Определение № 2425 от 14.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4764/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. П. Х., против решение № 318 от 09.07.2024 г. по гр. дело № 420/2024 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд по извършването на делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан. Касаторът А. П. Х. поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Извежда касационните основания по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК с неправилна преценка на доказателствата и на предпоставките за приложимостта на чл. 349, ал. 2 ГПК, въз основа на която законова разпоредба е направил възлагателната претенция. Иска отмяна на решението. Няма претенция за разноски. Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалните предпоставки, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, при формулиране на процесуалноправния въпрос за дължимия обем на извършваните от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение. Излага, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос противоречи на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 09.12.2013 г. пo тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и казуалната практика, намерила израз в решение № 59 от 14.04.2015 г. пo гр. дело № 4190/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 27 от 28.06.2017 г. пo т. дело № 2430/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 715 от 2010 г. пo гр. дело № 139/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 283 от 2014 г. пo гр. дело № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 101 от 2015 г. пo т. дело № 1740/2014 г. на ВКС, I т.о., и други. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация – съделителят Н. С. Н., е подал отговор, в който излага правни съображения за неоснователност на касационните основания, изложени в жалбата. Претендира разноски. Другият участник по производството – съделителят М. С. Н., не е подала отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. С влязло в сила решение е допусната съдебна делба между Н. Н., М. Н. и А. Х. при дялове от по 1/4 идеална част за първите двама съделители и 2/4 идеални части за съделителя А. Х. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект на собственост в сграда с идентификатор ***** по КККР, адрес на имота: [населено място],[жк], [улица], вх. 3, ет. 8, ап. 9, предназначение - жилище, апартамент в сграда, и с площ по документ 77.75 кв.м, заедно с прилежащите към него изба 24 и 0.976 % ид. части от общите части на сградата. Съсобствеността между съделителите е възникнала въз основа на наследствено правоприемство от наследодателя Р. С., починала на 04.03.2005 г. и чийто наследници по закон са нейните деца М. Н. и Н. Н. и съпруг С. С., и дарение по нотариален акт № 109 от 23.12.2019 г., извършено от съпруга й С. С., придобил 2/4 идеални части от имота с прекратяване на съпружеската имуществена общност на 1/2 идеална част от собствеността на същия, и по наследяване от личния дял от 1/2 идеална на съпругата му, в полза на съделителя А. Х. (сега касатор). При разглеждане на делото във втората фаза на съдебната делба съделителят А. Х. е направил искане делбата на неподоляемия по експертното заключение жилищен имот да бъде извършена чрез поставянето му в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Наличието на предпоставките, при които е допустимо поставянето на имота по този ред, е оспорено изрично от съделителя Н. Н.. Съобразявайки разясненията по ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС за приложимост на този способ за извършване на съдебната делба само при възникнала от наследяване съсобственост и неподеляемостта на делбения жилищен имот, съдът е постановил делбата му да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Въззивното производство е образувано по жалба на съделителя А. Х.. Пред въззивната инстанция са наведени общи оплаквания за неправилност на решението на въззивния съд относно начина на извършване на делбата. С въззивното решение, предмет на производството, ОС - Русе е потвърдил решението на първата инстанция в обжалваната му част по извършването на съдебната делба. За обосноваване на извода за правилно извършване на делбата чрез способа по чл. 348 ГПК с изнасянето му на публична продан, въззивният съд е приел, че прилагането на чл. 349, ал. 2 ГПК във фазата по извършване на делбата е предпоставено от: неподеляемост на делбения жилищен имот; наследникът, предявил претенцията за възлагане, да е живял в него при откриване на наследството, и същият да не притежава друго жилище, а в случая съделителят А. Н. е придобил идеална част от делбения жилищен имот по силата на сделка – договор за дарение по НА № 19 от 23.12.2019 г., извършена от пряк наследник на наследодателя Роза С., и при откриване на наследството на която на 04.03.2005 г. той не е от кръга на нейните наследници (т.е. няма качеството на наследник). Изложено е, че при така възникналата съсобственост между съделителите в делбеното производство, съделителят А. Х. няма основание да получи жилището чрез възлагането му по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. При тези мотиви в обжалваното въззивно решение не се извежда извод за допускането му до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за дължимия от въззивния съд обем на извършваните от въззивната инстанция процесуални действия. Този въпрос е свързан от касатора с допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните в делбеното производство доказателства, относими към преценка на предпоставките за приложимостта на претенцията за възлагане на неподеляемия жилищен имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Доводите за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Те са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Така поставен въпросът не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК, а оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, което подлежи на преценка при допускане на решението до касационно обжалване. Въпреки изложеното следва да се посочи, че по процесуалноправния въпрос е дадено разрешение в практиката на ВКС, включително и в тази, посочена в изложението на касатора, и обжалваното въззивно решение не му противоречи. В така установената практика на ВКС и задължителните разрешения, дадени в т. 19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи извод за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първоинстанционния съд, като съответно остави в сила или отмени – изцяло или отчасти, първоинстанционното решение. В случая мотивите на въззивния съд са ясни и формирани в резултат на собствената му дейност по оценка и анализ на относимите доказателства към спорния въпрос относно преценката на предпоставките, при които е допустимо делбен имот да бъде поставен в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, и при обсъждането им с процесуалните позиции на страните, изведени от наведените от тях доводи и възражения по този спорен по делбеното производство въпрос. Обсъдил е именно писмените доказателства, установяващи наличието на смесена съсобственост, т.е. съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт (в случая въз основа на наследяване и сделка, която не е сключена между сънаследници), при която възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо, предвид и дадените в т. 8 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС г. разяснения и указания по приложението на закона, значими и понастоящем, доколкото в сега действащия ГПК (2007 г.) не са установени различни правила за приложимостта на този способ за извършването на съдебната делба. Изложените оплаквания за несъгласието на касатора с крайните решаващи изводи на въззивния съд от извършената въззивна проверка по подадената бланкетна въззивна жалба, при осъществен от същия съд анализ и оценка на относимите доказателства за приложимия способ за извършването на съдебната делба на съсобствения имот и преценката на последните с позицията на страните, съставляват доводи за неправилност на изводите на решаващия съд, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Посочената практика изключва и наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В заключение, касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, включително и твърдяната от касатора недопустимост на решението. Решението е постановено от съд в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмен вид и е подписано, изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание, постановено е по редовна искова молба, респ. ясно предявени претенции във фазата по извършването на съдебната делба, и в рамките на търсената в делбеното производство защита. При този резултат право на разноски има ответника Н. Н., направил своевременно искане за присъждане на разноски за заплатеното от него за производството пред касационната инстанция адвокатско възнаграждение. На същия следва да се присъди сумата от 800 лева – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 33 от 17.09.2024 г. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.