Определение № 339 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 488/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Автотранс Панагюрище“ ООД, чрез процесуален представител, против Решение № 564 от 16.12.2022 г. по в. т. д. № 544/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено Решение № 37 от 23.05.2022 г., поправено с Решение № 44 от 02.06.2022 г., по т.д. № 139/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е признато за установено по предявения от „Автотранс - 1” ООД (н) срещу „Автотранс Панагюрище“ ООД иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, че „Автотранс - 1” ООД (н) не дължи на „Автотранс Панагюрище“ ООД на основание чл.240 ЗЗД сумата 51 600 лв., представляваща неизпълнено задължение за връщане на остатъка от предоставена заемна сума през 2011 г. Със същото решение „Автотранс Панагюрище“ ООД е осъдено да заплати на „Автотранс - 1” ООД (н) сумата от 150 лв., представляващи платено възнаграждение за вещо лице, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 2 064 лв. държавна такса.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се иска неговата отмяна. Касаторът развива съображения за неправилност на извода на въззивния съд за допустимост на иска, поради несъобразяване, че изхожда от лице без представителна власт по отношение на ищцовото дружество. Изразява несъгласие с извода за недоказаност на договор за заем и за несъществуване на задължение за връщане на сума по същия.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Ако по време на подаване на иска с правно основание чл. 694, ал.1, ТЗ, съдружник в дружеството-длъжник, /г-жа М./ не е отговаряла на изискванията на закона за да бъде ,,особен представител“, не е имала представителни правомощия по отношение на дружеството-ищец, може ли тя да потвърди впоследствие тези свои действия, вече като представляващ длъжника ?“;

2. „В какъв срок съдружник без представителна власт, предявил иск от името на дружеството, може да потвърди всички свои действия от завеждане на иска до назначаването му за управител. Ограничена ли е със срок възможността на лице без представителна власт да потвърди свои действия по делото или няма ограничение със срок ?“;

3. „В какво качество същият съдружник потвърждава извършените от нея действия по делото, в качеството на представляващ дружеството ищец или в качеството на „особен представител“ ?“;

4. „Еднакви ли са правомощията на представляващия и на особения представител, какъвто съдът е трябвало да назначи при наличието на основания за това и впоследствие при потвърждаване на действия по делото от лице без представителна власт ?“;

5. „Може ли съдружник в търговско дружество да бъде назначен от съда за ,,особен представител“ в същото дружество, в което е съдружник ?“;

6. „След като едно търговско дружество е получило заем по банков път на няколко вноски и е върнало част от сумата на основание връщане на заем, получаването на сумите е осчетоводено, може ли да се приеме, че вноските са само по един договор за заем и че заемът действително съществува ?“.

По поставените от касатора правни въпроси общо се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с довода, че изводите на въззивния съд са формирани в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 62 от 09.07.2012г. по т. д. № 733/2011г. на ВКС, II т.о., без уточняване по кой от въпросите. Хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК само е посочена, без обосноваване.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК „Автотранс - 1” ООД (н) и синдикът на несъстоятелното дружество – И. Л. К., не представят отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Преди да изложи съображения по съществото на спора въззивният съд е обсъдил поддържаното от подалия въззивната жалба ответник „Автотранс Панагюрище“ ООД възражение за недопустимост на иска по чл.694, ал.1,т.1 ТЗ поради предявяването му от лице, което е без представителна власт по отношение на ищцовото дружество. След подробно разглеждане в хронологичен ред на извършените от страните и от съда процесуални действия възражението е прието за неоснователно предвид обстоятелството, че в изпълнение на дадената от първоинстанционния съд възможност за отстраняване на порока органният представител на ищцовото дружество е потвърдил извършените от името на дружеството процесуални действия от лице без представителна власт.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че синдикът в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество е приел и включил в списъка вземане на ответника в размер на 51 600 лв., произтичащо от отпуснат заем от „Автотранс Панагюрище“ ООД. Обсъдена е предоставена от Банка ДСК справка за движенията по сметките на ищеца, удостоверяваща извършени от ответното дружество преводи на 28.02.2011г. в размер на 40 000 лв., на 01. 04.2011г. – в размер на 10 000 лв., на 01.06.2011г. – в размер на 5 000 лв. и на 01.07.2011г.- в размер на 10 000 лв., всички с посочено основание „договор за заем“. За установено въз основа заключение на счетоводна експертиза е прието извършени от ищеца записвания във връзка с получаването на всяка една от тези суми с посочване договор за заем.

Въззивният съд е изложил, че за съществуване на вземане по договор за заем следва да се установи наличие на съглашение за предоставяне в заем на сумата от 51 600 лв. и задължение за връщане, респ. че в заем е предоставена по-голяма сума, както и че реалният характер на договора предполага и наличието на доказателства за предаването на съответната сума. По съображения, че по делото не е представен документ, удостоверяващ постигнато между страните съглашение в посочения смисъл, както и че от извършените от ищеца записвания може да се направи извод за сключени между страните четири отделни договора за заем, а не такъв за сумата от 65 000 лв., респ. за 51 600лв. с оглед твърдението за частичното му погасяване, въззивният съд е приел за неустановено по делото вземане на ответника, породено от сключен между страните договор за заем.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Поставените въпроси не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК по смисъла на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС да са от значение за изхода на делото, като изхождат от решаващ мотив на въззивния съд в обосноваване на крайния му извод.

Първите пет въпроса са процесуално правни и кореспондират с касационния довод за неправилност на извода, че искът е допустим, поради несъобразяване от въззивния съд на обстоятелството, че към датата на завеждането му г-жа М. не е имала качеството на представляващ или „особен представител“ на дружеството длъжник. Въпросите обаче не съответстват на решаващия извод на съда, че в рамките на производството по отстраняване нередовностите на исковата молба, между които и констатираната от първоинстанционния съд липса на представителна власт на подалото я от името на ищцовото дружество лице, последното е вписано като управител на дружеството, с което е обоснован изводът за редовност на исковата молба от момента на подаването й. При решаващ мотив за своевременно саниране на посочения порок, обстоятелството, че лицето, извършило действие без представителна власт, и лицето, което в последствие го потвърждава, съвпадат / въпрос № 1/ и какъв е срокът за отстраняване на порока / въпрос № 2/ не са обсъждани от съда и нямат никакво значение за допустимостта на иска. С настъпилата промяна в лицето, представляващо ищцовото дружество, е отпаднало констатираното към момента на предявяване на иска противоречие в интересите, произтичащо от факта, че едно и също физическо лице е било представляващ ищеца и ответника. Следователно, не се е провело производство по чл.29, ал.4 ГПК за назначаване на “особен представител“, поради което въпроси № № 4 и 5 са хипотетични. При липса на спор, че г-жа М. е потвърдила извършените от името на дружеството процесуални действия без представителна власт в качеството й на представляващ дружеството, третият въпрос е с неясно значение за спора.

По отношение на шестия материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС намира, че също не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът не изхожда от решаващия за изхода на спора мотив за недоказаност на сключено между страните съглашение за предоставяне на заем в размер на 65 000 лв. Дали с четирите банкови превода се установява сключването на един или четири отделни договора за заем, е без самостоятелно значение за изхода на спора, поради приетата от съда недоказаност на другия елемент от фактическия състав на договора за заем, а именно – поето задължение за връщане на сумата, срещу който извод липсва касационен довод и поставен въпрос. Съдържащото се във въпроса защитно твърдение за връщане на част от дълга, с което касаторът се домогва да обоснове тезата си за съществуващо заемно правоотношение между страните, не е обсъждано от съда, т.е. не е прието за доказано. Не се установява и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като посоченото решение на ВКС е постановено при различни от настоящото дело факти и спор по въпроса за правните последици на извършено от търговеца разпореждане с постъпила по негова сметка сума, с оглед приложението на чл.301 ТЗ, по отношение сключена от лице без представителна власт за същия търговец сделка с насрещната страна – платец на преведената по сметка сума.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК