Определение № 2136 от 29.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 283/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, [населено място] срещу решение от 17.10.2023 г. по в. т. д. № 686/2023 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 386 от 22.03.2023 г. по т. д. № 1950/2022 г. на Софийски градски съд, VI-5 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Синергон Енерджи“ ЕООД, [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 82 713.12 лв. – неустойка за разваляне на договор за обществена поръчка от 23.10.2020 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 467.15 лв. – лихва за забава върху първата сума за периода 06.12.2021 г. - 26.10.2022 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като се е произнесъл преди да е изтекъл срокът, даден му за представяне на писмена защита. Изразява несъгласие и с извода за нищожност на клаузата на чл. 20 от процесния договор поради накърняване на добрите нрави. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната и пред инстанциите по същество своя теза, че уговорената между страните компенсаторна неустойка в размер на 20 % от общата стойност на договора, преценена към момента на сключването му и с оглед предмета на обществената поръчка, съотнесена към вредите от неизпълнението, не е прекомерна и не води до неоснователно обогатяване на страната-възложител. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Дължи ли изпълнителят неустойка при развалянето на договор за обществена поръчка по негова вина; 2. Предвид извода на съда, че размер от 20 % от общата стойност на договора, съотнесени към вероятните вреди от неизпълнението, преценени към момента на сключване на договора, не води до неоснователно обогатяване, как това води до извод за прекомерност; 3. Начинът на изчисляване на неустоечната клауза, предвид вида и предмета на договора и вида на неизпълнението – съществено, може ли да се приеме за прекомерна; 4. Предвид извода на съда, че последиците от пълно неизпълнение и от разваляне на договора са еднакви за възложителя, следва ли да се приеме размера на неустойката за разваляне на договора за прекомерна; 5. В случай, че съдът приема размера на неустойката за разваляне на договора за прекомерна (въпреки че не води до неоснователно обогатяване), не следва ли да приложи чл. 92, ал. 2 ЗЗД и да намали нейния размер; 6. Определеният размер на неустойката, който според съда не води до неоснователно обогатяване, не е ли в рамките на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и как противоречи на добрите нрави; 7. Когато съдът приема, че неустойката за разваляне е прекомерна и отхвърля изцяло исковете, вместо да приложи чл. 92, ал. 2 ЗЗД, така постановеното решение не води ли до неоснователно обогатяване на неизправната страна и наказване на изправната за това, че е положила дължимата грижа, като е предвидила неустоечна клауза при сключването на договора за обществена поръчка“. Касаторът поддържа, че така поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 139 от 15.10.2015 г. по т. д. № 4491/2013 г. на I т. о., а също и с практиката на съдилищата, като се позовава на решения на Софийски апелативен и Софийски градски съд. Освен това, заявява и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение „с оглед нелогичните изводи на въззивния съд относно прекомерността на уговорената в чл. 20 от договора неустойка за развалянето му по вина на изпълнителя“. Ответникът по касация – „Синергон Енерджи“ ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 08.02.2024 г. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: Страните са били обвързани от договор за обществена поръчка от 23.10.2020 г. с предмет „Избор на доставчик на нетна електрическа енергия, координатор на балансираща група за средно напрежение и администриране на разходите за пренос и достъп за структура на МРВ, обслужвани от ГДНП на територията на Западна България“ по обособена позиция 2 „Избор на доставчик на нетна електрическа енергия, координатор на балансираща група за средно напрежение и администриране на разходите за пренос и достъп за Зонално жандармерийско управление – София при Главна дирекция Национална полиция“ на територията на „ЧЕЗ България“ АД; В чл. 20 от договора е предвидена неустойка при развалянето му от възложителя поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя в размер на 20 % от общата стойност на договора; Считано от 01.08.2021г. „Синергон Енерджи“ ЕООД е преустановил изцяло изпълнението на договора, като преди тази дата е подал уведомление до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за изключване на обектите на Зонално жандармерийско управление – София от своята баласираща група; С писмо от 04.11.2021 г. ищецът е заявил на ответното дружество, че счита искането до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за отказ от договора, поради което на основание чл. 28, ал. 2 го е развалил, считано от 22.11.2021 г., като е отправил искане за заплащане на уговорената в чл. 20 от договора неустойка. По единствения спорен по делото въпрос за дължимостта на неустойката въззивният съд, като е съобразил задължителните указания в т. 3 на Тълкувателно решение №1/09 г. на ОСТК на ВКС, е споделил извода на първата инстанция, че такава не следва да бъде присъдена. Приел е ,че: Доколкото цената на доставяната ел. енергия е уговорена за целия период на договора, сключен след провеждане на обществена поръчка, заплащането й е свързано със съответни предвиждания в бюджета на ищеца и развалянето на договора преди изтичане на уговорения срок е свързано с евентуални вреди от необходимостта за организиране на нова обществена поръчка и избор на нов изпълнител, както и със заплащането в определен период от време до приключване на новата обществена поръчка на по-висока цена на доставчик от последна инстанция; Уговорената неустойка е компенсаторна и обезпечава изпълнението на едно непарично задължение за целия период на договора, поради което и същата е уговорена като твърд процент; Този твърд процент обаче е уговорено да се изчислява върху общата стойност на договора, която е определена за действието му в целия период от 24 месеца, а не върху стойността, която остава неизпълнена поради развалянето на договора; Договорът може да бъде развален както в началото, така и малко преди неговия край, поради което, за да изпълнява своите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, неустойката следва да бъде така уговорена, че да съобразява обема на неизпълнението; Излизането й извън този обем води до излизане извън рамките на посочените функции и води до неоснователно обогатяване. Според решаващия състав, сам по себе си размер от 20 %, съотнесени към вероятните вреди от неизпълнението, преценявани към момента на сключване на договора, не води до неоснователно обогатяване, но изчисляването му не от останалата след развалянето недостигната стойност на договора, която би послужила за изчисляване на вредите от развалянето, а от пълната стойност на договора, включително вече достигнатата част, няма само обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а цели неоснователно обогатяване. До този извод е стигнал, сравнявайки неустойката по чл. 20 с неустойката по чл. 19 от договора, която е уговорена за пълно неизпълнение на договора в същия размер – 20 % от общата му стойност, като е отчел, че вредите при пълно и при частично неизпълнение на договора биха били различни по обем. С оглед на това, въззивният съд е преценил, че в случая уговорената неустойка излиза извън рамките на обезпечителната, обезщетителна и санкционна си роля, което води до нейната нищожност поради нарушаване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси не са обуславящи за изхода на конкретното дело съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос е принципен и даденият на същия отговор от въззивния съд не е в противоречие с поддържаната от самия касатор теза, нито е в противоречие с посочената от него практика на ВКС. Решаващият състав не е отрекъл дължимостта на неустойка в хипотезата, когато договорът е развален по вина на изпълнителя, каквато е настоящата хипотеза, но е преценил, че в случая неустойката не се дължи, тъй като клаузата, в която е уговорено заплащането й, е нищожна. Правилността на този извод, в каквато връзка са въпросите по т. 2, 3, 4 и 6, е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Що се отнася до въпросите по т. 5 и т. 7 от изложението, тяхната ирелевантност за изхода на спора произтича от обстоятелството, че са хипотетични, доколкото въззивното решение не съдържа произнасяне относно възможността в случая да бъде приложена разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Освен, че не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на поставените въпроси не са осъществени и поддържаните основания. Както беше посочено, въззивното решение не е в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Що се отнася до практиката на останалите съдилища, същата е ирелевантна след изменението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г.). Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не подлежи на обсъждане, доколкото е заявено бланкетно – с посочване разпоредбата на закона, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки в съответствие с указанията в т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение. На последно място, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Това основание е мотивирано с оплакванията в касационната жалба за „нелогичност на изводите“, които обаче не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“ – да е приложен отменен закон, законът да е приложен в противоречие с неговия смисъл, да са нарушени основни съдопроизводствени принципи или изводите да са в явно противоречие с правилата на формалната логика. Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не са ангажирани доказателства за извършването на такива. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК