Определение № 5484 от 28.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 72/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Е. Х., ЕГН- [ЕГН], от Р. против въззивно решение № 114 от 20.09.2024 г. по гр.д.№ 181/2024 г. на Търговищки окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 143/10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 926/2023 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което той е осъден да плати на Г. Р. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди-една средна телесна повреда (изпадане на пълно безсъзнателно състояние) и множество леки телесни повреди, изразяващи се в масивни кръвонасядания и отоци по гърба на носа и по горните и долни клепачи на двете очи, линейно драскотини под лявата скула, оток и кръвонасядане по предната и задната повърхност на дясната ушна мида. оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на дясното ходило, причинили му физически и душевни болки и страдания, в резултат на извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, на осн. чл.52 ЗЗД във вр. чл.45 ЗЗД, във вр. чл.300 ГПК В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с чл. 45, чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения, защото са обсъдени доказателства, които не са събрани по настоящото дело – съдът се е позовал на СМЕ, приета по досъдебното наказателно производство и СМУ, което представлява извънсъдебно събрани свидетелски показания или експертно мнение. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства, доводите и възраженията на страните? 2. В гражданския процес може ли да се съобразят назначените експертизи в досъдебното производство, дадените обяснения и снетите свидетелски показания и ползват ли се с доказателствена сила? 3. Ползва ли се в гражданския процес с доказателствена сила частна ексертиза – съдебно медицинско удостоверение ако по делото няма назначена СМЕ, което да потвърди констатациите от съдебно медицинското удостоверение? Ответникът по касация Г. Р. Г. не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: С определение по протокол № 17/.02.2023 г., постановено по НОХД № 87/2023 г. по описа на РС-Търговище, съдът е одобрил Споразумение, с което, на осн.чл. 381, ал. 5, т.1 НПК се приема, че С. Е. Х. е виновен за това, че на 25.10.2021 г. в [населено място], е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, и конкретно на Г. Р. Г. - средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота и му е наложено наказание. Приложено е съдебно-медицинско удостоверение № 287 от 26.10.2021 г., издадено от д-р В. Г. при МБАЛ-Търговище, който след преглед на ищеца на следващия ден след деня на инцидента е констатирал следните увреждания: спонтанни и палпаторни болки по окосмената част на главата - теменно тилно; по гърба на носа и по долните и горни клепачи на двете очи отоци с моравочервен цвят по цялата им ширина и дължина; по лицето в областта под лявата скула - две линейни драскотини с червеникав цвят с дължина 3-4 см; по предната и задната повърхност на дясната ушна мида е установен оток с бледосинкав цвят с диаметър 6 см. След образно изследване, направено на 25.10.2021 г. на ищеца - ренггенография на лицеви кости, носни кости и на череп фас в кабинет- спешно приемно отделение на МБАЛ-Търговище е установено, че няма данни за фрактури. Разпитани са тримата свидетели – очевидци на инцидента. Св. Х. А. разказва, че бил в компанията на ищеца Г. в деня на инцидента. „Мелето“ между двете компании било „на два рунда“ и продължило около 5-6 минути. Отначало се драчели, но едно от момчетата от компанията на С. първо ударило Г. - ритнал го в гърдите, след което двете групи се сбили. Заявява, че той също е пострадал и има дело срещу ответника за вреди, по което е постановено решение. Твърди, че С. ги набил („той е основният бияч“). Първо Г. и С. се сбили, защото се скарали и имали конфликт. След като С. набил Г., последният паднал на пода и останал да лежи там. С. ударил Г. с юмрук, а останалите го ритали. След това Г. изпаднал в безсъзнание. Свидетелят видял С. да рита Г. в главата повече от един път, когато паднал. Г. изпаднал в безсъзнание за около 3-4 минути. Не мърдал и не говорел. Не реагирал и на думите му: „Г., Г.“. След този инцидент главата на Г. била много надута. Той се оплаква оттогава, че има постоянно главоболие. Забравял, ставало му лошо. Св. А. М., /допуснат като свидетел по искане на ответника/, бил в компанията на С., в казиното на дискотека „Планета Пайнер“ когато станал инцидента. След боя си тръгнали веднага и не знае дали е идвала полиция и линейка. Имало взаимна размяна на удари, като свидетелят видял С. да рита присъстващия в залата (ищеца). Не се сеща друг да е ритал ищеца. С. имал на крака зачервяване след това. Не го е питал от какво е получил това зачервяване. Скандалът бил предизвикан от взаимни обиди. Св. А. А., допуснат по искане на ответника, също присъствал на инцидента в казиното, бил от компанията на С. - били четири момчета. Него също го набили, но не бил удрял никого, само ги разтървавал. Другата компания - на ищеца- били от 4-5 човека. Не е видял С. да се бие. Видял ищеца „да се удря“ със С., както и с Ш.. Други не видял. След инцидента С. имал болки в скулата, на ръката и по гърба. Обяснил, че ги е получил от наранявания. Св. Г. (баща на ищеца) установява, че синът му не е споделил подробности за случая в казиното, обяснил само, че е „станал някакъв бой“. Бил с ожулвания и натъртвания по тялото, едното му око било синьо и затворено. Почти не говорел и не излизал в продължение на около два месеца, изпаднал в депресия, нощно време обикалял из апартамента, бил нервен, ставало му лошо и повръщал от време на време, но на предложението на свидетеля да го заведе на лекар отказал. Споделил, че е ходил на психолог. Оплаква се, че главата много го боли. За да потвърди решението на РС по отношение на присъдената главница от 20 000 лв., въззивният съд е приел, че относно средната телесна повреда - мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота, гражданският съд, съгл. чл. 300 от ГПК, е обвързан от одобрено от съда споразумение относно осъщественото престъпно деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, защото съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК то има последиците на влязла в сила присъда. Затова са приети за неоснователни оплакванията и доводите на ответника, основани на чл. 303, ал.2 НПК, че в хода на наказателното производство, поради това, че е приключило със споразумение, не били доказани причинена средна