Определение № 443 от 01.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2349/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. П. против решение № 49/10.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 865/2022 г. от състав на ОС – Плевен. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел искът с правно основание чл.439 ГПК за неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че твърдението на въззивника в смисъл, че с подаване на заявлението от кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на 08. 11. 2019 г. за образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ на изп.д. № 29/ 2019 г. не са извършени изпълнителни действия по смисъла на ТР №2/ 26. 06. 2015 г. по т.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК и съответно погасителната давност е изтекла на 19. 06. 2020 г. преди да е извършено първото в изпълнителното производство изпълнително действие от взискателя на 22. 09. 2021 г., са неоснователни. Въззивният е приел, че тези доводи са неоснователни, тъй като видно от заявлението на кредитора по изпълнителния лист за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ на 08. 11. 2019 г. в т. 2 от заявлението е отправено искане ЧСИ да насрочи дата за оценка и опис на движими вещи на адреса на длъжника. Следователно е налице възлагане от взискателя на ЧСИ на изпълнителни действия (по смисъла на цитираното тълкувателно решение) по чл. 18, ал.1 ЗЧСИ, поради което с подаване на заявлението е прекъсната погасителната давност, текла до 08. 11. 2019 г. Впоследствие са извършени описаните подробно в мотивите на първоинстанционното решение изпълнителни действия от взискателя, които са прекъсвали срока на погасителната давност и съответно този срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска, за да се приеме, че искът е основателен. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос, искането за прилагане на изпълнителен способ прекъсва ли давността или тя се прекъсва само с предприемане на кое да е изпълнително действие. Твърди се противоречие с постановките на т.10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ ( чл. 426, ал. 2 ГПК ) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД. Това е възприето от ВКС с посоченото тълкувателно решение и което обосновава според касатора наличието на противоречие с възприетото от въззивния съд по отношение на прекъсването на давността. В случая съдът е приел, че молба с посочване на изпълнителен способ, възприета от съдебния изпълнител като редовна е прекъсната давността, което съответствува на посоченото по-горе тълкуване от ВКС с тълкувателното решение. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС