Определение № 102 от 05.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2045/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца Р. Б. срещу въззивно определение на Пернишки окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното определение за прекратяване на производството, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът не изразява становище. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предявените искове за установяване на истинност и вярност на съдържанието на два броя документи са недопустими поради липса на интерес. Извода за липса на интерес въззивният съд е обосновал с обстоятелствата, че процесните документи са били представени като доказателства и взети предвид от съдилищата, разгледали предявения от ответника срещу настоящия ищец иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземания по договор за банков кредит. При формираната сила на пресъдено нещо относно тези вземания настоящият ищец не може да оспорва същите на основание предхождащи възникването на СПН обстоятелства, т. е. твърдяното от ищеца и отречено от съдилищата погасяване на вземанията чрез плащане, поради което установяването на истинността на тези документи (сочени от ищеца като доказателство за извършеното плащане с цел прекратяване на образуваното за същите вземания изпълнително производство) е лишено от правен интерес. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие на въззивното определение с конкретно посочена практика на ВКС по въпроса дали факти и обстоятелства от мотивната част на постановено съдебно решение се ползват със сила на пресъдено нещо. Така поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не се явява обусловил правните изводи на въззивния съд. Съдът не е приел да е установена със сила на пресъдено нещо самата истинност на процесните документи, а вземанията, предмет на производството по чл. 422 ГПК и оттук е извел извода, че установяването на истинността на тези документи, като отнасящи се до факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо, не би била от значение за съществуването на вземанията и съответно за прекратяване на изпълнителното производство, с което именно ищецът е обосновал интереса си от исковете. Поради това касационно обжалване не следва да се допуска. С тези мотиви съдът