Определение № 142 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 262107/04.03.2021 г. на М. Д. И., чрез процесуалния представител адв. Ю. Ж. С., срещу определение № 260105 от 24.02.2021 г., постановено по в.ч.гр. д. № 111/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение, постановено в открито съдебно заседание на 14.01.2021 г. по гр.д. № 2863/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 633, вр. чл. 631 ГПК до приключване на дело № С-262/2020 на СЕС. Поддържа се, че определението е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения за липса на основание за спиране на производството по делото. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на обжалването. Според касатора е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК - посочва определение от 12.01.2021 г. по гр.д. № 3106/2020 г. и определение № 260789 от 16.12.2020 г. по гр.д. № 3109/2020 г. и двете на Пловдивския окръжен съд. Поставен е процесуалноправен въпроси, за които се твърди наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: "Следва ли, при отправено преюдициално запитване от един национален съд до СЕС да се приема като основание за постановяване на спиране на производствата по висящи идентични дела във всички съдилища на територията на Република България?“. Позовава се и на очевидна неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, по въпроса за това, че след като е отправено едно такова запитване /Определение от 02.06.2019 г. по гр.д. № 606/2019 г. на Луковитския районен съд, с което е отправено преюдициално запитване до съда на ЕС, по което е образувано дело № С-262/2020 г/ е безпредметно да се отправят други преюдициални запитвания по същите въпроси е очевидно неправилно, тъй като дори да се приеме, че едно такова съждение е целесъобразно, от друга страна е изцяло незаконосъобразно и в противоречие с процесуалния закон. Ответникът по частната касационна жалба ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, намира следното: Производството по в.гр.д. № 2358/2020 г. на Пловдивския окръжен съд е образувано по подадената на 18.10.2020 г. от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР /ГД“ПБЗН“-МВР/ въззивна жалба против решение, постановено на Пловдивския районен съд, с което ГД“ПБЗН“-МВР е осъдена да заплати на М. Д. И. сумата 1 584,51 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 221 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 01.04.2017 г. - 31.03.2020 г. вкл., както и сумата 241,03 лв. мораторна лихва за периода 01.07.2017 г. - 22.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 22.05.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Към въззивната жалба от 18.10.2020 г. подадена от ГД “ПБЗН“ – МВР - [населено място] срещу първоинстанционното решение, е направено искане производството по делото да бъде спряно на основание чл. 633, вр. чл. 631 ГПК, тъй като по гр.д. № 606/2019 г. на Луковитския районен съд е отправено преюдициално запитване до СЕС и е образувано дело № С-262/2020 г., във връзка с приложимия материален закон отнасящ се и за правилното решаване на настоящото дело. Делото е насрочено от окръжния съд за разглеждането му в открито съдебно заседание на 14.01.2021 г., в което съдебно заседание е приел, че е налице основание за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 633, вр. чл. 631 ГПК до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-262/2020 г., тъй като е счел, че отправените от Луковитския районен съд въпроси са в пряка връзка с приложимия материален закон по настоящото дело. Посочил е, че съгласно чл. 633 от ГПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища в Република България, което обуславя необходимостта от спиране на производството по делото на основание чл. 631,ал.1 от ГПК до произнасянето на СЕС, с цел избягване на такова решение, което би било в противоречие с правото на Съюза и би ангажирало отговорността на държавата за неговото нарушаване. Посочил е, че адресат на задължението по чл. 631, ал. 1 ГПК е не само отправилият преюдициалното запитване съд, но и всеки съд, за който отговорите на запитването биха били от значение за правилното разрешаване на спора, поради което е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 633, вр. чл. 631 ГПК до приключване на дело № С-262/20 на Съда на Европейския съюз. За да потвърди обжалваното определение, с което производството по делото е спряно до произнасяне на СЕС по Дело № С-262/20 на СЕС, Пловдивският апелативен съд е приел за правилно спирането производството по делото на основание чл. 229, ал. 1,т. 7, вр. с чл. 633, вр. чл. 631 ГПК. Приел е, за установено, че въз основа на отправено от Луковитския районен съд Преюдициално запитване на 15.06.2020 г. - VB/Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – пред Съда на Европейския съюз/СЕС е образувано и е висящо Дело № С-262/20 по следните преюдициални въпроси: „Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня? Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари? Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?“. Приел е, че тези въпроси се отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време относими към спора по делото във връзка със заплащането на положения от ищеца нощен труд, поради което отговорите на въпросите в отправеното до СЕС преюдициалното запитване, са относими към предмета на спряното въззивно производство. Приел е, че тъй като преди образуване на спряното въззивно производство по относимите за спора преюдициални въпроси вече е било отправено от друг съд преюдициално запитване, по което е образувано и висящо пред СЕС Дело № С-262/2020 г., и по тези преюдициални въпроси е недопустимо отправяне на ново преюдициално запитване, а отговорите на СЕС по постановените въпроси ще бъдат задължителни за всички държавни органи и съдилища в РБългария при разрешаване същите въпроси, законосъобразно въззивният съд е спрял на основание чл.229, ал.1 т.7, във вр. чл. 633, във вр. чл. 631 ГПК производството пред себе си до даване на отговори на въпросите от СЕС. Предвид изложеното, частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но с оглед предмета на делото – чл. 178 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 150 КТ и акцесорни такива по чл. 86 ЗЗД, по което е постановено обжалваното определение, и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Цената на предявения иск по чл. 178 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 150 КТ е в размер на 1584,51 лв., което е под визираната в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК стойност. Претендираната от ищеца лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отделно акцесорно вземане, което не е част от главното вземане по иска с правна квалификация чл. 178 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 150 КТ и е в размер на 241,03 лв. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по - натъшното развитие на делото, каквото в случая е определението за спиране на производството и същото подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Чл. 274, ал. 4 ГПК поставя допълнително изискване за допустимост на частната жалба срещу такова определение – въззивното решение да подлежи на касационно обжалване. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г. о.,