телесна повреда на пострадалия и че не само той бил извършителят, а и на други лица участието в побоя. Посочено е, че в случая изпадане в безсъзнание е елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда и това обстоятелство се обхваща от задължителната сила на присъдата /споразумението/. По отношение на причинените на ищеца леки телесни повреди, описани в обстоятелствената част на исковата молба, въззивният съд ги е приел за доказани при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства – констатациите, отразени в СМУ от 26.10.2021 г. за телесните увреждания по лицето: гърба на носа, лява скула, дясна ушна мида, и по гръбната повърхност на дясното ходило и от установеното от показанията на разпитаните свидетели – очевидци и участници в инцидента - св. Х. А. и св. А. М., както и от показанията на св. А., които установяват нанасянето на удари от ответника - с юмрук и ритници в главата, особено след падането на ищеца на земята и причинно-следствената връзка между поведението на ответника и причинените на ищеца увреждания, които съвпадат с констатациите на съдебния лекар от прегледа на ищеца при издаване на СМУ № 287/26.10.21 г. и с установената в наказателното производство средна телесна повреда - мозъчно сътресение и изпадане в безсъзнателно състояние. Съдът е посочил, че нанасянето на тези увреждания и от други лица не освобождава ответника от отговорността му по чл. 45 вр. с чл. 52 от ЗЗД предвид разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД. Поради това иска е приет за доказан по основание За определяне на размера, въззивният съд се е позовал на показанията на св. Г., които макар и заинтересовани, защото изхождат от бащата на ищеца, кореспондират и с показанията (макар и по-бегли на св. Х.) и отчасти на констатациите в СМУ и не се опровергават от други доказателства по делото. Отчетено е, че мозъчното сътресение и изпадането в безсъзнание е сериозно увреждане, макар и временно опасно за живота, което по медико-биологичен признак се определя като средна телесна повреда. За останалите увреждания е съобразено, че са нанесени основно в областта на главата и са причинили силни болки и страдания, последвани от синини и отоци, повръщане, от често главоболие, с по-голяма интензитет по време на понасянето на ударите, както и в първите месеци след побоя. Съобразено е, че инцидентът е довел до депресивно състояние на ответника - в рамките на около два месеца същият не говорел и не излизал никъде, имал загуба на памет и неадекватност на моменти. Позовавайки се на т.18 от ППВС № 3/27.09.1979 г., въззивният съд е определил общо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от средната телесна повреда и за леките телесни увреждания в размер на 20 000 лв., като е прието, че този размер съответства на характера вида и интензитета на уврежданията, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, последиците от тях във времето, част от които неотшумели, а от друга страна - сравнително краткия период на интензивни болки и депресивно състояние, както и очевидно липсата от необходимост от специализирано лечение. За неоснователно е прието възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, изразяващо се в поведение провокирало скандала/побоя, както и активното участие на ищеца в уврежданията, които ответникът е получил от него, защото това не се установило по делото. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Видно от изложеното съдържание на мотивите към възивното решение, то не е постановено в противоречие със съдебната практика по първия поставен въпрос. Обсъди са събраните доказателства доводите и възраженията на касатора за това, че е имало и други участници в побоя и за съпричиняване, но са приети за неоснователни, което не е основание за допускане до касация. Възивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика по този въпрос. Вторият въпрос е за доказателствената сила в гражданския процес на назначените в досъдебното производство експертизи, дадените обяснения и снетите свидетелски показания. Този въпрос не е определящ за изхода от спора, защото съдът не е извел изводите си от доказателства - експертиза и свидетелски показания, събрани в досъдебното производство. Обжалваното решение е постановено въз основа на изслушани пред първата инстанция свидетелски показания, представено съдебно-медицинско удостоверение и влязлата в сила присъда за средна телесна повреда по отношение на ищеца. Твърди се противоречие с решение № 133 от 04.04.2012 г. по гр.д.№ 69/2011 г. на ВКС, ІІ гр.о., Решение № 66 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о., с които се приема, че принципът на непосредственост в гражданския процес не допуска решението на съда да се основава на доказателства, събрани в досъдебното производство. За гражданския съд е задължителна за съобразяване е само присъдата на наказателния съд по въпросите, изрично посочени в чл. 300 ГПК /извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/ Принципа на непосредственост / чл. 11 ГПК / и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение / чл. 12 ГПК / са приложими по отношение на всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието и следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. По настоящото дело въззивната инстанция не се е позовала на СМЕ, изготвена в досъдебното наказателно производство. Изводите на съда относно уврежданията, съставляващи лека телесна повреда са изведени от съдебно медицинското удостоверение, което съставлява писмено доказателство и от свидетелските показания, а средната телесна повреда е доказана с влязлата в сила присъда. Затова по втори въпрос не се допуска касационно обжалване. По него възивния съд не е процедирал в противоречие с цитираната съдебна практика. Третият въпрос също не кореспондира на данните по делото, тъй като съдът не се е произнесъл въз основа на частна експертиза. Съдебно медицинско удостоверение е писмен документ, издаден от длъжностно лице /лекар/ в рамките на компетентността му. Страната, на която се противопоставя това удостоверение е могла да го оспори. Поради това, че третият въпрос не кореспондира на данните по делото и защото по него не се доказва съдът да е процедирал в противоречие със съдебната практика, и по него не се допуска касационно обжалване. Не е налице и очевидна неправилност, защото от мотивите на въззивното решение съдът не констатира не прилагане или прилагане в обратен смисъл на императивна правна норма, нарушение на съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение