Определение № 3330 от 28.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4508/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба от В. Хр. К., чрез адвокат В. О., срещу въззивното решение №830/15.06.2023г. на Апелативен съд – София по в.г.д.№3649/2022г. в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД иск за заплащане на сумата над присъдените 60 000лв. до претендираните 240 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, настъпили при ПТП на 11.06.2021г., рискът от което е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2021г. до окончателното ѝ плащане. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ АД с писмен отговор, чрез юрисконсулт В. Й., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като не са посочени обстоятелствата, които не са отчетени от съда при определяне размера на обезщетението. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата с твърдения, че въззивното решение е постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Софийски градски съд, отхвърлил предявения от В. Хр. К., срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД иск за заплащане на сумата над присъдените 60 000лв. до претендираните 240 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от получените травматични увреждания, настъпили при ПТП на 11.06.2021г., рискът от което е покрит от сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2021г. до окончателното ѝ плащане. Решението в останалата му част е влязло в сила. За да постанови този резултат, съдът приел, че фактическата обстановка по делото е надлежно установена, като препратил към решението на първостепенния съд по реда на чл.272 от ГПК, относно: Факта на настъпило на 11.06.2021г. ПТП между ищцата и л.а. „Хюндай К.“, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Л. Л. М.; наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил при ответното дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ АД; настъпилите от произшествието телесни увреждания на ищцата В. Хр. К.: 1/ черепно-мозъчна травма, състояща се от средна по степен на тежест мозъчна контузия; контузионно-кръвоизливни огнища в левия тилен и слепоочно-теменен дял без развитие на компресионно-дислокационен синдром; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки (субурухноидален) слепоочно-тилно в ляво; травматичен подкожен кръвоизлив в лява теменна област на главата; 2/ травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупване на дясното крило на кръстеца (сакрума); счупване на гаванковидната ямка (ацетабулума) в дясно; счупване на долното рамо на десния пубис (срамната кост); разкъсно-контузна рана в лявата раменна област на ръката; множество охлузни наранявания по цялото тяло. Въззивният съд посочил, че поставения за разглеждане пред него въпрос е относно справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от получените травматични увреждания. Приел, че влязлото в сила решение на първостепенния съд в неговата осъдителна част, обвързва съда и страните по въпросите за наличието на вреда, вината на застрахования водач, причинната връзка между действията му и настъпилата вреда, както и относно липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, въззивният съд посочил, че взема предвид следните обстоятелства (установени от представените писмени доказателства, неоспореното заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетелката Р. М. Й., кредитирани при условията на чл.172 от ГПК): броя, вида и тежестта на причинените на ищцата телесни увреждания (подробно описани); вида и продължителността на лечебния и възстановителен период – 10 дни болнично лечение; закрито наместване фрактурите на тазовите кости без вътрешна фиксация, постелен режим ( три месеца обездвижване на легло), рехабилитация. Съдът приел, че след шестия месец ищцата започнала да се изправя, придвижвала се с помощта на патерици в период от 8 месеца, като понастоящем се движила без помощни средства (с оглед липсата на данни в експертизата). Общия период на възстановяване бил около една година. Посочил, че отчита интензитета на търпените болки и страдания, както следва: от травмата на главата болките са били през първите два месеца, най-интензивни през първия месец; от травмата в таза болките били интензивни през първите четири месеца, намаляващи до края на първата година. Съобразил възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 50 години; допълнителните негативни психични изживявания – необходимостта от чужда помощ за 3 месеца; придвижването с патерици; промяна в начина на живот на пострадалото лице; последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото ѝ здравословно състояние. В тази връзка констатирал, че възстановителният период е приключил, но с трайни негативни последици за здравето: останала е трайна накуцваща походка; ограничен обем на движение на дясната тазобедрена става при въртене на бедрото; хипотрофия на мускулатурата на дясното бедро, която може да бъде възстановена след провеждане на рехабилитация и процедури, но болките ще продължат, тъй като счупването на тазобедрената става е довело до увреждане на хрущяла на ставата. Възззивният съд посочил още, че възстановителният процес при ищцата бил забавен заради изпитваните болки в ставите на десния крак, които попречили на рехабилитацията. Отчел възможността за възстановяване на нормалната походка при намаляване на болковия синдром, но и възможността за бързо развитие на артрозни промени, които ще доведат до трайност на накуцващата походка. Съобразил обстоятелството, че е настъпило пълно възстановяване от получената черепно-мозъчната травма, която е преминала без изява на огнищна неврологична симптоматика; контузионно-кръвоизливните огнища и травматичният кръвоизлив под меките мозъчни обвивки били резорбирани, като тези зони водели до локална мозъчна атрофия; останалия траен белег от рана на лявото рамо. Въззивният съд посочил, че отчита обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие 11.06.2021 г., което е отразено и в увеличението на лимитите на отговорност на застрахователите след 01.01.2016 г. от 2 000 000 лева на 10 000 000 лева. С оглед на изложеното и обстоятелството, че обезщетението се присъжда за съвкупността от всички търпени болки, страдания и неудобства, направил извод, че сумата 120 000 лв. е справедлив размер на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди: по-интензивни болки с продължителност четири месеца, постелен режим за три месеца; ползване на помощни средства – патерици за осем месеца; общ възстановителен период до една година с всички неудобства свързани с това – затруднено движение, нужда от чужда помощ, преживян стрес и страх; настъпилата промяна в начина на живот на лицето – от физически активна, сега тя имала по-ограничени движения. Съдът приел, че искът за разликата над посочената сума до претендираните 240 000лв. е неоснователен, тъй като: лечебният процес не е включвал операции за открито кръвно наместване на счупванията с поставяне на синтезен материал, който впоследствие да бъде отстраняван; не са ангажирани доказателства за търпени болки и страдания по продължителност и интензитет над приетите от съда. В заключение, съдът приел, че към вече изплатеното извънсъдебно обезщетение от 60000 лв. ответникът дължи още 60000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.10.2021г. до окончателното ѝ изплащане. Касаторът обосновава допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида и продължителността на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания на пострадалия? Твърди противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по приложение на чл.52 от ЗЗД в т.11 от ППВС №4/68г., тъй като въззивният съд не е обвързал преценката си за размера на обезщетението с всички релевантни за неговото определяне обстоятелства: степента и броя на травматичните увреждания; вида на проведеното лечение; интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания на ищцата; настъпилите неблагоприятни последици в психологичен план; необходимостта от продължително болнично лечение и значителния възстановителен период, довел до невъзможност да работи и да полага ежедневни грижи не само за себе си; не е дооценил последиците от продължителната проява на уврежданията и последиците за здравето и ежедневния живот на пострадалия; трайния характер на уврежданията, ограничения обем на движение на таза, без очакване на подобрение; необратимостта в увредата на хрущяла, където се очакват артрозни промени. 2/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Твърди противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №28/09.04.2014г. по т.д.№1948/2013г. на ІІ т.о.; решение №4/08.03.2021г. по т.д.№2940/2019г. на ІІ т.о. Поставените в изложението въпроси са свързани с начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди и комплексната оценка на всички конкретно установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства относими към приложението на чл.52 от ЗЗД, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост. По него е налице формирана и установена съдебна практика, включително посочената от касатора. Според същата, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл.52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретно, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: степента на увреждането, представляващо телесна повреда; болезнеността на същото; периода на възстановяване, броя и вида на проведените по време на същото интервенции; настъпило ли е пълно възстановяване или то продължава във времето; възрастта на пострадалия и останали ли са трайни увреждания и техния вид, каква е прогнозата за по-нататъшното му състояние; настъпила ли е промяна в начина на живот на пострадалото лице вследствие на уврежданията, нейния вид и продължителност; начина, по който инцидента, уврежданията и проведеното лечение се е отразило на пострадалия с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на лицето, и изобщо – цялостното отражение на уврежданията върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация. При определяне размера на обезщетението следва да се отчетат стандартът на живот в страната към периода на увреждането, ориентир за който са и нивата на застрахователните лимити към посочения момент, както и съдебната практика в сходни хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка. Въззивното решение е постановено в съответствие с посочените разрешения. В същото съдът е отчел всички установени и относими обстоятелства към определяне размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди (включително и тези, за които жалбоподателя твърди, че не са взети предвид): възрастта на пострадалото лице; видовете травматични увреждания; интензитета на търпените болки и страдания, които обсъдил поотделно за всяко травматично увреждане (контузията на главата и счупванията), обстоятелството, че болките са били по-интензивни за период около четири месеца; наложения постелен режим за три месеца; ползване на помощни средства – патерици за осем месеца; общ възстановителен период до една година с всички неудобства свързани с това – затруднено движение, нужда от чужда помощ, преживян стрес и страх; настъпилата промяна в начина на живот на лицето – от физически активна, сега тя имала по-ограничени движения. Отчел факта, че възстановителния период е приключил, но с трайни негативни последици за здравето: останала е трайна накуцваща походка; ограничен обем на движение на дясната тазобедрена става при въртене на бедрото; хипотрофия на мускулатурата на дясното бедро, която може да бъде възстановена след провеждане на рехабилитация и процедури, но болките ще продължат, тъй като счупването на тазобедрената става е довело до увреждане на хрущяла на ставата; пълното възстановяване от получената черепно-мозъчната травма, която преминала без изява на огнищна неврологична симптоматика; контузионно-кръвоизливните огнища и травматичният кръвоизлив под меките мозъчни обвивки били резорбирани, но и обстоятелството, че тези зони водели до локална мозъчна атрофия; останалия траен белег от рана на лявото рамо. Въззивният съд съобразил и обстоятелствата, че лечебният процес не включвал операции за открито кръвно наместване на счупванията с поставяне на синтезен материал, който впоследствие да следва да бъде отстраняван. При постановяване на решението, макар и да не го е посочил изрично, съдът е определил размера на обезщетението (120 000лв.) при съобразяване на съдебната практика по сходни случаи: посоченото в изложението решение по т.д.№2940/2019г., с което е присъдено обезщетение от 130 000лв. за множество счупвания от произшествие настъпило през 2016г., при установени четири проведени оперативни лечения и предстоящи операции за отстраняване на фиксиращите елементи, които допълнително засилват интезитета на болките и страданията, съответно обема на вредите; продължителното ползване на помощни средства и високия интензитет на търпените болки и страдания; неясната прогноза; дефицит в повдигането на стъпалата и оттам в походката; липсата на пълно възстановяване от притискане на нерва, която не може и да се очаква (тръпненето ще остане, ще остане затруднението при изкачване на стълби); решение по т.д.№1166/2022г. на ВКС, І т.о., с което е присъдено обезщетение в размер на 120 000лв. за множество счупвания резултат от настъпило през 2016г. произшествие, довели до смяна на тазобедрена става, скъсяване на крайника, проблеми с движението и секса, проведени 19 операции в рамките на две години; 50% намалена трудоспособност; възрастта на увреденото лице (16 години); решение по т.д.№558/2023г. на ВКС, І т.о, с което е присъдено обезщетение в размер на 100 000лв. за травматични увреждания получени през 2015г. и представляващи множество счупвания, изисквали провеждане на четири операции (две за поставяне и две за премахване на остеосинтези); довели до накуцваща походка, скъсен крайник, болезнени и ограничени движения на дясна тазобедрена става и коляното, невроза на тазобедрената става, постоянно накуцване и др. В обжалваното решение съдът е съобразил и икономическата обстановка в страната към датата на произшествието (2021г.), намерила отражение в застрахователните лимити, които нямат самостоятелно значение при определяне размера на обезщетението (решение № 34 от 27.03.2020г. по т.д. № 1160/2019г. на ВКС, ТК, II т.о.). С оглед на изложеното, по отношение на поставените въпроси не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Несъгласието на касатора с правните изводи на въззивния съд, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). За пълнота, следва да се посочи, че решение по т.д.№1948/2013г. на ВКС, ІІ т.о. (посочено в изложението) е неотносимо към процесния случай, доколкото в същото са разгледани предпоставките за присъждане на обезщетение за вреди от настъпила смърт, които се различават от тези имащи значение при възмездяване на вредите от телесни повреди. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл. 78 от ГПК и направеното искане В. Хр. К. следва да бъде осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата пред касационната инстанция – в минималния размер по чл. 25, ал.1 от НЗПП от 100 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,