Определение № 1153 от 11.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 373/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. В. Ж. срещу определение № 4406 от 22.11.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2259/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С него е потвърдено разпореждане № 261150/ 05.09.2023 г., постановено по гр.д. № 1639/ 2021 г. по описа на Варненски районен съд, с което е върната частна жалба, подадена от жалбоподателя срещу определение за прекратяване на производството на основание чл. 238, ал. 2 ГПК. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Сочи се, че въззивният съд не е съобразил, че дадените от районния съд указания за внасяне на такса по подадената частна жалба срещу прекратителното определение не са надлежно връчени на жалбоподателя чрез упълномощения да го представлява адвокат, тъй като съобщението за това е получено от лице, което не е колега на адвоката. Заявява, че съдът не е взел предвид и това, че жалбоподателят е направил искане за освобождаване от заплащане на такса по частната жалба, ако такава не бъде внесена. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор се позовава на две от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – на вероятна недопустимост на обжалваното определение и на неговата очевидна неправилност. Формулиран е и един въпрос, по отношение на който се посочва, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „Банка ДСК“ АД е подал отговор, в който заявява, че не са налице основанията за допускане на определението на въззивния съд до касационно обжалване, както и че то е правилно, тъй като от жалбоподателя не е направено редовно искане за освобождаване от държавна такса и всички указания за отстраняване на нередовностите на подадената частна жалба срещу прекратителното определение са му съобщени редовно чрез упълномощения да го представлява адвокат. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната касационна жалба доводи, данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд – Варна е приел, че срещу определение за прекратяване на производството, постановено по гр.д. № 1639/ 2021 г. по описа на Варненски районен съд, е постъпила частна жалба от ищеца по делото Г. В. Ж., към която не е приложен документ за заплатена държавна такса за нейното разглеждане. С оглед на това тя е нередовна на основание чл. 261, т. 4 ГПК, която норма е приложима и при подадена частна жалба съгласно препращащата разпоредба на чл. 275, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд е дал няколко пъти указания на жалбоподателя за отстраняване на тази нередовност на частната жалба, продължил е и срока за това по искане на страната, но въпреки това тези указания не са били изпълнени, поради което частната жалба е следвало да бъде върната, в каквато насока се е произнесъл и районният съд с обжалваното разпореждане. В определението е посочено, че преди да върне частната жалба първоинстанционният съд се е произнесъл по направените от жалбоподателя искания за продължаване на срока и за освобождаване от внасянето на държавна такса, като актът за това е влязъл в сила към момента на постановяване на неблагоприятните последици от неотстраняване в срок на нередовностите на жалбата. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят е уведомяван за всички актове по делото на адреса на процесуалния му представител адв. М., като съобщенията са получавани лично от адвоката и от лице, за което е отразено, че е колега на адвоката и се е задължило да предаде съобщението. Предвид това е направил извод, че липсва нарушение на процесуалните правила, допуснато от Варненски районен съд и постановеното от него разпореждане за връщане на подадената частна жалба трябва да бъде потвърдено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, доколкото заявява, че въззивното определение е недопустимо. Въпреки че той не развива каквито и да е съображения за наличието на този порок, настоящият съдебен състав следва да извърши служебна проверка за това дали обжалваното определение е вероятно недопустимо съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., постановено по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При тази проверка се установява, че актът на Окръжен съд – Варна е постановен по допустима частна жалба, като при произнасянето си по нея въззивният съд не е допуснал нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Следователно не е налице вероятност обжалваното определение да е недопустимо и то не следва да бъде допускано до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. В изложението за допускане на касационно обжалване частният касатор е формулирал и един въпрос, по който счита, че има произнасяне в обжалваното определение, който е: Редовно ли е призоваването на адвокат на адрес, който не е обявен за кантора и чрез лице, чието качество не е посочено?. Отговорът на този въпрос не е свързан с тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, включително процесуалноправната разпоредба на чл. 51 ГПК, а предполага извършване на преценка от касационния съд на конкретни обстоятелства, които частният касатор твърди, че са установени по делото, и с оглед на това на обосноваността на извода на въззивния съд, направен в обжалваното определение, че дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на констатираната нередовност на частната жалба са съобщени редовно на лицето, което я е подало. С оглед на това въпросът няма характера на правен, а представлява въвеждане на оплакване за неправилност на въззивното определение, по което обаче касационният съд не може да се произнася в стадия по селекция на частните касационни жалби, а само след допускането на конкретен акт до касационно обжалване. Това означава, че по отношение на поставения от частния касатор въпрос не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Наред с това следва да се посочи, че в обжалваното определение изобщо няма произнасяне на въззивния съд, че уведомяването на страната за актовете на съда, постановени в производството по администриране на подадената частна жалба, е извършено чрез упълномощения адвокат на адрес, на който той няма кантора, както и на лице, чието качество не е посочено в разписката за връчване на съобщенията по делото. От мотивите на определението на окръжния съд е видно, че в него е прието, че постановените от съда актове, имащи отношение към възможността за отстраняване на констатираната нередовност на подадената частна жалба, са връчени лично на упълномощения от ищеца адвокат – адв. М., като с оглед установеното лично получаване не е обсъждан изобщо въпросът дали на адреса, на който е станало това, има кантора, или не. В определението е посочено също така, че част от тези актове са връчени на лице, различно от адв. М., което е Г. Б., но съдът изрично е подчертал, че в разписката за връчване на съобщението е записано какво качество има това лице, а именно, че е колега на адвоката, а не е направена констатация, че такова отбелязване за качеството на получателя липсва. След като въззивният съд не се е произнесъл по формулирания въпрос, то това също е основание да се приеме, че по отношение на него не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е направено и позоваване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като се поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно. В практиката на ВКС се приема, че очевидната неправилност на въззивния акт, при наличие на която той се допуска до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, се свързва с особено тежки пороци, водещи до неговата неправилност, които следва да могат да бъдат констатирани от касационната инстанция само въз основа на мотивите на акта. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице при допуснато от въззивния съд особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон и когато актът е явно необоснован. Според съдебната практика особено тежко нарушение на закона е налице при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, както и при нарушение на основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Въззивното определение би било явно необоснован, когато съдът е направил изводите си в него при грубо нарушение на правилата на формалната логика. За да мотивира наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, частният касатор сочи, че обжалваното определение е постановено при нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд не е съобразил, че указанията за отстраняване на нередовностите на частната жалба не са редовно съобщени на жалбоподателя, както и че първоинстанционният съд преди да върне частната жалба не се е произнесъл по исканията на тази страна за продължаване на срока за изпълнение на дадените от съда указания, както и за освобождаване от заплащането на държавна такса. Тези оплаквания обаче сочат на пороци на определението, чиято проявна форма представлява касационно основание за обжалването му като неправилно по чл. 281, т. 3 ГПК, а не на пороци в по-тежката им проявна форма, която се изисква съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, за да бъде допуснат касационен контрол на акта. Освен това описаните нарушения не могат да бъдат констатирани само от мотивите на обжалваното определение, а за да бъде направено това, трябва да бъдат разгледани материалите по делото, които удостоверяват извършените от съда и страните процесуални действия и действията по връчване на съобщения за постановени актове на съда. Само от съдържанието на изложените от въззивния съд мотиви не може да се приеме, че при постановяване на определението той е допуснал нарушение на основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Ето защо обжалваният съдебен акт не е очевидно неправилен и неговото касационно обжалване не може да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 4406 от 22.11.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2259/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение