Определение № 808 от 01.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 253/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. А. и А. К. А., чрез пълномощника им адвокат Д. А., срещу въззивно решение от 09.07.2010г. по гр.д. № 499/2010г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 09.07.2010г. по гр.д.№499/2010г., с което са определени квотите на съделителите относно допуснатия до делба недвижим имот – жилищен етаж и търговски обект. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по материалноправен въпрос за възникване на съсобствеността на сградата при „групов строеж”, ако сградата е построена в достатъчно индивидуализиращ я груб вид и същата и отделните обекти, построени преди брака, съпругът неучастващ в съсобствеността на дворното място, който не е участвал в строителството в груб вид, става ли съсобственик и може ли да участва в доброволната делба чрез договора по чл.192,ал.4 З. /отм./.Твърди се, че решението по този въпрос е постановено в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС – ППВС №5/1972г., ТР №39/1970г., ОСГК, ВС, ППВС № 4/1970г. В противоречие с ППВС№5/1972г. не са проследени етапите на построения групов строеж от съсобствениците на земята, извършване на самото строителство, създаване на обект на правото на собственост по пътя на приращението и последващото прекратяване на възникналата съсобственост по реда на чл.192,т.4 З./отм./.Не е съобразено, че договорът за групов строеж е сключен преди сключването на брака, придобиването на вещта със създаването и е станало също преди брака. Придобиването на право на собственост върху изградена с общи усилия сграда става по силата на притежаваните права на собственост върху земята, каквито ищецът не е притежавал. Приложени са решения на ВКС. Ответникът по касация К. К. А. оспорва жалбата в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 345/2010г. по гр.д.№499/2010г., в частта, с която е отхвърлен искът за делба, предявен от К. А. срещу К. А. и А. А. на ½ ид.ч. от дворно място, съставляващо поземлен имот с КИ 00702.514.202 по КК на А.. Вместо това е постановено решение, което е допусната делба на посочения недвижим имот при квоти: за К. А. – 1/3 ид.ч.; за К. А. – 1/3 ид.ч., за А. А. – 1/3 ид.ч. Първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата част, с която е допусната съдебна делба между К. К. А. и К. К. А. и А. К. А. на недвижим имот – втори жилищен етаж на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда, заснет с КИ № 00702.514.202.1.5 с площ 91.68 кв.м., ведно с избено помещение с площ 40,43 кв.м. ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, гаражна клетка, преустроена в обект за търговска дейност, находящ се в североизточната част на сградата, заснет с КИ№ 00702.514.202.1.1 с площ 13 кв.м. при квоти: 4/6 ид.ч. за К. А., 1/6 ид.ч. за К. А. и 1/6 ид.ч. за А. А.. В. съд е приел, че съделителите са законни наследници на общата наследодателка С. А., поч.1996г. като ищецът е съпруг, а ответниците – синове. С. Л. /А./ е била собственик по силана на договор за дарение, оформен с нотариален акт № 135/04.05.1980г. на ½ ид.ч. от дворно място, пл.№3888, идентично с процесния ПИ с КИ. На името на С. А. и на баща и, който е бил другият съсобственик на дворното място, са издадени строителни документи за изграждане на двуетажна жилищна сграда, в т.ч. строително разрешение от м.август 1980г. В. съд е приел, че сключеният на 13.08.1980г. между съсобствениците на мястото договор за разпределение на етажите, спомагателните помещения и общите части от новострояща се жилищна сграда, съгласно който като съсобствениците се задължават да построят със собствени средства определени обекти в сграда, а С. Л. - целия втори жилищен етаж с избено помещение, гараж с една стая в северозападната част, е договор за групов строеж по смисъла на чл.192,ал.2 З. /отм./. По него са възникнали облигационни задължения за построяване на сграда от съсобственици на имота.На 30.07.1991г. е сключен договор за делба на етажна собственост, приземие, гараж и общи части от новопостроена жилищна сграда, съгласно който в дял на С. А. и съпругът и К. А. се дават процесния жилищен етаж, изба и гараж. Бракът между последните е сключен на 30.05.1982г. В. съд е приел от правна страна, че съгласно чл.19,ал.1 СК/отм./ придобиването на имот по време на брака става със съвместен принос. В режим на СИО е изградена сграда по време на брака, макар само единият съпруг да е събственик на терена, а в случая съпругът е собственик на ½ ид.ч.Договорът за делба от 1991г. има вещноправно действие и създава право на собственост, както на С. А., така и за съпруга и. Процесната сграда е била покрита с покрив още през есента на 1981г., т.е. преди брака, но обстоятелството не може да се отрази на вещно-правното действие на неоспорения договор за делба от 1991г.Освен това сградата не била завършена, т.к. след 1982г. била поставена дограма, ВиК и ел.инсталация. При това положение квотата на ищеца е 4/6 – по наследяване и на основание прекратената СИО. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Поставеният в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК правен въпрос е релевантен за изхода на делото. Даденото от въззивния съд разрешение не е в съответствие с цитираното от касатора ППВС №5/31.10.1972г., поради което са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението в тази част. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.