Определение № 50230 от 09.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 918/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Рила Ферм“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 651 от 02.11.2021 г. по т. д. № 636/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Кюстендилски окръжен съд решение № 260002 от 15.01.2021 г. по т. д. № 54/2019 г., е уважен предявеният от К. Б. И. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, като е признато за установено, че заличаването му като съдружник в това дружество е несъществуващо обстоятелство и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения от К. Б. И. от [населено място] срещу “Рила Ферм“ ЕООД иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на общото събрание на същото дружество от 16.05.2019 г. за заличаването на К. Б. И. като съдружник в “Рила Ферм“ ООД, за поемане на дяловете му от съдружника И. А. И. и за преобразуване на дружеството в еднолично дружество с ограничена отговорност. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че заличаването на ищеца като съдружник е несъществуващо обстоятелство. Счита същия за противоречащ на събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната пред инстанциите по същество своя теза, че отправеното от съдружника-ищец искане от 14.02.2019 г. обективира ясното и недвусмислено негово желание за напускане на дружеството, с оглед на което, след изтичане на установения в закона 3-месечен срок членственото му правоотношение е прекратено автоматично и следователно вписването на същото в Търговския регистър е съществуващо обстоятелство, имащо за последица съответно и недопустимост на предявения иск по чл. 74 ТЗ срещу решенията на общото събрание, взети след прекратяване на членството му. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Следва ли писмено изразеното желание на съдружник за свикване на общо събрание на дружество с ограничена отговорност с предмет уреждане на имуществени отношения между напускащия съдружник и дружеството, с което той заявява, че иска да напусне дружеството, да се счита за предизвестие за прекратяване на участието му по смисъла на чл. 125, ал. 2 ТЗ; 2. Следва ли прекратяването на членството да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществени отношения по чл. 127 във вр. с чл 125, ал. 3 ТЗ между напускащия съдружник и дружеството; 3. Изтичането на срока на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ има ли автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение на съдружник в дружество с ограничена отговорност; 4. Следва ли да се счита, че е налице оттегляне на предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ, без до дружеството да е достигнало писмено волеизявление, в което да е ясно изразена и точно формулирана воля на напускащия съдружник за оттеглянето му“. Ответникът по касация – К. Б. И. от [населено място] – поддържа становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 21.04.2022 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от К. Б. И. от [населено място] срещу “Рила Ферм“ ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че заличаването му като съдружник в това дружество е несъществуващо обстоятелство, въззивният съд е приел, че членственото правоотношение на ищеца не е прекратено на 15.05.2019 г. по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ след изтичане на 3-месечен срок, считано от датата на получаване на изпратеното от него до И. И., в качеството му на управител на търговското дружество, искане за свикване на общо събрание на същото. Решаващият състав е приел, че в искането действително е изразено желание за прекратяване участието на ищеца в дружеството, но, само по себе си, това негово изявление не може да бъде тълкувано като отправено предизвестие за прекратяване на членството му, а единствено като предложение за провеждане на общо събрание на съдружниците, на което да бъде дискутиран въпросът с напускането на съдружника. В подкрепа на това свое становище се е позовал на отправения от ищеца отговор на получената покана за инвентаризация (съдържащ и нова покана за общо събрание), чието получаване от дружеството на 06.03.2019 г. е счетено за доказано от приложената и неоспорена по делото разписка от „Еконт експрес“, подписана от представляващия същото И. И.. Приел е, че в отговора се съдържа категорично изявление на ищеца, че не е отправял предизвестие за прекратяване на участието си в дружеството. Според въззивния съд, дори да се счете обаче, че с първоначалното искане за свикване на общо събрание ищецът е отправил предизвестие за прекратяване на членството си в дружеството, то с последващия го отговор (получен от управителя на дружеството), същият е оттеглил това си изявление. С оглед на това е приел, че с изтичането на определения в закона и дружествения договор 3-месечен срок от отправяне на предизвестието членственото правоотношение на ищеца К. Б. И. не е прекратено и същият е съдружник в ответното дружество, от което е направил извод, че вписването на заличаването му в търговския регистър е несъществуващо обстоятелство и следователно предявеният иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е основателен. Предвид становището, че ищецът има качеството съдружник в ответното дружество, решаващият състав е приел, че същият е активно легитимиран и по предявения евентуален иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците от 16.05.2019г., поради което е отменил обжалвания акт, с който този иск е оставен без разглеждане, като е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по него. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили изхода на делото по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на въпрос № 1 и въпрос № 4 този извод произтича от обстоятелството, че отговорът на същите е предпоставен от тълкуването на доказателствата по делото (искането на К. И. от 15.02.2019 г. и отговора му от 22.02.2019г. на поканата за инвентаризация). Следователно, доколкото са свързани с обсъждане на доказателствата и с възприемане на фактическата обстановка, тези въпроси не могат да бъдат преценени като значими за допускане на касационния контрол, съгласно указанията в цитирания тълкувателен акт. Що се отнася до останалите два въпроса – въпрос № 2 и въпрос № 3, същите нямат обуславящ характер, тъй като не съответстват на мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд не е обвързал прекратяването на членството на съдружника-ищец от уреждането на имуществените отношения с дружеството, каквото твърдение се съдържа във въпрос № 2, нито е изразил различно от безспорното в теорията и практиката становище, че с изтичането на срока на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ членственото правоотношение на съдружника се прекратява автоматично, в какъвто смисъл е въпрос № 3. Освен поради отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и поради напълно бланкетното заявяване на единственото поддържано основание за поставените от касатора въпроси – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дословно преповтаря оплакванията за неправилност на въззивното решение, без изобщо да е аргументирано наличието на двете кумулативни предпоставки, формиращи това основание съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на основание чл. 78, л. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 750 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой е удостоверено в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 21.04.2022 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК