Определение № 515 от 21.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2263/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „Ай Пи Ем“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място] чрез процесуални представители адв. Г. Д. и адв. М. М. срещу определение № 2337 от 21.10.2020г. по ч. гр. дело № 2625/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е потвърдено разпореждане от 15.07.2020г. по т. дело № 299/2020г. на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, с което е върната исковата молба на „Ай Пи Ем“ ЕООД /в несъстоятелност/ поради неизпълнени указания на съда в срок.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивната инстанция не е обсъдила оплакванията и доводите, изложени в частната жалба; неправилно е приела, че управителят И. П. М. не разполага с правомощие да представлява ищцовото дружество и да предявява искове за попълване масата на несъстоятелността от негово име в производството по несъстоятелност на основание чл. 635, ал. 3 ТЗ; неправилно е приела, че предявените искове имат за предмет съществуването на вземания, предявени в производството по несъстоятелност, и че не са налице изключенията, уредени в закона, при които дружеството в несъстоятелност, представлявано от своя органен управител, може да предявява самостоятелни искове или да участва самостоятелно в производството. Поддържа, че е предложен оздравителен план в срока по чл. 698, същият е отговарял на условията на ТЗ, но съдът по несъстоятелността не е съобразил тези обстоятелства и неправилно е обявил длъжника в несъстоятелност по чл. 710 ТЗ. Излага и доводи, че след като с влязъл в сила акт /решение № 27/22.05.2019г. по т. д. № 1595/2018г. на ВКС, ТК, II т. о./ е отменена обявената несъстоятелност по чл. 710 и с последиците по чл. 711 ТЗ поради несъобразяване от съда по несъстоятелност на законовия срок по чл. 698 ТЗ, то е невъзможно да се приложи същата хипотеза на чл. 710 ТЗ за обявяване в несъстоятелност на същото основание по чл. 710 ТЗ.

Частният жалбоподател в приложено към частната касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Подлежи ли на незабавно изпълнение решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 710 и последиците по чл. 711 ТЗ поради непредставен план за оздравяване за приемане от СК при наличието на влязъл в сила акт за отмяна на решение, с което длъжникът е обявен в несъстоятелност на същото основание – чл. 710 и последиците по чл. 711 ТЗ поради непредложен план за оздравяване по чл. 696 в срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ?

2. Ограничените представителни правомощия на органите на длъжника в рамките на производството по несъстоятелност, както и по останалите производства, посочени в чл. 635, ал. 3 ТЗ, запазват ли се за целите на производството по несъстоятелност по чл. 710 ТЗ и с последиците на чл. 711 ТЗ?

3. Длъжникът като страна в производството по несъстоятелност, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат ли да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика, и с които се образуват дела за попълване на масата на несъстоятелност против кредитор, включен в списъка на кредиторите на длъжника от синдика и одобрен от съда по несъстоятелност съгласно чл. 635, ал. 3 ТЗ?

4. Предоставените с чл. 658 ТЗ правомощия превръщат ли синдика в законен представител на длъжника и изключват ли правомощията на органите на длъжника да предприемат процесуални действия за защита на неговите права и интереси?

Ответникът „Юробанк България“ АД /универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. И. Д. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за правилност на въззивното определение. Излага съображения, че ако не се внесе или не се приеме или утвърди оздравителен план, т. е. при наличие на предпоставките на чл. 710 ТЗ съдът е длъжен да постанови решение с реквизитите по чл. 711 ТЗ. Поддържа становище, че правилно въззивният съд е приел, че решението за обявяване в несъстоятелност има незабавно действие на основание чл. 714 ТЗ, както и че Търговският закон не предвижда управителят на дружество в несъстоятелност да предявява самостоятелно искове или да участва самостоятелно в производства, поради което ищецът е следвало да изпълни указанията на съда и исковата молба да бъде потвърдена от синдика. Излага и съображения, че предявените искове не са за попълване масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално същото да бъде отменено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да потвърди обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че допуснатите нередовности на исковата молба не са отстранени в предоставения на ищеца срок, въпреки дадените указания. Изложил е съображения, че предявените искове имат за предмет съществуването на вземания, предявени в производството по несъстоятелност, поради което действията на управителя на „Ай Пи Ем“ ЕООД /в несъстоятелност/ - предявяването на исковата молба, е следвало да бъдат потвърдени от синдика на дружеството, предвид вписаното на 11.02.2020г. в Търговския регистър по партидата на ищеца решение № 294 от 10.02.2020г. по т. дело № 5669/2012г., с което на основание чл. 710 и чл. 711 ТЗ „Ай Пи Ем“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, постановени са прекратяване на дейността на предприятието, обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите на дружеството и дружеството е лишено от възможността да управлява и да се разпорежда с имуществото си, включено в масата на несъстоятелността, както и с оглед незабавното изпълнение на решението по чл. 710 ТЗ съгласно чл. 714 ТЗ. Съдебният състав е посочил, че съгласно чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ при открито производство по несъстоятелност синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела. Приел е, че не са налице изключенията, уредени в закона, при които дружество в несъстоятелност, представлявано от своя органен управител, може да предявява самостоятелно искове или да участва самостоятелно в производство, напр. в хипотезата на чл. 694, чл. 649 ТЗ.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в неговия предмет и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.

