Определение № 12818 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11142/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София град (АССГ) и Административен съд - Благоевград (АС - Благоевград) относно определяне от Върховния административен съд (ВАС) на компетентния съд, който да разгледа жалбата на М. Л., гражданин на Украйна, с настоящ адрес в гр. Банско, [адрес], лично и като законен представител на малолетното си дете Г. Л., срещу Заповед № ЗСПД/Д-Е-Р/2755 от 16.09.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Разлог. Видно от съдържанието й административният орган на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за семейните помощи за деца и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД е отказал отпускане на еднократна месечна помощ за едно дете. По подадената от М. Л. жалба против посочената заповед е образувано адм. дело № 2091/2025 г. по описа на АС - Благоевград. С Определение № 4855/28.10.2025 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата, прекратил е производството и е изпратил делото по подсъдност на АССГ. Изложил е мотиви, че жалбоподателката е лице с предоставена временна закрила, като от приложените доказателства се установява, че същата няма постоянен адрес в Република България, поради което с оглед нормата на чл. 133, ал. 1 изр. второ от АПК, местно компетентен да разгледа жалбата е АССГ. С Определение № 36580/06.11.2025 г., постановено по адм. дело № 11538/2025 г. АССГ е повдигнал спор за подсъдност, приемайки, че местно компетентен да разгледа спора е АС – Благоевград, тъй като в случая приложение намира разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изречение второ от АПК, определяща подсъдността през призмата на „всички останали случаи“. За да се мотивира в посочения смисъл, АССГ е установил, че жалбоподателката е лице с предоставена временна закрила, съгласно легалното определение на чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и понятието „адрес в чужбина“ е лишено от правен и фактически смисъл, поради което и не може да бъде меродавно за целите на съдопроизводството. Позовал се е на нормите на ЗУБ относно издаването на регистрационна карта на лица с предоставена временна закрила (чл. 41, ал. 1, т. 5 от ЗУБ), както и на обстоятелството, че тази карта отразява само настоящия адрес на лицето и зоната, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) – чл. 44, ал. 1, т. 11 от ЗУБ. Приел е, че съгласно чл. 84 от ЗУБ, оспорването на актове по този закон се определя според настоящия адрес по регистрационна карта и тази разпоредба е приложима по отношение на всички хипотези на съдебен контрол. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и актовете на съдилищата по спора за подсъдност и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, прие за установено следното: Жалбоподателката е лице, на което е предоставена временна закрила. Единственият известен и предоставен по делото адрес е този, посочен в нейната адресна карта на чужденец, а именно настоящият й адрес в гр. Банско. Не са събрани доказателства за наличие на постоянен адрес. Относим в настоящия случай е ЗУБ, даващ легално определение на понятието „временна закрила“. Според разпоредбите в закона, ДАБ издава регистрационна карта на лица с предоставена временна закрила (чл. 41, ал. 1, т. 5 от ЗУБ), в която се отразява само настоящия адрес на лицето и зоната, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците – чл. 44, ал. 1, т. 11 от ЗУБ. Съгласно чл. 84 от ЗУБ, оспорването на актове по този закон се определя според настоящия адрес по регистрационна карта и тази постановка е приложима по отношение на всички хипотези на съдебен контрол. Първоначалната редакция на АПК от 2006 г., уреждаше местната подсъдност, съобразявайки се само с района, в който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Въпреки, че в настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г.) не присъства настоящият адрес, като критерий за определяне на местна подсъдност, в конкретния случай той е единственият наличен такъв и съвпада със седалището на органа, който е издал административния акт. Освен всичко изложено разпоредбата следва да се тълкува с оглед спецификата на статута на физическото лице – жалбоподател, а именно на чужденец, търсещ закрила на територията на Република България. Изложеното е в съответствие с основния принцип на административното производство по чл. 11 от АПК за бързина и процесуална икономия и обезпечава достъпа на страните до правосъдие. Ето защо, съдът счита, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изр. второ на АПК. Предвид изложеното, местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Благоевград, поради което, на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,