Определение № 2802 от 06.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4149/2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2802

гр. София, 06.06.2024 г.

№ 2802 [населено място], 06.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Йорданов Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002104149 по описа за 2023 година

и тези фактически констатации въззивният съд е извел от правна страна, че е настъпила промяна в обстоятелствата, при които е определен режима на родителската отговорност по отношение на детето Б.. Предвид отказа на детето през лятото на 2020 год. да се върне в гр. С. при майката и доколкото оттогава до настоящия момент същото живеело в дома на бащата, в което детето било родено и отглеждано до фактическата им раздяла, на практика са се наложили нови мерки по упражняване на родителските права и местоживеенето на детето, различни от постановените от съда, които не са резултат от неправомерно задържане на детето от страна на бащата, въздействие от негова страна или настойване на детето срещу неговата майка. Оттогава и понастоящем бащата се грижел 6 Актът е постановен на 07.06.2024 изцяло за отглеждането и възпитанието на детето, като била налице и промяна в разширената среда на детето, което вече имало трайни приятелски връзки в града, където живеело, каквито не било успяло да създаде в гр. С.. Категоричното желание на детето да продължи да живее с баща си в познатата семейна среда било недвусмислено изразено и следвало да бъде отчетено при преценка в съвкупност на всички условия, обуславящи защита на интереса на детето. Вэъззивният съд се е позовал на Решение № 65/28.02.2014 год. на ВКС по гр.дело № 4202/2013 г., ІV г.о., ГК и др. и е приел, че желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител било изрично посочено като обстоятелство, което следва да се съобрази при твърдяно изменение. Проявата на това желание от страна на детето следвало да се отчете във взаимовръзка с факта, че в дома на бащата детето имало и подкрепящата среда на неговите близки; чувствало се спокойно и обгрижено и има ло създаден приятелски и социален кръг; посещавало школи по пиано и танци и има ло всички необходими условия; чувствало се щастливо и обичано. Съдът е посочил, че запазването и принудителното изпълнение на първоначално определените мерки за упражняване на родителските права от майката ще се отрази неблагоприятно на психиката на детето, тъй като ще се промени фактически установеното положение на съвместно съжителство на детето с бащата, където т о било останало да живее по собствено желание и имало изградени навици и социална среда. Въпреки, че не бил обвързан от желанието на детето, съдът следвало да зачете неговите чувства и да избегне неблагоприятните ефекти от евентуалното принудително изпълнение на вече постановените мерки. Позовавайки се на Решение № 243 от 08.07.2014 год. на ВКС по гр.дело № 7289/2013 год., ІV г. о., ГК и Решение № 331 от 01.11.2013 год. на ВКС по гр.дело № 2181/2013 год., ІV г. о., ГК, въззивният съд е приел, че в ъзстановяването на връзката с майката няма да може да се постигне, като се наложи по принудителен начин детето да живее с нея, че е необосновано да се смята, че "единственото ефективно лекарство" при опасност от синдром на родителско отчуждение у детето, е предоставянето на родителските права за упражняване на отчуждения родител, в случая – майката, тъй като в противен случай окончателно ще се прекъсне връзката дете-майка, като е формирал извода, че в случая следва да се запази сложилото се положение от лятото на 2020 год., след постановяване на съдебното решение, с оглед висшата цел – благополучието на детето, което именно налага изменение на досегашния постановен режим на упражняване на родителските права и на лични контакти, останал неосъществен на практика, но не поради виновното поведение на бащата. Съдът е изтикнал, че по делото е установено, че и двамата родители имат добри материално-битови условия за отглеждане на детето, родителски и възпитателски качества и желание да се грижат за него, като в тези обстоятелства няма наличие на промяна от датата на постановяване на влязлото в сила съдебно решение, но същевременно детето не е успяло да се приспособи към живота в друг град в дома на майката, където се чувствало самотно поради липсата на контакти с бащата, негативната нагласа към нейната баба по майчина линия поради демонстрираното от нея отрицателно отношение към бащата на детето и липса на достатъчно внимание; продължителното отсъствие на майката поради ангажирането и на 7 Актът е постановен на 07.06.2024 работа на две работни места, включително с нощни смени; липсата на приятели и подкрепа. Промяната във вече изградените привички и установения порядък в живота на детето, още повече по принудителен и за самото дете начин, по-скоро би му причинила вреда и няма да способства за възстановяване и укрепване на връзката с майката. Следвало да бъдат зачетени чувствата на детето, както и да бъде отчетен евентуален неблагоприятен ефект на принудата, с оглед неговата предпубертетна възраст и най-вече с оглед конкретното му психоемоционално състояние и изключителната му привързаност към бащата. Възстановяването на връзката с майката не можело да се постигне с налагане /запазването/ на постановените по-рано мерки по принудителен начин. Освен това желанието на детето да живее с баща си не било продиктувано от това, че при него същото има по-голяма свобода, липса на контрол, удовлетворяване на капризите му – детето било добра ученичка, имало добро поведение. Според актуалния социален доклад бащата се грижел много добре за детето, като същото било спокойно и щастливо, допитва ло се до него и разчитало на подкрепата му; бащата се интересувал редовно как детето се справя с учебния процес и имало изградена много силна емоционална връзка дъщеря-баща; последният разбирал необходимостта от поддържане на контакт на детето с майката, като не възпрепятствал контактите им. Отношенията на Б. с нейната майка трябвало да възстановят, за което и двамата родители били длъжни да окажат съдействие, като при необходимост следвало да потърсят и професионална помощ, за да се нормализират отношенията между тях и да не проектират конфликтите помежду си върху детето. На майката е определен режим на лични отношения и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 177.50 лв. – за периода от датата на подаване на исковата молба до 01.01.2023 год. и в размер на 195 лв. месечно – за периода от 01.01.2023 год. занапред до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по идентичните въпроси относно предпоставките за изменение на родителските права в производството по чл. 59, ал. 9 СК, задълженията на съда да възложи изготвянето на социален доклад, да обсъди поотделно и в съвкупност обстоятелствата, които имат значение за определяне на родителя, на когото следва да се възложи упражняването на родителските права, с оглед защитата на най-добрия интерес на детето, как и кои обстоятелства да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права. В конкретния случай същите са обусловили изхода на спора, но са били разрешени от 8 Актът е постановен на 07.06.2024 въззивния съд в съответствие със задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК и ППВС № 1 от 12.11.1994 год. – което е актуално и при действието на СК от 2009 год., както и с трайната практика на ВКС, част от която е цитирана и от жалбоподателката. В решенията си Върховният касационен съд /включително в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 59 от 17.03.2022 год. на ВКС по гр.дело № 2684/2021 год., ІV г. о., ГК/, приема, че в решението по чл. 59, ал. 9 СК съдът е длъжен за установи дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за родителските права, като релевантна е промяната в периода от приключване на съдебното дирене на инстанцията по същество, решила въпроса в предходното производство, до приключване на съдебното дирене в производството по чл. 59, ал. 9 СК. След това съдът по чл. 59, ал. 9 СК е длъжен да прецени дали променените обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки, а накрая – дали исканата промяна обслужва най-добрия интерес на детето. Според задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т. V вр. с т. ІІ на ППВС № 1/1974 год. и формираната в тази връзка последователна практика на ВКС /включително постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 207 от 24.07.2013 год. на ВКС по гр. дело № 911/2012 год., ІV г. о., ГК/, в процеса за изменение на мерките по чл. 59, ал. 9 СК, от значение са както измененията на обстоятелствата, взети предвид с предходното решение, така и измененията, които не са взети предвид, но са от значение за определяне на най-добрия /на висшия/ интерес на детото. По своето съдържание новите обстоятелства могат да имат различна проявна форма – те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т.н. Изяснено е също, че нямат приоритетно значение едни релевантни обстоятелства пред други, а съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност и да оцени спецификата на конкретния случай. Съдът е длъжен да обсъди дали новите обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки. За да бъдат изменени последните, е необходимо променените обстоятелства да са от такова естество, че да сочат на влошаване на положението на родителя, при когото детето е оставено за отглеждане или да засягат ефикасността на взетите по-рано мерки или поради които новото решение би подобрило положението на детето. Съдът следва да отчете всички интереси и обстоятелства, но приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Съдът е длъжен да обсъди всички релевантни обстоятелства поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето, като минимумът критерии, от които се ръководи, са нормативно уредени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК и посочени в ППВС № 1/1974 год. От значение са не отделните критерии, а съвкупността от обстоятелства по конкертния случай и съдът трябва 9 Актът е постановен на 07.06.2024 да положи усилия те да бъдат възможно най-пълно установени по делото, като негово задължение е и служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правонорелевантните факти, в т.ч. да изслуша родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане“, да изслуша и други лица, ако това е уместно, а при данни, че е налице родителско отчуждение – да изслуша вещо лице-психолог, съгласно чл. 59, ал. 6 СК. Интересът на детето е свързан с правото на лични отношения с всеки от родителите му и правото да бъде възпитавано и отглеждано по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Следвайки висшия критерий за детския интерес, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и да има ли контакти с другия родител, във всеки случай съдът следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, да отчете ефекта от принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрялост и с оглед конкрентото му емоционално и психическо развитие / Решение № 218 от 3.12.2019 год. на ВКС по гр. дело № 763/2019 год., III г. о., ГК/. Горепосочената практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение и то не й противоречи. В разглежданата хипотеза въззивният съд е съобразил и е изложил мотиви както във връзка с трайно установеното фактическо положение – местоживеенето на детото Божидара в дома на бащата от около 4 години /считано от раздялата на родителите на 23.08.2016 год. и останало непроменено и след влизането в сила на 08.04.2020 год. на решението по гр.дело № 129/2018 год. по описа на РС – Ихтиман/, така и относно причините за същото, като е констатирал затрудненията по прилагане на по-рано взетите мерки и липсата на ефикасност на същите и е взел предвид данните по делото за започнал процес на отчуждаване на детото от майката /по неоснователни причини/, който е в своите начални фази /детето отказва контакт с майка си, но когато такъв се осъществи, се наслаждава на взаимоотношенията/ и не е бил наличен при първоначалното решение по делото за упражняване на родителските права – от които обстоятелства е изведено наличието на релевантна промяна по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК. Отчел е категоричното и мотивирано желание на детето да остане с баща си, към когото от осъзнаването си до момента е изцяло привързано и в дома, в който е живяло от раждането си и е обсъдил възможностите за отглеждането му там с помощта и подкрепата на родителите на бащата, заедно с които живее; социалното му обкръжение; пригодността на майката и бащата за упражняване на родителските права, условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите, материалните им възможности, изразеното и от двамата родители желание да отглеждат детето /по които критерии страните са равнопоставени/; обстоятелството, че интересите на детето не са били накърнени или злепоставени докато е било отглеждано от баща си и е формирал извод, че е налице изменение на обстоятелствата в релевантния период и висшият интерес на детето Б. обуславя основателността на подадената от баща й молба по чл. 59, ал. 9 СК. С това въззивният съд е изпълнил задълженията си за осъществяване на преценка поотделно и в съвкупност на всички относими и установени по 10 Актът е постановен на 07.06.2024 делото обстоятелства и за съпоставянето им с висшия интерес на детето, в т.ч. положил е усилия за изясняване на условията за живее и отглеждане на детето при всеки един от родителите, като е възложил изготвянето на социални доклади и не се е отклонил от практиката на ВС и ВКС по тълкуването и приложението на процесуалния закон относно упражняването на родителски права, като в производството по чл. 288 ГПК не може да се контролира правилността на изводите му. Жалбоподателката е посочила общо и нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Същата обаче съдържа три отделни самостоятелни основания. Съдът следи служебно за първите две от тях, като с оглед данните по делото следва се приеме, че въззивното решение е валидно и допустимо. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност“ предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, устантовим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебния акт и при установените от инстанциите по същество факти. В случая жалбоподателят поддържа очевидна неправилност със същите доводи, с които обосновава неправилното разрешаване от въззивния съд на поставените от нея правни въпроси. Доколкото тези въпроси са разрешени в съответствие с установената практика, обжалваният акт не може да се счете за очевидно неправилен. Следва обаче да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта му относно определения режим на лични отношения на майката с детето по въпрос, уточнен от настоящия съдебен състав, съобразно възприетото разбиране в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тъл. дело № 1/2009 год., ОСГТК, за това с оглед конкретните обстоятелства до каква степен трябва да е детайлно предписан режима на лични отношения, необходимо ли е да се предвидят преходен период и/или професионална помощ от експерт за осъществяването на режима и подходящи защитни мерки, за да бъде защитен най-добрия интерес на детето. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 09.05.2023 год., постановено по в.гр.дело № 60/2023 год. по описа на Окръжен съд-София, в частта му, в която е потвърдено решение №260030 от 20.10.2022 год., постановено по гр.дело № 266/2021 год. по описа на РС-Ихтиман, в частта му относно определяне на режима на лични отношения на малолетното дете Б. М. П.а с майката А. Д. Д..

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 09.05.2023 год., постановено по в.гр.дело № 60/2023 год. по описа на Окръжен съд-София, в останалата му част.

УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 15 лв., както и да представи вносен документ, като при неизпълнение на тези указания касационното производство ще бъде прекратено. След изпълнение на дадените указания, ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: