Определение № 2050 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2241/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Г. Ж. Г., З. П. В., Л. П. Г. и П. П. С. срещу решение № 18 от 12.02.2025 по в.гр.д.№ 422 от 2024 г. на Варненския апелативен съд, I състав, с което е отменено първоинстанционно решение № 763 от 05.07.2024 г. по гр.д.№ 1845 от 2022 г. на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от М. В. Е. срещу Г. Ж. Г., З. П. В., Л. П. Г., П. П. С., Г. П. Б., Ж. П. Г. и О. П. Х. установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК на следния имот: апартамент № 5 със застроена площ от 108 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], ет.4, ап.5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на ИД на АГКК, придобит от ищцата на основание придобивна давност с владение, упражнявано в периода от 26.07.2012 г. до 31.10.2022 г., и са присъдени разноски за двете съдебни инстанции.

В касационната жалба на Г. Ж. Г., З. П. В. и Л. П. Г. се твърди, че решението на съда е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Допустимо ли е да се признаят законовите последици на владение, което не е явно, спокойно, открито, непрекъснато и несъмнено ? По този въпрос се сочи противоречие на решението с решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 603 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 238 от 11.04.2000 г. по гр.д.№ 1031 от 1999 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.д.№ 1366 от 2005 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др.

2. Може ли съдът да основе решението си на показания на свидетели, без да отчете очевидната им зависимост и заинтересованост да свидетелстват против една от страните по делото ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 159 от 22.02.2016 г. по т.д.№ 1871 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр.д.№ 4604 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 117 от 28.07.2015 г. по гр.д.№ 6369 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

3. Какъв е характерът на фактическата власт, която завареното в имота трето лице, назначено за пазач с протокола за извършен опис, упражнява върху поверената му от съдебния изпълнител вещ ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 1310 от 22.01.2009 г. по гр.д.№ 5744 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о.

4. Може ли лице, на което един от съделителите е продал делбен имот в първата фаза на делбата, да го придобие по давност по време на втората фаза на делбения процес ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 80 от 07.07.2014 г. по гр.д.№ 6441 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 97 от 27.07.2017 г. по гр.д.№ 6353 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 1153 от 28.11.2911 г. по гр.д.№ 459 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о.

5. Отправянето на извънсъдебна претенция от владелеца срещу действителния собственик за заплащане на подобрения в имота съставлява ли признание на правото на собственост на последния и прекъсва ли теченето на срока за придобиване по давност на вещта ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 1218 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 220 от 12.06.2012 г. по гр.д.№ 1118 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В касационната жалба на П. П. С. се твърди, че решението на съда е неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Освен поставените в първата жалба 5 въпроса, този жалбоподател сочи и следните въпроси:

6. Извършването на изпълнителни действия в изпълнителното производство /в частност налагане на възбрана, опис на имуществото, назначаване на пазач и насрочване на публична продан/, насочени спрямо недвижим имот, фактическата власт върху който се упражнява от трето лице, прекъсват ли течението на придобивната давност за това трето лице ?

7. Осигуряването на достъп на съдебния изпълнител за опис и оценка на имота, подписването на третото лице, намерено в имота като пазач, липсата на възражения срещу описа и липсата на заявени права върху имота съставляват ли действия, сочещи към признание на правото на собственост и съответно прекъсват ли теченето на придобивната давност за имота ?

8. Допустимо ли е след подаване отговор на исковата молба ищецът да измени крайната дата на твърдения период на осъществявано владение върху вещта, както и тази крайна дата да е настъпила в хода на процеса ?

9. Наличието на сила на пресъдено нещо въз основа на влязло в сила съдебно решение по проведено производство, с което е отхвърлен предявен положителен установителен иск за собственост между същите страни и за същия имот, с твърдения за придобиване по давност с период на осъществено владение частично припокриващ се с новообразуваното дело, води ли до прекъсване теченето на придобивната давност за владелеца и до промяна на намерението му за своене, когато собственикът оспорва правата му и те са били отречени от съда ?

10. Теченето на придобивната давност на владелеца само с предявен иск за собственост от собственика на вещта ли може да бъде прекъснато ? Счита ли се, че е налице бездействие от страна на собственика в случай, че той извърши други действия срещу владелеца- защита по предявен иск за собственост, основан на давностно владение, провеждане на изпълнително производство за изнасяне на публична продан на вещта и т.н.

В писмен отговор от 27.05.2025 г. ответницата по жалбите М. В. Е. оспорва същите. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбите счита следното:

I. Касационните жалби на Г. Ж. Г., З. П. В., Л. П. Г. и П. П. С. в частта им, касаеща въззивното решение за уважаване на предявения от М. В. Е. установителен иск за собственост срещу други трима ответници /Г. П. Б., Ж. П. Г. и О. П. Х./ и за осъждане на тези лица за разноски, са недопустими и като такива следва да се оставят без разглеждане, поради следното: Неподалите касационна жалба ответници Г. П. Б., Ж. П. Г. и О. П. Х. и касаторите са обикновени, а не необходими другари по предявения срещу тях от М. В. Е. установителен иск за собственост. Поради това и по аргумент от чл.216, ал.1, изр.2 ГПК предявените от касаторите касационни жалби не ползват неподалите жалби ответници Б., Г. и Х.- не поддържат висящността на делото по отношение на тези ответници. По отношение на тях въззивното решение е влязло в сила. Същевременно, доколкото не се касае за упражняване на права по едно и също правоотношение на касаторите и другите необжалвали решението ответници, в което те имат едно и също правно положение /правоотношение, определящо ги като необходими другари в процеса/, касаторите нямат правен интерес да обжалват решението, касаещо другите ответници- техни обикновени другари по делото.

II. Касационните жалби в останалата им част са допустими- подадени са от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

Относно наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението настоящият състав на ВКС констатира следното: Делото е било образувано по предявен от М. В. Е. срещу Г. Ж. Г., З. П. В., Л. П. Г., П. П. С., Г. П. Б., Ж. П. Г. и О. П. Х. установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК на следния имот: апартамент № 5 със застроена площ от 108 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], ет.4, ап.5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на ИД на АГКК, придобит от ищцата на основание придобивна давност с владение, упражнявано в периода от 26.07.2012 г. до 26.07.2022 г. Исковата молба е била предявена на 29.08.2022 г. С молба от 09.01.2023 г. ищцата е поискала съдът да допусне изменение на иска по отношение на периода на осъществяваното от нея владение върху процесния имот- от 26.07.2012 г. до 31.10.2022 г. В писмени отговори от 26.01.2023 г., от 21.11.2023 г. и от 04.01.2024 г. ответниците З. П. В., П. П. С. и Г. Ж. Г. са възразили против допускане на исканото изменение на иска с мотив, че не се касае за изменение на иска, а за предявяване на нов иск за нов период на владение, който включва и период след датата на подаване на исковата молба. Освен това са заявили, че ако исканото изменение бъде допуснато, то би затруднило защитата на ответниците. Въпреки тези възражения с определение № 3664 от 26.09.2023 г. първоинстанционният съд е допуснал исканото изменение на иска и в решението си се е произнесъл за период на владение, съответстващ на посочения в молбата за изменение на иска период. По същия иск се е произнесъл и въззивният съд.

Предвид на така установената фактическа обстановка и с оглед поставения от касатора П. С. осми въпрос /Допустимо ли е след подаване отговор на исковата молба ищецът да измени крайната дата на твърдения период на осъществявано владение върху вещта, както и тази крайна дата да е настъпила в хода на процеса ? /, налице е съмнение относно допустимостта на обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение. Поради това касационното обжалване на въззивното решение в обжалваните от касаторите части следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на неговата допустимост.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение