Определение № 629 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1588/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от СД”Р.-ДБ-Д., Б. ” срещу Решение № 1393 от 12.07.2012 год. по т.д.№ 321/2010 год. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение от 19.08.2009 год. по т.д.№ 668/2007 год. на Софийски градски съд с което е приел за неоснователни, предявените от СД”Р.-ДБ-Д., Б.” срещу [фирма] обективно съединените: 1./ иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на 10 т. бяла кристална рафинирана захар; 2./ иск за плащане на 12000 лв., представляващи стойността на 10 т. бяла кристална рафинирана захар. Ищецът е посочил, че исковете са съединени при условията на алтернативност, както и че са частични. В касационната жалба с вх.№ 11063 се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закони. Извън преклузивния срок по чл.283 ГПК е представена и т.нар.”Допълнителна касационна жалба”, сдържаща доводи по правилността на решението на САС, независимо, че разпореждането за въззивния съд за конкретизация е визирало само изложението. В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, както и в допълнително представеното такова се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсва основание за допускане на касационен контрол, както и евентуално становище за неоснователност на жалбата. Поискал е присъждането на разноски, но доказателства за сторени такива не са представени. Становището но настоящия съдебен състав, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното: Спорът между страните произтича от издаване на 11.09.1992 год. между ТБ [фирма] (чийто правоприемник е [фирма] и регистрираната по УСД (отм.) Дружествена фирма “Р.”ДБ (сега СД“Р. – ДБ – Д., Б. ”) на банкова гаранция, валидна до 15.09.1992 год. за сумата от 102 000 000 лв. (нед.), пред [фирма], съгласно чл.1 ал.2 т.7 от ЗБКД (отм.), във връзка със сключен на 05.09.1992 год. между „Р.” и [фирма] договор за продажба на бяла кристална рафинирана захар Събирателното дружество се е задължило при първо поискване от страна на банката да изплати задълженията си банковата гаранция в срок от 5 дни. Няма спор, че срокът е бил предоговорен – до 28.09.1992 год. при постигнато съгласие за 53 % лихва по кредита + 2% при просрочие. За обезпечение на вземането банката е приела в залог купената захарта – предмет на договора между “Р.” и “И. ”. Няма спор, че банката е изплатила сумата по гаранцията, както е безспорно и обстоятелството, че тя не и е възстановена от събирателното дружество. Искът е обусловен от тезата на СД”Р.-ДБ Д., Б. ”, че договорът е развален с едностранното му изявление в качеството на изправна страна, поради бездействието на банката, която не е сторила необходимото да реализира правата си по договора за залог с цел погасяване на обезпеченото вземане, въпреки отправеното и предложение. Поради това претендира връщане на захарта или заплащане на нейната равностойност. Основният спор пред инстанциите по същество се е развил на плоскостта кой е бил държател на заложената заместима вещ. Въззивният съд е също е приел за недоказано установяването на фактическа власт върху захарта от страна на банката. Изразил е становище, че договорът би бил развален най-късно с получаване на преписа от исковата молба и доказателствата, ако залогодателят би бил изправна страна по него. Счел е, че липсва уговорка банката да се удовлетвори от цената на заложената захар, като от друга страна залогодателят е дал съгласие банката да се разпорежда с нея с писмо от 11.11.1992 год. Решаващият състав е приел за недоказано твърдението, че банката е предприела действия или че са осъществени продажби на захарта, поради което липсвало неизпълнение на договорните задължения. Оттук и извода, че изявлението за разваляне не е произвело действие и не се дължи връщане на предадената вещ на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД. Въпросът за допустимостта за произнасяне от съда по ненаправено от страната възражение, че договорът не е развален валидно и следи ли съдът служебно за правото на страната да развали договора е неясен, доколкото последователно подържаната теза на ответника (вкл. и в писмените становище в производството пред СГС) е, че искът с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД е неоснователен тъй като банката е изправна страна. Изложени са и алтернативни становища на ответника с оглед на това, дали ищцовата теза е за наличието на обикновен договор за залог или за особен залог, което е наложило и неколкократни уточнение (производството е протекло по реда на ГПК (отм.). . Съдържащите се в изложението правни въпроси за доказателственото значение на документи за право на собственост - коносамент и договор за влог, както и за доказателствената стойност на признанието за упражняване на фактическа власт, не са от значение за изводите на въззивния съд, тъй като приетото за недоказано неизпълнение на договорните задължения е основано на липсата на доказателства за извършени разпореждания от страна на залогоприемателя. Въпросът за възможността да се развали двустранен договор при неизпълнение на насрещни задължения и от двете страни, не е коментиран от състава на апелативния съд, поради което няма качеството на обуславящ за постановеното решение. Отговорите на въпросите за началния момент на изискуемост на вземането при отпадане на основанието за задържане на вещта до изпълнение на насрещно задължение, произтичат от законовите разпоредби, поставени са теоретично и без връзка с конкретното дело и с оглед на резултата по спора не са били обсъждани. Същите съображения са относими и по въпроса за прилагане на нормата на чл.160 ЗЗД в отношенията между страните относно реда за продажба на заложени вещи в полза на банка. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че съобразно разясненията на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, от съдържанието на изложението не могат да бъдат изведени обуславящи правни въпроси, свързани с въведените основания по чл.280 ал.1 ГПК, поради което факултативният касационен контрол не може да бъде допуснат. Както бе посочено по-горе, доказателства за направени пред настоящата инстанция разноски от ответника не са представени, поради което такива не се присъждат. Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.