Определение № 592 от 09.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 774/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. от [населено място], чрез адв. Р. П., срещу решение № 260507 от 2.10.2024 год. по въззивно гр. д. № 11541/2020 год. на Софийски градски съд в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част по иска по чл. 109 ЗС е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ответниците Й. П. и Л. Г. за премахване на намиращите се в техния имот три броя широколистни дървета от вида клен, разположени до имота на касатора на материализираната на място ограда по запад-югозападна граница с височина на дърветата, първото - 10.20 м., на разстояние 8 см. от границата, второто - 3.5 м. и на разстояние 8.10 см. от границата и третото с височина 3 м. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, на основание чл. 281, т. 3 ГПК, с искане да бъде отменено и вместо това искът по чл. 109 ЗС за премахване на дърветата бъде уважен. С оглед данните по делото и събраните доказателства, въззивният съд приел, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 109 ЗС, тъй като не е установено, че засаждането на дърветата /три броя кленове/ от ответниците в имота им, макар и в нарушение на отстоянията по чл. 52 ЗС, създава пречки за използването на съседния имот, собственост на ищеца Г. Г., сега касатор. Съдът приел, че основателността на претенцията по чл. 109 ЗС предполага необходимост от доказване на противоправно поведение на ответниците, което създава пречки на ищеца, собственик на съседния имот да упражнява пълноценно и в пълен обем своето право на собственост. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 52 ЗС и чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7/2003 год. за правила и нормативи за устройството на отделни видове територии и устройствени зони, съдът приел, че по отношение на процесните широколистни дървета – три броя кленове, нормативно предвидените отстояния не са спазени, но това не било достатъчно да обоснове необходимост от премахването им. Правната защита, която дава искът по чл. 109 ЗС, е срещу неправомерните действия на трети лица, с които се създават пречки на собственика да осъществява правомощията си на такъв спокойно, необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на вещта. От друга страна, защитата по чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. В случая ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че засаждането на дърветата в имота на ответниците, на минимални разстояния от границата с неговия имот, накърнява неговото право върху същия и създава обективни пречки за пълноценното му ползване. Самият факт на неспазване на нормативно установените отстояния по чл. 52 ЗС не обуславя извод за смущаване правото на собственост на ищеца, доколкото не е доказано по делото неоснователно въздействие върху вещта, което да пречи на ищеца спокойно да упражнява правата си на собственик. Съдът се позовава на събраните доказателства – техническа експертиза и свидетелски показания, съвкупната преценка на които не дава основание да се направи извод за премахване на процесните три броя кленове. В изложението към жалбата си ищецът Г. Г., чрез пълномощник адв. Р. П., се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Следва ли ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС да доказва кои са действията на ответника, които му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост, при установено нарушение на нормативно предвиденото отстояние за засаждане на три дървета от вида полски клен по чл. 52 ЗС, във вр. с чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 год. на МРРБ за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони?“– поради противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 год. по т. д. № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС, в което е разяснено, че за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, като в т. 3 от мотивите на решението са посочени примерни хипотези, при които с оглед естеството на нарушението се приема, че с него винаги се пречи на ищеца, напр. когато действията са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти. Такава е и хипотезата на засаждане на дървета в нарушение на нормативно предвидените отстояния, което се приема за неоснователно действие, с което се пречи на правото на собственост, поради което същите подлежат на премахване, освен когато се касае за дървета, обект на особена закрила, какъвто не е настоящият случай. В изложението се релевира и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. От ответниците Л. Г. и Й. П., чрез адв. Д. Г., е подаден писмен отговор, в който се излагат подробни съображения за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата по същество. След преценка, настоящият съдебен състав на Второ г. о. на Върховния касационен съд намира, че е сезиран с редовна и процесуално допустима касационна жалба, която следва да бъде разгледана по реда на чл. 288 ГПК. По предмета на производството по предварителна селекция на касационните жалби приема следното: Поставеният въпрос е относим към решаващите изводи на въззивния съдебен състав за отхвърляне на предявения иск и в този смисъл удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съображенията, довели до постановяване на обжалваното решение, се основават само и единствено на липсата на доказателства относно неоснователните действия на ответниците, с които същите пречат на ищеца, като фактът на нарушаване на отстоянията до съседния имот на процесните три броя полски клен не е достатъчно основание да се приеме наличието на такова. С оглед проверка на така възприетото разрешение от въззивния съд с разясненията на ТР № 4/2015 год. в частта относно посочените в него хипотези, при които следва да се приеме, че действията на ответника пречат на упражняването на правото на собственост, когато са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Последното изключва произнасяне по релевираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.