Определение № 344 от 08.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 421/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.Nо 36975/21.11.2011 година на С. И. К. от [населено място] чрез адв. А.К.- АК В. срещу Решение Nо 1145 от 11.10.2011 година по гр.възз.д. Nо 1387 /2011 година на ОС- Варна. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 1642 от 18.04.2011 година по гр.д. Nо 9920/ 2008 година на РС-Варна, в частта, с която е прието за установено по отношение на ответника С. К., че ищцата М. Д. А.-Д. е собственик на 1/12 идеална част от недвижим имот/ в мотивите посочено на 1/15 идеална част / - дворно място с идентификатор * по КК на [населено място], одобрена през 2007 година, цялото с площ 288 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, заедно с насажденията и подобренията, на основание наследствено правоприемство, както и в частта, с която на основание чл. 108 ЗС ответника е осъден да предаде владението на тази идеална част на ищцата и заплати сумата 500 лв. разноски по делото. За да потвърди решението на първата инстанция, въззивния съд приема, че по см. на чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма, е била опорочена, поради което не може да се приеме, че С. К. може да се ползва от кратката придобивна давност. Прието е, че владението на имота по силата на предварителен договор по чл. 19 ал.3 ЗЗД не прави владелеца добросъвестен, защото не се владее на законно основание и не може да се придобие по чл. 79 ал.2 ЗС. След като са изминали 5 години от сключване на предварителния договор и в тези 5 години не е поискано обявяването му за окончателен, то не може да се приеме, че са налице към 2008 г. предпоставките на чл. 79 ал.1 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с довод, че с обжалваното решение относно въпроса за допустимостта да се предяви и уважи ревандикационен иск за собственост по чл. 108 ЗС срещу лице –купувач по предварителен договор по см. на чл. 19 ал.3 ЗЗД, който предварителен договор не е обявен за окончателен в рамките на 5-годишния срок на погасителната давност, съдебната практика е претърпяла изменение на виждането си, която следва да бъде обобщено с оглед значимостта на проблема за съдебната практика. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация М. Д., с което се поддържа, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване. Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК са налице, предвид на Определение Nо 254/14.05.2010 г. по ч. гр.д. Nо 193/2012 г. на ВКС-I отд., поради което същата се явява процесуално допустима. След преценка на посочените с изложението основания за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато. Съгласно разясненията, дадени с ТР 1/2009 година на ОСКТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът и защитата му следва да обосноват тезата си за необходимостта от произнасяне по изведения материално-правен или процесуално- правен въпрос било поради липсата на съдебна практика по въпроса, налагащо произнасяне по конкретното дело, което би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото. Визираната хипотеза не може да се приеме, че е налице с оглед на Решение Nо 6 от 30.01.1971 година по гр..д. Nо 110/1971 година на ОСГК на ВС, което имащо задължителен характер се съблюдава от съдилищата макар и в отделни съдебни актове да се наблюдават отклонения/ така Решение 803 от 16.11.2010 година по гр.д. Nо 938/2009 година на ВКС-I отд./ С посочената задължителна съдебна практика се приема, че предаденото на основание предварителен договор по см. на чл. 19 ал.3 ЗЗД владение на недвижим имот/ предмет на този договор/, не може да се противопостави на собственика или съсобствениците на недвижимия имот, доколкото предварителния договор/ обещание за продажба / не е сключен в окончателен вид в рамките на установения от законодателя срок от 5 години на погасителната давност. В тези хипотези/ както и когато по съдебен ред е отказано реализиране на правото по чл. 19 ал.3 ЗЗД, владението не се осъществява на правно основание, което е противопоставимо на собственика при ревандикация. Това е така. тъй като липсва облигационно задължение с предмет предаване упражняването на фактическа власт, така като е когато ползването на имота се осъществява по силата на наемното правоотношение, или при договор за заем и др. облигационни договори. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на второ отделение на гражданската колегия