Определение № 169 от 12.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4588/2021 г.
ВКСI гражданско отделение12.04.2022 г.докладчик Бранислава Павлова
Диспозитив
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, III-Б въззивен състав, № 263450 от 2 7.05.2021 г. по в. гр. д. № 8401 /2020 г. Указва на касатора Л. В. Г., че на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса в размер на 296,20 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната. Определението не подлежи на обжалване. Насрочва делото за 08.06.2022г. 10ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Л. В. Г., чрез пълномощника си адв. Х. И., е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, III-Б въззивен състав, № 263450 от 2 7.05.2021 г. по в. гр. д. № 8401 /2020 г., с което е потвърдено решението на Софийския районен съд, 2-ро г.о., 163 с-в, № 46594 от 20.02.2020 г., поправено с решение № 131059 от 24.06.2020 г., по гр. д. № 59898/2018 г., в частите, с които е отхвърлен предявеният от Г. срещу З. В. С. насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на недвижим имот с идентификатор № .......по КККР на [населено място] /район К./, общ. Столична, обл. С.-столица, одобрена със Заповед № РД-18-61 от 27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 840 кв.м., заедно с построените в него сгради с идентификатори № ........., .............., ..........., ............, ............, ............., .............., и е допусната делба на тези имоти между съделителите при равни квоти. В касационната жалба се поддържа, че са налице всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалваното решение. Изложени са оплаквания относно неправилна преценка на доказателствения материал и се оспорва решаващият извод на въззивната инстанция за извършен от касатора отказ от изтекла придобивна давност, тъй като от данните по делото се установявало, че той владее имота и към настоящия момент. Освен това се поддържа, че в случая материалноправните последици на придобивната давност са настъпили към 2003 г. – преди смъртта на наследодателите на страните, поради което имотът не е станал част от наследствената маса. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се прави искане за допускане на касационното обжалване по въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и се сочи наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока за отговор З. В. С., представлявана от адв. Х. Х., поддържа, че доводите на касатора за наличие на основания за допускане на въззивното решение са необосновани и се основават на твърдения за неговата неправилност, които не могат да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, както и че обжалваният акт е правилен. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280, ал. 3 ГПК предвид предмета на делото – иск за делба, поради което същата е процесуално допустима. Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че процесният имот е бил собственост на родителите на страните З. В. С. /ищец/ и Л. В. Г. /ответник/, като майка им Б. А. Г., починала на 27.09.2008 г., е оставила за свои наследници по закон децата си и преживелия си съпруг В. В. Г., който е починал на 11.11.2012 г. и е оставил за свои наследници двете си деца. Въз основа на свидетелските показания е прието за установено, че наследодателите на страните са живеели в имота заедно със сина си Л. В. Г., а дъщеря им З. В. С. е живяла там до около 1974 г., когато сключила брак и се преместила да живее при съпруга си. Наследодателите обитавали сутерена, а синът им заедно със семейството си – жилищния етаж. След смъртта на Б. и В. Г., фактическа власт върху имота се упражнявала само от касатора, а сестра му рядко го посещавала. Съдът е приел за установено, че е съществувала уговорка приживе на наследодателите владението върху имота да бъде предадено на сина им, в изпълнение на която през 1993 г. последният е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността; че в периода 1993 г. - 1996 г. е извършил фактически действия по упражняване на владение – пристрояване на жилищната сграда, построяване /преустройство/ на лятна кухня и гараж със знанието и без противопоставянето на родителите си, стопанисвал е имота и го е поддържал, като е правил и необходими ремонти. Сестра му също не се е противопоставила на тези действия. Поради това се приема, че в случая действа презумпцията по чл. 69 ЗС, както и че срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на касатора е изтекъл към момента на подаване на исковата молба. Въпреки това въззивният съд е счел, че преди образуване на делото касаторът е направил отказ от завършена давност, тъй като отправена от него нотариална покана от 28.08.2018 г., получена от сестра му на 03.10.2018 г. /преди подаването от В. Г. на отговор на исковата молба за делба, съответно предявяване на насрещния иск/, съдържа изявление, че е налице съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот, породена от наследяване; че по никакъв начин и с никакви действия касаторът не е ограничавал или препятствал достъпа на сестра си до имота; че е съгласен да се предприемат съответните действия за прекратяване на съсобствеността и иска доброволно уреждане на отношенията. Поради това съдът е приел, че доколкото собствеността не се придобива до извършването на позоваване от страна на владелеца на вече изтеклата в негова полза придобивна давност, то това позволява извършването на отказ от изтекла придобивна давност след изтичането на срока на придобивната давност и преди момента на позоваване на така изтеклата придобивна давност, който отказ ще възпрепятства възможността за позоваване на придобивната давност, а оттам – за придобиване на собствеността от владелеца. При тези мотиви на възивния съд, Върховният касационен съд приема, че касационното обжалване следва да се допусне по третия поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос, съответно доуточнен съгласно приетото в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГТК: какви действия следва да са налице, за да се приеме, че владелецът е извършил отказ от изтекла придобивна давност. Въпросът е от значение за делото, защото е изведен от решаващите изводи на съда, същевременно е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото поради липса на съдебна практика на ВКС по този правен въпрос, а посочената от касатора се отнася към други хипотези. За касационното обжалване касаторката дължи държавна такса от 296,20 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
11- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 3 ГПК
- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 284 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 69 ЗС
- чл. 79, ал. 1 ЗС
- чл. 18, ал. 2, т. 2
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 280, ал. 2