Определение № 844 от 23.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 200/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Ж. Б., подадена чрез пълномощник адв. Д. Г. П. от САК срещу определение № 632/23.09.2025 г. постановено по в.ч.гр.д. № 617/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 409/04.03.2025г. по гр.д. № 517/2022 г. на Велинградския районен съд, с което е върната въззивна жалба вх. № 6338 от 17.09.2024 г. подадена от С. /С./ Ж. Б. против решение № 298/01.08.2024 г. по гр.д. № 517/2022 г. по описа на същия съд. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че основанията за връщане на въззивна жалба са посочени в разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 1 и 2 от ГПК- в първата хипотеза при подадена жалба след изтичане срока за обжалване, а във втората случаите на неотстранени в срок допуснати нередовности. Сочи се, че за първоинстанционният съд не е предвидена възможност за връщане на въззивна жалба, поради липса на правен интерес от обжалването. Не било спорно, че с определение № 671/16.09.2022 г. по гр.д. № 517/2025 г. е прекратено производството в частта, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК и исковата молба е върната по предявения срещу С. Б. иск по чл. 124 ГПК. Не бил спорен и факта, че Б. не е страна по оспорените сделки, предмет на останалите искове по делото. Твърди се, че правният интерес на последната от депозиране на въззивната жалба се извеждал от факта, че е участвала в съдебното производство /изпратена ѝ била исковата молба с указания в какъв срок има право да даде отговор и какво следва да бъде неговото съдържание; с доклада по делото на Б. бил допуснат и свидетел при режим на довеждане/, и видно от книжата по делото липсвало заличаването й като ответник по делото. В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са поставени следните въпроси: 1. „Допустимо ли е съдът да върне въззивната жалба на основаниe различно от посочените в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и без да е налице нито една от хипотезите на цитирания текст?; 2. „Допустимо ли е въззивният съд да върне въззивната жалба при липса на основанията предвидени в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК?; 3. „Допустимо ли е при инстанционен контрол за законност въззивният съд да изтъква като основание за връщане на въззивната жалба липсата на правен интерес без да провери налице ли са предвидените в ГПК основания за връщане на въззивната жалба и не е ли длъжен да съобрази правилността на обжалваното пред него Разпореждане единствено през призмата на посочените в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК хипотези?; 4. „При безспорни данни за участие на жалбоподателя в производството допустимо ли е при произнасяне по жалба срещу разпореждане за връщане на въззивна жалба въззивният съд да преценява неговия правен интерес и да изтъква процесуалното му качество или липсата на такова като основание за връщане на въззивната жалба и не e ли длъжен да преценява правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с предвидените в ГПК основания за връщане на въззивната жалба?“. Твърди се че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по частната жалбата не са подали писмени отговори и не са взели становище по жалбата. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Относно предпоставките за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено първостепенното разпореждане, с което е върната въззивната жалба подадена от С. /С./ Ж. Б. против решение № 298/01.08.2024 г. по гр.д. № 517/2022 г. на Велинградски районен съд. За да постанови този резултат, съдът е приел, че първоинстанционното производство първоначално е било образувано по искова молба на М. А. Д., в която като ответници са посочени М. М. Т. и С. Ж. Б., по предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 579, ал. 1 ГПК; чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 576 ГПК вр. чл. 578, ал. 4 ГПК; чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; чл.29, ал. 1 ЗЗД; чл. 27, ал. 1 ЗЗД; чл. 31 ЗЗД по отношение на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт ..., том I, рег.№873, н.д. 123/24.09.2020 г. сключен между наследодателя на ищцата А. Д. и М. М. Т.; и по предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 579, ал. 1 ГПК; чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 576 ГПК вр. чл. 578, ал. 4 ГПК; чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; чл.29, ал. 1 ЗЗД; чл. 27, ал. 1 ЗЗД; чл. 31 ЗЗД и чл.87, ал.3 вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД по отношение на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт ..., том I, рег. №874, н.