В настоящия случай формулираният от частния жалбоподател в т. 1 от изложението правен въпроси не съответства на мотивите на въззивната инстанция и не е обусловил нейните правни изводи, поради което същият не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдебният състав не е изложил съображения относно наличието на влязъл в сила акт за отмяна на решение, с което длъжникът е обявен в несъстоятелност на същото основание – чл. 710 и последиците по чл. 711 ТЗ поради непредложен план за оздравяване по чл. 696 в срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ. Независимо от това, разпоредбата на чл. 714 ТЗ е достатъчно точна и ясна, поради което не е осъществена и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Останалите три правни въпроса по т. 2, 3 и 4 в изложението са релевантни, тъй като са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на тези въпроси не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като частният жалбоподател е цитирал формално посочената разпоредба, без да изложи съображения за наличие на създадена поради неточно тълкуване на конкретна правна норма съдебна практика, нуждаеща се от промяна или за необходимост от осъвременяване на нейното тълкуване поради изменения в законодателството или обществените условия, нито е установил противоречива съдебна практика по прилагане на посочената разпоредба, която да налага нейното тълкуване и уеднаквено прилагане.

Освен това по приложението на чл. 658, ал. 1, т. 7 и чл. 635, ал. 3 ТЗ е формирана константна практика на ВКС, обективирана в решение № 70/19.06.2020г. по т. д. № 2414/2018г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 117/29.01.2014г. по т. д. № 4416/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и др., според която с постановяване на решението по чл. 711 ТЗ и откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на очертаните в разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, регламентираща ограничена възможност на органите на длъжника за извършване на процесуалните действия, които не са изрично предоставени на синдика и които са свързани с производството по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ на синдика са предоставени правомощия да участва в производството по делата на предприятието на длъжника и да завежда от неговото име дела, от което следва, че несъстоятелният длъжник – юридическо лице, се представлява от синдика, а не от своите органи. Съгласно чл. 635, ал. 3 ТЗ по изключение правомощията на управителните органи не отпадат в изрично изброените в посочената разпоредба и в други разпоредби на ТЗ /напр. чл.728 и чл. 740 ТЗ/ хипотези, между които не са предявените облигационни искове, предмет на разглеждане по т. дело № 299/2020г. на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав. Разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ като изключение от правилото на чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ не подлежи на разширително тълкуване, поради което представителната власт на длъжника и неговите органи се запазва само в производството по несъстоятелност и в свързаните с него производства за обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 ТЗ. Управителят на дружеството, обявено в несъстоятелност, не разполага с представителна власт по отношение същото, респективно с правомощието да предяви процесните облигационни искове, а представляващият дружеството синдик не е потвърдил действията на органния представител в предоставения от първоинстанционния съд срок.

Предявените от „Ай Пи Ем“ ЕООД /в несъстоятелност/ чрез управителя искове не са отменителни искове по чл. 646 или чл. 647 ТЗ, не са установителни по чл. 694 ТЗ и не са такива за защита срещу акт на съда по несъстоятелност, засягащ правата и интересите на длъжника във фазата на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, поради което приложение намира общото правило на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ. Като е приел, че действията, извършени от управителя на ищеца, изискват потвърждаване от синдика на дружеството и при липсата на такова, въпреки предоставената от съда възможност, исковата молба подлежи на връщане поради неотстраняване на нейната нередовност, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. С оглед наличието на формирана по приложението на относимите норми на чл. 658, ал. 1, т. 7 и чл. 635, ал. 3 ТЗ константна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана и от която въззивният съд не се е отклонил, не следва да се допуска касационно обжалване по поставения правен въпрос.

Поради липса на твърдяното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение