Определение № 4824 от 24.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3623/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.897/21.07.25 по г.д.№.381/25 на ОС Стара Загора е потвърдено опр.№.540/24.02.25 по г.д.№.657/24 на РС Казанлък, ІV г.с., с което производството по предявения от О. К. иск с правно основание чл.135 ал.2 СК е прекратено като недопустимо. Постъпила е частна касационна жалба от О. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че първоинстанционното производство /по г.д.№.657/24 на РС Казанлък/ е образувано по искова молба вх.№.4099/ 19.03.24 на О. К., с която е предявен иск с правно основание чл.135 ал.2 СК за възстановяване на родителските права на ищеца-баща на малолетния Д. О. К. /роден на ... ... .../, от които е бил лишен, поради отпадане на основанията, въз основа на които е постановено лишаването. Проследена е хронология във връзка със същите: с реш.№.260080/30.10.20 по г.д.№.626/20 на РС Казанлък упражняването на родителските права по отношение на детето е било предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му, на бащата е определен режим на лични контакти и е осъден да плаща 200лв. месечна издръжка, считано от 01.10.20; разрешено е и за срок от 5г. детето да напуска пределите на Република България с всеки един от родителите си без съгласието на другия; с реш.№.102/17.03.22 по г.д.№.3282/21 на РС Казанлък О. К. е бил лишен от родителски права на основание чл.132 ал.1 т.2 СК поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка и определеният режим на лични отношения е изменен. Същевременно с решение №.38/06.02.24 по г.д.№.808/22 на ОС Стара Загора, VIIг.с., потвърдено с окончателно решение №.82/10.05.24 по в.г.д.№.197/24 на АС Пловдив /чл.98 ал.2 СК/, е било допуснато непълно осиновяване на малолетния Д. О. К. от Р. Г. Р.-съпруг на майката на детето Г. Д. Р., както и промяна в бащиното и фамилното име на детето, което следва да се впише в регистрите за гражданско състояние с имена Д. Р. Р.. При тези обстоятелства е намерено, че според разпоредбата на чл.102 ал.1 СК при непълно осиновяване родителските права и задължения преминават върху осиновителя и той придобива юридическото качество родител, а биологичният родител, който е бил лишен от родителски права, става трето лице за правоотношението с детето; затова и той не е процесуално легитимиран да иска тяхното възстановяване на основание чл.135 ал.2 СК. В случая детето Д. е било осиновено от Р. Р. и родителските права и задължения са преминали върху него, а биологичният баща О. К. е загубил процесуалната легитимация да иска възстановяване на родителските си права, от които е бил лишен, и предявеният от него иск е недопустим. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.„Произтича ли от чл.9 т.3 и чл.10 т.2 от Конвенцията на ООН за правата на човека и чл.8 ЕКПЧ, при позоваване на страната, задължение за въззивния съд да разгледа предявен от биологичния родител иск за възстановяване на родителски права при допуснато по отношение на детето осиновяване, при пряко позоваване на посочените актове?“ /опр.№.60251/10.09.21 по г.д.№.1570/21, ІV ГО, опр.№.341/2.10.17 по ч.г.д.№.3310/17, ІІІ ГО, опр.№.232/28.05.18 по ч.г.д.№.1781/18, опр. №.292/28.06.19 по ч.г.д.№.1634/19, ІV ГО/; 2. „При констатиране на непълнота в законодателството как се преодоляват последиците от същата – с тълкуване от съда или от законодателя?“ /т.2 ТР 1/09, ОСГТК/; 3. “Допустим ли е иск за възстановяване на родителски права – чл.135 ал.2 СК, по отношение на осиновено дете при условията на непълно осиновяване?“. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по третия въпрос, като приема следното: Съгласно чл.135 ал.2 СК родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях. Разпоредбата изрично предоставя право на родител, който е бил лишен от родителски права поради някоя от визираните в чл.132 ал.1 СК причини, при отпадане на основанието за това да иска възстановяването им. Безспорно ищецът е биологичен баща на детето, който е бил лишен от родителски права. При това положение за него е налице ясно предвидена и гарантирана в чл.135 ал.2 СК възможност да има достъп до съд, от който да поиска да прегледа неговия случай - да извърши преценка дали е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от родителски права. Именно в това производство по същество следва да бъдат преценени всички относими към изхода на този спор обстоятелства, в това число евентуално непълно осиновяване /при което правните връзки на осиновения и низходящите му с родителите и другите роднини по произход се запазват и осиновеният и низходящите му са субект на две системи семейни връзки/, като се съобразят характерните особености на всеки конкретен случай. Предвид изложеното иск за възстановяване на родителски права по чл.135 ал.2 СК по отношение на осиновено дете при условията на непълно осиновяване е допустим. Като е приел противното, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Делото трябва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по съществото на молбата при отчитане на всички относими към изхода на този спор обстоятелства и съобразяване на особеностите на конкретния случай. Предвид изложеното ВКС, състав на ІІІ ГО,