Определение № 471 от 21.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1513/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби от страните по спора, чието разрешаване е било предмет на въззивното решение № 124 на Ямболския окръжен съд, ГК, от 26.ХІ.2018 г., постановено по гр. дело 77/2018 г., с което, в исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е било прието за установено по отношение на ответното „Топлофикация – Ямбол” ЕАД, че дължи на ищеца Национална агенция за приходите /НАП/ следните три суми, за които тя е била снабдена със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК по ч. гр. дело № 283/2017 г. по описа на РС-Ямбол: 1. / В размер на 14 388.26 лв., представляваща главница на задължението; 2. / В размер на 340.94 лв. – лихва по чл. 2 от Анекс № 2/16.ІХ.2004 г. към договор за продажба от 17.VІ.2003 г. между м-во на енергетиката и енергийните ресурси и ответника; 3. / В размер на 4 344.65 лв., представляваща наказателна лихва по чл. 2, ал. 6 от Анекс № 1/1.VІІІ.2003 г. към същия договор за продажба. Като неоснователни, са били отхвърлени първия и третия от тези три обективно кумулативно съединени положителни установителни иска на НАП срещу ответното „Топлофикация - Ямбол” ЕАД: съответно за разликата над 14 388.26 лв. за главницата и до пълния предявен размер от 21 270.12 лв., както и за разликата над 4 344.65 лв. за наказателната лихва и до пълния предявен размер на тази претенция от 10 374.93 лв.

С решение № 37/22.01.2019 г., постановено в последващо производство по чл. 247 ГПК по същото въззивно гр. дело, съставът на Ямболския ОС е оставил без уважение молбата на ищеца НАП за поправка на явна фактическа грешка в отхвърлителната част по последния иск: като бъдело посочено, че този иск се отхвърля за сумата от 4 344.65 лв., вместо реално постановеното там, че претенцията за наказателна лихва се отхвърля „за разликата над 4 344.65 лв. до размера на 10 374.93 лв.” /или разлика от 6 030.28 лева/.

Касационната жалба с вх. № 288/15.01.2019 г. на „Топлофикация. Ямбол” ЕАД, подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от АК-Варна, е против онази част от въззивното решение, с която са били уважени положителните установителни искове на Агенцията /първият от които с цена над законоустановения минимум от 20 000 лв./.

Оплакванията на ямболския търговец настоящ касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение в горепосочената му част: като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Ямболския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 269 ГПК/. С оглед това дружеството претендира частичното му обезсилване, респ. – отменяване, и постановяването на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с отмененото първоинстанционно решение № 735/24.ХІ.2017 г. на РС-Ямбол по гр. дело № 1228/2017 г.: за отхвърляне на обективно кумулативно съединените положителни установителни искове на НАП, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 417, т. 7 ГПК, в пълните им размери.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата ямболското топлофикационно дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за вероятна недопустимост на въззивното решение в атакуваната негова част /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/, още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от въззивно решение за уважаване на положителните установителни искове на НАП срещу касатора Ямболският ОС се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС, обективирана както в тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., така и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 112/23.Х.2018 г. на с-в на ІІ-ро г.о. по гр. дело № 468/2018 г., по следните два правни въпроса:

1./ „Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото при спазване на разпоредбата на чл. 269 ГПК и относно пределите на служебната проверка на първоинстанционното решение при недопустимост поради липса на активна процесуална легитимация?”;

2./ „Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които по начало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, при липса на оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото и допустимо ли е в този случай служебно да се назначи експертиза за установяване на лихви за забава, когато тези лихви не са били конкретизирани от ищеца по период и размер, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство?”;

Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на въззивната инстанция по следния правен въпрос: „К акви са правомощията на гражданския съд при осъществявана на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на акт за установяване на частно държавно вземане, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение на парично вземане по чл. 418 ГПК, в исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на съществуването на паричното вземане?”

Ответната по касация Национална агенция за приходите не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на въззивното решение в атакуваната от ямболския търговец негова част.

Съответно касационната жалба с вх. № 848/7.ІІ.2019 г. на Националната агенция за приходите, представлявана от изрично упълномощен гл. експерт по приходите с юридическо образование, е насочена срещу постановеното в производство по чл. 247 ГПК решение № 37/22.01.2019 г. на Ямболския ОС по същото гр. дело № 77/2018 г., с което е била отхвърлена молбата й за поправка на явна фактическа грешка.

Оплакванията на Агенцията настоящ касатор са както за необоснованост /”явна”/, така и за постановяване на решението за отказ да бъде допусната исканата поправка при допуснати от състава на въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се във „формално посочване, че нямало разминаване между мотивите и диспозитива на решението”, а също и в отбелязването, че „общата числова стойност в двете части на решението съвпада”. Предвид това, че формираната от въззивния съд воля не съответствала на изразеното в диспозитива на постановеното от него решение по съществото на спора досежно частта за наказателна лихва, касаторът НАП претендира отменяване на постановеното в производството по чл. 247 ГПК решение на Ямболския ОС и постановяване на такова по съществото на искането от настоящата инстанция, с което да бъдело посочено, че искът за дължими от търговеца наказателни лихви се отхвърля за сумата от 4 344.65 лева - вместо постановеното „за разликата над 4 344.65 лв. до размера на 10 374.93 лв.”, а е основателен за разликата между 10 374.93 лв. и 4 344.65 лв. /или за 6 030.28 лв./, представляваща начислена наказателна лихва, вместо посочената в диспозитива сума от 4 344.65 лв.

Единственото релевирано от касатора НАП основание за допустимост на касационния контрол е това по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК: „очевидна неправилност” на постановеното в пр-во по чл. 247 ГПК решение за отказа да бъде допусната исканата поправка в частта досежно дължимата от ямболския търговец наказателна лихва.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, подадени от надлежни страни във въззивното производство пред Ямболския ОС и насочени срещу подлежащи на инстанционен контрол негови съдебни актове /вкл. по арг. от текста на чл. 247, ал. 4 ГПК/, както касационната жалба на ответното „Топлофикация – Ямбол” ЕАД – [населено място], така и тази на ищцовата Национална агенция за приходите срещу отхвърленото й искане за допускане на поправка на явна фактическа грешка, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

1. По касационната жалба на ответното ямболско топлофикационно дружество срещу въззивното решение по съществото на спора, въведен с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове на НАП:

а. ) Не се констатира вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, тъй като то е било постановено по същите обективно кумулативно съединени положителни установителни искове на НАП срещу търговеца настоящ касатор, които са били предмет на първоинстанционното разглеждане на спора. Твърдението за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за допустимост на касационния контрол е било въведено с довод на „Топлофикация Ямбол” ЕАД за произнасянето на въззивната инстанция по нередовна искова молба: „тъй като ищецът не разполага с процесуална легитимация в производството по установяване на вземането, както и не е бил легитимиран да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение при условията на чл. 3, ал. 7, т. 3 ЗНАП”. Още с доклада си по чл. 146 ГПК по делото обаче, първостепенният съд е оставил без уважение искането на дружеството ответник за оставане на исковата молба на НАП без движение, приемайки, че „тя е редовна и предявените искове са допустими”, т.е., че възражението на търговеца касае всъщност материалноправната легитимация на Агенцията, а това е въпрос по съществото на спора, въведен с нейните обективно кумулативно съединени положителни установителни искове.

б. ) За да отмени първоинстанционното решение на РС-Ямбол и да уважи в преобладаваща им част тези обективно кумулативно съединени положителни установителни искове на НАП, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 417, т. 7 ГПК/ срещу търговеца настоящ касатор, въззивната инстанция е могла да констатира, че процесният влязъл в сила Акт № 63/6.ХІІ.2016 г. за установяване на частно държавно вземане няма характера на индивидуален административен акт, а на констативен, издаден от административен орган по предвидения за това специален ред в ЗНАП и от изрично оправомощено от изпълнителния директор на НАП длъжностно лице – директора на дирекция „Държавни вземания” в Централното управление на НАП. Въз основа на тези две констатации е изграден решаващия правен извод на Ямболския ОС, че този констативен акт не страда от пороци, които да водят до неговата нищожност.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и трите правни въпроса, формулирани в изложението на „Топлофикация-Ямбол” ЕАД по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, са такива, отнасящи се изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение на ОС-Ямбол. Погрешното отъждествяване от този касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането дали е налице някоя от релевираната от този касатор две допълнителни предпоставки за това - по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст.

2. По касационната жалба на Национална агенция за приходите срещу последващото, постановено по същото въззивно дело в производство по чл. 247 ГПК решение за отказа да бъде допусната поправка на явна фактическа грешка:

По своето естество специално уреденото в процесуалния закон производството по чл. 247 ГПК зa поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение a priori изключва произнасянето на сезирания с такава молба съд по правни въпроси. Наличието или не на грешка в постановения съдебен акт по съществото на спора е въпрос на фактическо установяване. Точно поради това изискването към грешката е да е „очевидна”, т.е. явна, отнасяща се до изопачено изразяване в диспозитива на решението на надлежно обективирана в мотивите към същия акт воля на решаващия съд. Не е налице обаче соченото от касатора НАП основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като постановеното в производството по чл. 247 ГПК решение на въззивния съд, с което той е отказал исканата поправка, не е нито явно необосновано (да е налице грубо противоречие с правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (относимият към искането текст в процесуалния закон да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (Ямболският ОС да се е произнесъл по съществото на искането за поправка на явна грешка въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма.)

В заключение, при този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК разноските по водене на делото ще следва да останат в тежест на всяка от двете страни по спора така, както са били направени.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение