Определение № 505 от 14.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 489/2011 г.

Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение /разпореждане/ от 18.02.2011 г. по гр.д. № 5790/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върната касационната му жалба срещу въззивно решение от 24.11.2010 г., постановено по същото дело В частната жалба е въведено оплакване за постановяване на обжалвания съдебен акт при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му като неправилно. Ответницата Е. К. Т. и третото лице-помагач [фирма]-С. не са ангажирали становище по частната жалба. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд приел, че към постъпилата в последния ден от едноседмичния срок молба от настоящият жалбоподател не е приложен документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС, в какъвто смисъл били дадените от него указания, поради което счел, че е налице основанието по чл.286, ал.2, т.2 ГПК за връщане на подадената касационна жалба. Въззивното определение е правилно по своя краен резултат, като за прецизност следва да се изтъкне обстоятелството, че касационната жалба е подадена при действието на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията след изменението му с ДВ бр.100/2010 г., според който не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански и до 10 000 лв. – за търговски дела. В разглеждания случай предмет на касационната жалба е въззивно решение, постановено по предявен от настоящия жалбоподател установителен иск с цена 1 935.75 лв., което по силата на закона е изключено от касационен контрол. Следователно по аргумент за по-силното основание, касационната жалба е била процесуално недопустима още към датата на подаването й, поради което обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение