Определение № 406 от 30.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4029/2023 г.

Производство по чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата (ЗА). Образувано е по жалба, вх. № 502497 от 11.05.2023 г. на ВКС, подадена от адвокат И. П. Т., съдружник в Адвокатско съдружие „Т. и Й.“ към АК-Пловдив срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалба вх.№ 244/29.3.2023 г по описа на АК-Пловдив за отмяна на „всички решения, взети от Адвокатски съвет-гр.Пловдив на заседанието проведено на 15.3.2023 г, обективирани в протокол № 7/15.3.2023 г. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на мълчаливия отказ.По същество подържа, че „всички решения, взети от Адвокатски съвет-гр.Пловдив на заседанието проведено на 15.3.2023 г, обективирани в протокол № 7/15.3.2023 г са нищожни, недопустими, незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.Събранието не е свикано и проведено надлежно, при вземане на решенията са участвали лица, действащи при условията на конфликт на интереси, които е следвало да си направят отвод.Отделно от това решенията са бланкетни и немотивирани. Ответникът по жалбата - Висш адвокатски съвет не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното: На 15.3.2023 г е проведено заседание на Адвокатски съвет-гр.Пловдив, обективирано в протокол № 7 от 15.3.2023 г. на което са взети 135 решения както следва: за промяна на договор за наем, предоставяне на ваучери за храна на служители, обсъждане на оферта за изработване на мебели, одобряване на разходи, вземане на решение за провеждане на семинар за промяна на вписани обстоятелства-промяна на ел.поща, на фамилно име, за промяна на служебен адрес, и телефон, за учредяване на адвокатско дружество, за определяне на комисия за събеседване с младши адвокати, както и решения за отказ за образуване на дисциплинарни производства.С решение № 90 е образувано дисциплинарно производство срещу адв.И. Т., като са определени адвокатите Х., С., Д. и Р., които заедно и поотделно да изготвят дисциплинарно обвинение, да се явят и го подържат пред Д. съд при АК-Пловдив. На 29.3.23 г адв.Т. е подал жалба вх.№ 244/29.3.23 г срещу „всички решения, взети от Адвокатски съвет-гр.Пловдив на заседанието проведено на 15.3.2023 г, обективирани в протокол № 7/15.3.2023 г.По така подадената жалба с писмо вх.№ 239 от 3.4.2023 г зам.председателя на Висшия адвокатски съвет адв.И. Л. е уведомила жалбоподателя, че решението за образуване на дисциплинарно производство не подлежи на обжалване поради което жалбата в тази част ще бъде оставена без разглеждане.Жалбата в останалата част, касаеща обжалване на „всички решения“ е преценена като нередовна поради неуточнение на твърдените пороци.На 18.4.23 г адв.Т. е подал до ВАдв.съвет молба, с която уточнява, че атакува само решение № 90/15.3.23 г на Пловдивския адвокатски съвет за образуване на дисциплинарно производство срещу него.На 20.4.23 г Висшия адвокатски съвет, чрез зам.председателя е изготвил акт № 281 от същата дата, с който връща жалбата на АК-Пловдив като недопустима, тъй като чл.137 ал.6 от ЗА предвижда обжалване единствено на отказа да се образува дисциплинарно производство, но не и на решението за образуването му.Няма данни това решение да е съобщено на жалбоподателя, затова той сезира ВКС с жалба не срещу постановеното решение, а срещу мълчаливия отказ както иска да бъдат отменени всички решения от проведеното на 15.3.23 г събрание, в това число и решение № 90/15.3.23 г на Пловдивския адвокатски съвет за образуване на дисциплинарно производство срещу него. В срока за произнасяне, на 19.1.24 г адв.Т. депозира пред настоящия съд молба, с която заявява, че частично оттегля жалбата си и моли производството в тази част да бъде прекратено.Оттеглянето касае частта, с която жалбоподателя обжалва „всички взети на събранието на 15.3.23 г решения“.Жалбата се подържа единствено в частта, насочена срещу мълчаливия отказ да бъде отменено решение № 90/15.3.23 г на Пловдивския адвокатски съвет за образуване на дисциплинарно производство срещу него. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че жалбата в тази част е процесуално недопустима. Законодателят не е предвидил обща възможност за обжалване на всички решения, респ. мълчаливи откази, на Висшия адвокатски съвет. Съдебно производство за контрол на решенията на Висшия адвокатски съвет е извън обхвата на общия исков или административен процес и основание за развитието му е - или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или пряко препращане към разпоредбата на чл. 7, ал. 5 - 7 ЗА .Върховният касационен съд е компетентен да упражни контрол за законосъобразност на решенията на ВАдС само в предвидените в закона случаи.Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които подлежат на съдебен контрол актовете на ВАдС, както следва: 1/ решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемане на адвокат в адвокатска колегия - чл. 7 от ЗА; 2/ решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в Р България - чл. 10, ал. 5 от ЗА; 3/ решението, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати - чл. 13, ал. 4 от ЗА; 4/ решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества - чл. 53, ал. 2 от ЗА; 5/ решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия - чл. 61, ал. 4 от ЗА. Решенията на ВАдС извън изчерпателно посочените хипотези, не подлежат на обжалване пред съд. Това е така, тъй като съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България, е установено, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, като в съответствие с този принцип е регламентираната в чл. 88, ал. 5 от ЗА възможност за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред ВАдС, а решенията на последния подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи и са пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия. В този смисъл е налице и трайно установена съдебната практика на Върховния касационен съд ( Определение № 250 от 10.01.2017 г. на III г. о. на ВКС по гр. д. № 3301/2016 г.; Определение № 1 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г. на IV г. о. на ВКС; Определение № 366 от 5.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г. на IV г. о. на ВКС; Определение № 22 от 27.01.2015 г. по гр. д. № 6379/2014 г. на III г. о. на ВКС, Определение № 236 от 1.11.2016 г. по гр. д. № 2803/2016 г. на III г. о. на ВКС). Обжалвания мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет не попада в изчерпателно изброените от законодателя в ЗА актове на Висшия адвокатски съвет, подлежащи на обжалване пред ВКС, поради което подадената жалба в тази част е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,