Л. /брат на ищеца/ и ищецът е отишъл да поиска обяснения от него. Веднага след това тя е излязла, защото е чула, че става проблем.През това време е излязла и съпругата на ответника.Сочи още, че ответникът е започнал да блъска ищеца и да го стиска за шията. Тя се е върнала вкъщи и е позвънила на телефон 112.След като се е обадила на полицията ищецът се е върнал, взел е 2-годишното си дете с лявата си ръка и е отишъл на двора.Х. е започнал да стиска И., да го души и му е нанесъл удари в окото, носа - той е кървял, счупил му е горен зъб и всичко това се е случило пред децата им.Дошла е полиция и линейка и нещата са приключили по този начин.Докато ответникът го е биел, през цялото време ищецът е държал в ръцете си малкото си дете.И. е прежилял това много тежко, на следващия ден е бил подпухнал, особено лявото му око, носът му е бил с рана, шията му е била много зле, тъй като е опериран с онкологично заболяване, отказал е да се храни, плачел, отказал е да спи, било му е неудобно да ходи на работа, защото всички съседи са знаели какво се е случило.Свидетелката е уточнила, че тогава ищецът не е работил, защото е бил с ТЕЛК, само е помагал на един съсед. Свидетелят В. В. заявил, че познава И. от 6-7 години и че той му помагал с градината и за други неща.Имало е инцидент на 14.08.2013 г., тогава И. му се е обадил по телефона и му е казал, че брат му Х. го е бил и той го е посъветвал да си извади медицинско. Свидетелят е видял И. два дни след инцидента и имал контузии рани на лицето-повече в областта на носа и следи на шията от душене, той е бил много разстроен и е плачел, възстановявал се е 2-3 месеца. Ссвидетелката К. Л.-майка на страните по делото, която е била свидетел на събитието, заявила, че била в банята, когато е чула разговор на висок тон, излязла е на площадката на нейното жилище и е видяла Х. да стои на 4-5 крачки от нея.Покрай нея минал И., който взел хавлията й, изсекнал се в кърпата, плюл е върху свидетелката и се е нахвърлил върху Х., започнал е да го бута и блъска, ударил му една глава, после шамар и го е обиждал, наричайки го „боклук, престъпник, лъжец, измамник, нещастник“ и т.н. Свидетелката заявила, че се е опитала да го спре, но той не я е чувал, дърпал го е за блузата, скъсал е верижката му на врата. Х. го е питал какво става, в този момент е дошло детето на И., той го е гушнал с лявата си ръка, добил е кураж и е продължил да напада Х..В момента, в който И. го е ударил отново, ответникът е ударил И., за да се защити. Излезли са на улицата и е дошла полицията. Х. е отишъл при И. да го попита какво има и защо се държи така и той е казал, че иска 50 000лв.Свидетелката заявила, че на площадката, където се е развило събитието, не е присъствал никой друг. Въззивният съд е приел от правна страна, че на 14.08.2013 г. в двора на къщата, в която живеят страните по делото, ответникът е извършил непозволено увреждане, изразяващо се в нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето на ищеца, както и в хващане за гърлото.Настъпило е увреждане на ищеца-лека телесна повреда, изразяваща се в травматични увреждания, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота/физически и психо-емоционални болки и страдания/ като срокът на възстановяването му е бил за период от 20 дни.Съдът е приел е за установено наличието на причинна връзка между противоправното деяние на ответника, изразяващо се в посегателство върху телесната неприкосновеност на ищеца и причинените неимуществени вреди.По отношение размера на неимуществените вреди е прието за справедливо обезщетяването им със сумата от 1 000 лв., като е съобразен характерът и вида на вредите, степента и продължителността на претърпените болки и страдания, прогнозата на отзвучаването им, краткия възстановителен период и липсата на усложнения от травмите.Съдът е съобразил и обстоятелството, че побоят е нанесен от собствения му брат пред съпругата и детето му, отчетен е и фактът, че ищецът е бил активната страна и е предизвикал разправията с ответника, като също му е причинил наранявания. Въззивният съд е приел, че така определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не е занижен и съответства на претърпените от ищеца вреди.Посочил е, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като съобразяването на критериите се извършва въз основа на преценката на редица конкретни обстоятелства. Съгласно ППВС № 4/68 г. понятието справедливост по смисъла на цитираната норма не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.Дори да се игнорира обстоятелството, че ищецът е бил активна страна в конфликта между страните, присъденият размер напълно репарира претърпените от ищеца вреди и не са налице основания за неговото завишаване, тъй като се касае за лека телесна повреда, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота с кратък възстановителен период, без доказани усложнения и остатъчни вреди. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Общо заявеното оплакване на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е неправилно, не позволява да се изведе правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според т. 1 от цитираното тълкувателно решение, правният въпрос, който обуславя допускането на касационното обжалване, следва да е принципен и насочен към установяване на действителния смисъл и съдържание на приложима по делото материалноправна или процесуалноправна норма, която въззивният съд е приложил или е игнорирал при формулиране на правните си изводи. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда не могат да обусловят допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Независимо от изложеното, в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени от събраните по делото доказателства и изброил е причинените на пострадалия увреждания, търпените болки и страдания, тяхната продължителност, начина, по който тези увреждания са се отразили и на психическото му състояние, след което е посочил кои от тези факти и обстоятелства имат съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение.По отношение на критериите, по които се определя конкретния размер на обезщетението по справедливост, въззивният съд е изложил съображения, които напълно съответстват, на дадените задължителни указания по изясняването и прилагането на принципа на справедливост в ППВС 4/68 г. при определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди.В обжалваното решение въззивният съд последователно е проследил и анализирал всички установени по делото факти и обстоятелства около процесното сбиване на 14.08.2013 г. в гр. София, преценил е значението на всеки един от тези факти както за осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане, така и за определянето на размера на обезщетението, допълвайки и обстоятелството, че съгласно приетите делото доказателства, инициатор и активен при сбиването, е бил ищецът. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че решението на въззивния съд следва да бъде допускано до касационно обжалване като очевидно неправилно. Според установените в практиката на ВКС критерии решението на въззивен съд може да бъде определено като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, когато тази неправилност е видима от самия прочит на същото. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивното решение, установим пряко и единствено от неговото съдържание, без при това да се извършва анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, освен ако същите не са посочени в решението.Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Подобни констатации по отношение на обжалваното решение на Софийския градски съд при протича на същото не се установяват – всички факти, на които касаторът се позовава, са съобразени от въззивния съд, преценени са правните последици от тяхното осъществяване и същите са подведени към приложимата правна норма. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение