Определение № 60547 от 05.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3306/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго - Про Продажби” АД срещу решение № 260184 от 23.07.2020 г. по в.гр.д. № 1362 /2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Районен съд Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Н. А. В. не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, сумата от 7 424.82 лева, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия. Насрещната страна Н. А. В. не е подал отговор на касационната жалба. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело с цена на иска над установения в чл.280,ал.3 ГПК минимум за касационно обжалване. От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза (л.100 и сл. по делото на ВРС) се установява следното: средството за техническо измерване (СТИ) е демонтирано и представено за експертиза в БИМ, Русе, в констативния протокол на института е написано: осъществена е външна намеса в софтуера на електромера (в тарифната му схема). Вещото лице дава следните отговори на поставените му въпроси: Към момента на проверката електромерът на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на електроенергия. Електромерът е отчел цялото количество на потребената електроенергия в обекта. Натрупаното количество енергия в регистър 1.8.3. на средството за техническо измерване е възможно да бъде отразено там само вследствие на човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. Препрограмирането осъществява прехвърляне на електроенергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Вещото лице е дало заключение, че натрупаното количество енергия в регистър 1.8.3. на средството за техническо измерване е възможно да бъде отразено там само вследствие на човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Извършените математически изчисления по издадената на ищеца фактура са коректни и са извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3 на електромера. Крайното заключение на вещото лице е, че са били налице технически предпоставки за извършване на допълнително начисляване на електроенергия съгласно чл.50 ПИКЕЕ. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Съдът намира за недоказани доводите на жалбоподателя „Енерго - Про Продажби” АД, че служебно начисленото количество електроенергия по партидата на ответника е реално потребено. Приема, че не е ясно как и защо са отчетени показанията в скритата тарифа, нито е била използвана методика за изчисляване количеството ел.енергия за доплащане, съгласно правилата на ПИКЕЕ. Приема, че разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени и не представляват приложим закон, с изключение на разпоредбите на чл.48 - чл.51, засягащи хипотези на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. Приема, че не са налице нито една изброените хипотези в действащите разпоредби на ПИКЕЕ (чл.48 - чл.51). Въззивният съд приема, че едностранната корекция от оператора е допустима при наличието на сложен фактически състав, елемент от който е предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ, но в общите условия на жалбоподателя „Енерго - Про Продажби” АД липсва подобна клауза. Не се установява нито една от хипотезите, предвидени в разпоредбите на чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ (към датата на съставяне на констативния протокол чл.47 ПИКЕЕ е отменен). Касационно обжалване следва да бъде допуснато по правния въпрос, изведен от жалбоподателя в изложението му за допускане на касационно обжалване и уточнен от настоящия съдебен състав съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС: Има ли електроразпределителното дружество - доставчик на електроенергия право едностранно да коригира сметките на потребителите (възниква ли за доставчика вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество) за минал период от време след отмяната на чл.47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385 /2016 г. от петчленен състав на ВАС, ако поради софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай? Въззивният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, с което е допуснал противоречие с посоченото от жалбоподателя разрешение в решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г. о., с което е даден положителен отговор на поставения въпрос. С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Жалбоподателят следва да представи доказателства, че е платил по сметка на ВКС държавна такса в размер на 148.50 лева за разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното съдът