д. 124/24.09.2020 г., сключен между наследодателя на ищцата А. Д. и М. М. Т.. След разпореждане от първоинстнционния съд, за отстраняване на нередовности по исковата молба, с допълнителни молби: от 22.07.2022 г. и от 07.09.2022 г., ищцата е посочила, че ответницата С. Ж. Б. не е участвала при сключване на сделките, а същата е лице, на което ответницата М. М. Т. впоследствие е продала имота. Посочено е, че ако бъде прогласена недействителността на сделките, то Б. не би могла да се легитимира като техен собственик, поради което е налице правен интерес за ищцата да предяви срещу нея в условията на евентуалност установителен иск, с който да отрече правото й на собственост върху имота, предмет на атакуваните сделки, в случай, че някой от исковете против М. Т. бъде уважен. В молбата от 07.09.2022 г. изрично е формулиран и петитум в тази насока: като ответник по исковете за недействителност на двете сделки е посочена само М. Т. /страна по двете сделки с А. Д./, а като ответник по отрицателния установителен иск- Б.. С определение № 671/16.09.2022 г. на първоинстнционният съд, на основание чл.130 ГПК е било върната исковата молба в частта, по предявения иск с правно основание чл.124 ГПК против С. Ж. Б. и производството по делото в тази част е прекратено. Определението като необжалвано в срок е влязло в законна сила. Въззивният съд е посочил, че след този момент в производство пред ВРС, С. Б. не участва в никакво процесуално качество, защото същата е била заличена като страна по предявения срещу нея иск с влязло в сила съдебно определение. Кои са страните по делото, изрично било посочено и в определението на първоинстнционния съд по чл.140 от ГПК с № 692/20.10.2023 г. Посочено е, че обстоятелството, че на Б. е изпратен препис от исковата молба и е бил даден срок за отговор по чл.131 ГПК, и че същата взела участие в проведените по делото о.с.з. по делото е ирелевантно. С решението си първоинстнционният съд уважил предявения от М. А. Д. против М. М. Т., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като е прогласил за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт ..., том I, рег.№874 н.д. 124/24.09.2020 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, и отхвърлил всички останали искове против Т.. Посочено е, че в съдебното решение няма произнасяне по предявен от М. А. Д. против С. Ж. Б. отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК, нито по друг иск срещу такъв ответник. С оглед гореизложеното е направен извод, че С. Б. не е страна в процеса – не е нито на ответник по предявените искове, наред с ответника М. Т., не и ищец в процеса, не е необходим другар, нито има качеството на трето лице – помагач, встъпило в процеса по своя инициатива или привлечено като такова, за да помага на страната, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Прието е, че след като не е надлежно конституирана като страна в процеса, Б. не е и процесуално легитимирана да обжалва постановеното по делото решение. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. ВКС може да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – без да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, само когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато то е очевидно неправилно. Обжалваното определение е валидно и допустимо. По поставените въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл. 26 ал. 1 ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Жалбоподателката очевидно не попада в тази категория с оглед установеното по делото прекратяване на производството по предявения срещу нея отрицателен установителен иск с влязъл в сила нарочен акт на първоинстнционния съд. С право на обжалване на постановено по делото решение разполага всяка от страните по него, която е недоволна от него и желае пренасяне разглеждането на спора пред по-горната инстанция. Подадената от ненадлежно конституирана страна въззивна жалба не поражда деволутивен и суспензивен ефект. Когато последната не изхожда от легитимирано лице – страна по чл. 260 т. 1 ГПК недостатъкът е неотстраним. Съдът е длъжен служебно да следи дали жалбата е подадена от легитимирано лице, респ. ако установи друго да разпореди връщането й. В случая с оглед изложеното, въззивният съд не е излагал мотиви, а и не е бил длъжен да се произнася, за наличието на представките на разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 1 и 2 от ГПК, при преценката за правилността на разпореждането на първоинстнционния съд. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение