Определение № 3979 от 08.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 567/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. Н., чрез адв. Д. М. от САК, срещу решение № 263338 от 20.11.2022 год. по в. гр. д. № 3464/2021 год. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решението от 13.10.2020 год. по гр. д. № 36089/2019 год. на Софийски районен съд в частта, с която касаторът е осъден, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Ж. П. С. сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди през периода от 9.10.2017 год. до 30.06.2018 год. вследствие причиненото му от касатора на 9.10.2017 год. непозволено увреждане, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане, както и сумата 4 345 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в периода от 9.10.2017 год. до 31.12.2018 год., вследствие същото непозволено увреждане, причинено му от касатора на същата дата – 9.10.2017 год., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

Касаторът поддържа в жалбата, че въззивното решение е недопустимо, необосновано и неправилно – касационни отменителни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. В изложението към жалбата се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС по формулираните процесуалноправни въпроси: 1 .“Следва ли въззивната инстанция, когато мотивира своето решение, използвайки изцяло мотивите на първоинстанционното решение:

а/ да обсъди направените във въззивната жалба доводи и да изложи мотиви към решението, в които да даде отговор на всички направени пред нея оплаквания,

б/да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените във въззивната жалба доводи, както и

в/да изложи съображения поради които възприема правните изводи, които е направила първата инстанция?

И всъщност не представлява ли това непряко препращане на въззивната инстанция към мотивите на първоинстанционното решение по смисъла на ч. 272 ГПК?“

2. „ Длъжен ли е съдът при противоречие в показанията на свидетел, да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, възможна заинтересованост и или предубеденост, доколкото показанията са вътрешно логични или са противоречиви, подкрепени ли са или отречени от останалите събрани по делото доказателства.“ Изложени се съображения и за приложението на чл. 172 и чл. 174 ГПК.

Релевират се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът Ж. П. С., чрез адв. М. З., по съображенията в представения писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, респ. счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване въз основа на данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд /в частта по присъденото обезщетение за неимуществените вреди с оглед цената на иска/.

Поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, както и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол не се обосновават поради следните съображения:

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 9.10.2017 год. касаторът А. Н., ответник по исковете, е нанесъл удар с юмрук в лицето на ищеца, вследствие на което причинил на последния травма на горната устна, разкъсно-контузна рана на долната устна, счупване на три горни зъба – 11, 22 и 27, които били включени в мостови конструкции. Ищецът получил на долните предни зъби травматичен периодонтит, вследствие на което имал болка и зъбите станали по-подвижни, и тъй като не се стабилизирали и болката продължила, се наложило изваждането им и поставяне на протеза. Получените травматични увреждания довели до продължителен лечебен и възстановителен период от осем месеца, в рамките на който ищецът изпитвал болки, затруднения в храненето, преживял отрицателни психологически емоции, довели до проблеми със съня и временно безпокойство. Горната фактическа обстановка е установена въз основа преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като съдът не е кредитирал изцяло показанията на свидетеля М. Н., брат на касатора, с оглед изложените съображения за съмнения дали същият е бил очевидец на случилото се. Подложени са на преценка доказателствата в тази насока – протокол от обясненията на касатора в досъдебното производство, заключението на медицинската експертиза относно механизма на получаване на травмите чрез удар с юмрук, като съдът е констатирал съществено противоречие между тях и показанията на този свидетел, поради което и не е кредитирал последните освен в частта, в която установяват, че на посочената дата страните по делото са били в пункта и между тях е възникнал конфликт, довел до физическо съприкосновение. Съдът се е позовал също така и на неизгодния за касатора факт относно посочването в обясненията му, че на инцидента присъствал негов работник, чието име не помни, а като свидетел за същото пред съда сочи брат си.

Останалите свидетелски показания обосновават извод за претърпяното от ищеца травматично увреждане, като механизмът му кореспондира със заключението на медицинската експертиза и представеното медицинско свидетелство от същата дата. Въз основа на тях съдът е обосновал и извода си за наличието на причинно-следствената връзка между деянието на ответника, сега касатор, и причинените на ответника вреди. По делото не са събрани доказателства за липса на вина у дееца, поради което е прието и че поведението му е било виновно. С оглед наличието на предпоставките на чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обоснован извод за основателност на иска за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания вследствие получените травми в период от около осем месеца. Въззивният съд приел, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 4 000 лв. отчита причинените на ищеца страдания, както и социално-икономическите условия в страната, и потвърдил обжалваното първоинстанционно решение в тази част, както и по отношение обезщетението за имуществени вреди в размера, установен от писмените доказателства за направени за лечението разходи – 4 345 лв. Този размер на иска за имуществени вреди обосновава недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение в тази му част, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което и подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане по отношение на тях.

В останалата част въззивното решение подлежи на касационно обжалване, но основанията за допускането му не са налице.

Както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Той трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните в изложението на касатора процесуалноправни въпроси не отговарят на горните критерии, тъй като макар и да имат значение по делото, същите не са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора. Първият от тях представлява довод за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на съдебния акт въз основа на мотивите на първоинстанционното решение, поради липса на обсъждане на доводите на касатора и събраните доказателства, което по същността си представлява оплакване за неправилност на изводите. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Освен, че проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, а не в настоящия етап на производството, следва да се посочи и това, че изложените доводи не отговарят на данните по делото относно мотивиране на обжалваното въззивно решение с изложени съображения относно преценката на събраните доказателства и обсъждане доводите на страните. Казаното е относимо и към втория процесуалноправен въпрос относно процедирането на съда при наличие на противоречие в показанията на свидетел, като изложените от касатора съображения относно задълженията на съда в горната хипотеза изразяват неговата защитна теза, но същата не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът не представлява такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорът, който се търси в случая, е допустим да се даде при разглеждане на касационната жалба, което предпоставя наличие на основания за допускане на касацията. Видно е от обжалваното решение, че съдът е преценявал заинтересоваността на разпитаните свидетели с оглед на всички други данни по делото, съгласно чл. 172 ГПК.

Както е разяснено в цитирания тълкувателен акт непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая сочената практика на ВКС при липса на формулирани правни въпроси не може да обоснове друг извод, отделно от това, че настоящият състав и не констатира противоречие с нея при постановяване на обжалваното въззивно решение.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. При установената от събраните доказателства фактическа обстановка, изводите на съда не са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Атакуваният акт не е постановен в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито са нарушени основните начала в гражданския исков процес във връзка с отговорността за вреди при непозволено увреждане. Обосноваващите това основание за допускане на касация съображения представляват по същността си оплаквания за неправилност и необоснованост на изводите в решението относно увреждащото действие и за допуснати процесуални нарушения, които за извън предмета на настоящето производство.

С оглед изхода на делото касаторът следва да понесе направените от ответника в него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 19 от делото/.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,