Определение № 50135 от 05.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3865/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Благоевград решение № 257/24.06.2021 г. по гр.д. № 429/2021 г., с което е потвърдено решение № 2/27.01.2021 г. по гр.д. № 830/2020 г. на РС- Петрич, с което е уважен предявеният на осн. чл. 439 ГПК отрицателен установителен иск за недължимост от ицщите К. А. Ц., В. А. Ц. и В. Б. Ц. в полза на кредитора “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на следните суми: 16 808,64 лв. - главница по договор за кредит № HL19892, сключен на 01.03.2007 г. и 13 983,78 – законна лихва, за които суми в полза на „Юробанк България“ АД е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1075/2009 г. на РС-Петрич и е образувано изпълнително дело № 20198900400181 по описа на ЧСИ Б. В., поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.2 ГПК- недопустимост на въззивното решение; основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК и в тази връзка даденото с т. 10 от ТР № 2/2015 г. разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди това?“ и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Прилага ли се нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за вземания, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, неоспорена в законовите срокове и влязла в законна сила?“. ВКС, ГК, състав на ІV отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, ОС- Благоевград е приел, че на 29.10.2009 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1075/2009 г. по описа на РС- Петрич, като е разпоредено ищците да заплатят на Банката сумата от 16 809.08 лв., представляваща незаплатена главница по договор № HL 19892 от 02.03.2007 г.; сумата от 735.59 лв., представляващи договорна лихва за периода от 30.05.2009 г. до 27.10.2009 г. и сумата от 200.50 лева, представляващи просрочена лихва за периода от 02.09.2009 г. до 27.10.2009 г. вклю., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.10.2009 г. до окончателното издължаване; сумата от 355.40 лева, представляваща заплатена държавна такса по делото и сумата от 852.62 лева - юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 10.12.2009 г. Банката е поискала образуване на изпълнително дело за събиране на сумите, като е образувано изпълнително дело № 558/2009 г. по описа на ЧСИ Г. Ц.. След образуване на изпълнителното дело са извършвани справки за трудови и други осигурителни правоотношения на длъжниците, относно притежанието на МПС-та, за притежавани недвижими имоти. Със запорни съобщения от 24.09.2010 г. на длъжниците са наложени запори върху трудовите им възнаграждения. С покани за доброволно изпълнение от 22.10.2010 г. длъжниците са уведомени за насрочена дата за опис на недвижим имот, собственост на В. Ц., както и за наложена възбрана върху недвижим имот – апартамент. С молба от 10.11.2010 г., пълномощникът на взискателя по изп. дело № 558/2009 г. е направил искане на основание чл. 432, т. 2 от ГПК да бъде спряно изпълнителното производство по горецитираното дело. Към молбата е приложил споразумение от 10.11.2010 г., сключено между страните по посоченото изпълнително дело. С молба от 27.04.2012 г., пълномощникът на взискателя е направил искане да се извърши опис и продажба на имота, ипотекиран в полза на взискателя по изп. дело № 558/2009 г. ЧСИ е насрочил за 05.07.2012 г. принудително изпълнение по процесното изп. дело чрез извършване на опис на апартамент в[жк], за което до длъжниците са изпратени призовки. Описът не се е състоял на посочената дата, поради което ЧСИ е разпоредил нова дата, на която да се извърши същия. Отново описът е пренасрочен поради неоткриване на длъжниците по изпълнителното дело. На 19.09.2012 г. е извършен опис на апартамента в[жк], за което от ЧСИ е издаден надлежен протокол. С молба от 09.10.2012 г. пълномощникът на взискателя е направил искане на основание чл. 432, т. 2 от ГПК ЧСИ да спре производството по изп. дело № 558/2009 г. предвид възможността за постигане на извънсъдебно споразумение между представители на банката и длъжниците. С протокол от 11.10.2012 г., изп. дело № 558/2009 г. е спряно по искане на взискателя. С молба от 20.03.2014 г. пълномощникът на взискателя е направил искане изпълнителното производство да бъде възобновено поради неизпълнение на сключеното извънсъдебно споразумение. Отново е изискана информация за банковите сметки на длъжниците, декларирани МПС-та и недвижими имоти, трудови възнаграждения. С молба от 08.05.2014 г. по молба на пълномощника на взискателя е направено искане за насрочване на нова публична продан на имота, ипотекиран в полза на взискателя по изп. дело № 558/2009 г. С разпореждане от 24.11.2017 г. ЧСИ е разпоредил да се съобщи на длъжниците заключението на вещото лице за състоянието и стойността на недвижимия имот в[жк]. С искане, депозирано от длъжниците на 07.12.2017 г., е обективирана воля за прекратяване на изпълнителното дело. Същото е оставено без уважение от ЧСИ с мотив, че не са налице законовите основания за това. С протокол от 08.01.2018 г. ЧСИ е прекратил производството по изп. дело № 558/2009 г. поради настъпила перемпция. На 03.12.2018 г. от процесуалния представител на взискателя е депозирана молба с искане да й бъдат върнати изпълнителния лист в оригинал и заповедта за изпълнение. ЧСИ е уважил молбата на взискателя. На 27.05.2019 г. по изп. дело № 558/2009 г. е приложено уведомление за опис на недвижимо имущество по изп. дело № 181/2019 г. по описа на ЧСИ Б. В., с което уведомява, че на 27.05.2019 г. пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на недвижимо имущество, представляващо апартамент № 19 в[жк]. По молба, депозирана на 18.02.2019 г. е образувано изп. дело № 181/2019 г. по описа на ЧСИ Б. В.. Приложени са изпълнителен лист от 29.10.2009 г. и заповед за незабавно изпълнение, постановени по гр. дело № 1075/2009 г. по описа на РС - Петрич. Разпоредено е да се изискат справки за притежавани от длъжниците МПС, банкови сметки, имоти. Със запорни съобщения е наложен запор на сметките открити на името на В. Ц. в четири банки, на сметките открити на името на В. Ц. в една банка и на сметките, открити на името на К. Ц. в четири банки. Наложени са запори върху трудовите възнаграждения на К. Ц. и върху пенсията на В. Ц.. С искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията [населено място] е разпоредено да се впише възбрана върху недвижимо имущество, собственост на В. Ц., представляващо апартамент № 19, находящ се в [населено място],[жк]. Изискана е информация по отношение на този имот от Служба по вписванията относно наложени вещни тежести, а от [община] удостоверение за данъчна оценка. С протокол за опис на недвижими имущества от 27.05.2019 г. апартаментът е описан. С резолюция от 17.06.2019 г. “Макроадванс“ АД е конституиран като взискател по изп. дело № 181/2019 г. по описа на ЧСИ Б. В.. С уведомление за обявена публична продан, взискателят е уведомен, че е насрочена публична продан на процесния имот, като е посочено, че продажбата ще продължи един месец. На 22.08.2019 г. ЧСИ В. с нарочен акт е разпоредил публична продан на процесния имот. Публичната продан е била разгласена с протокол от 27.08.2019 г. До длъжниците са били изпратени съответните съобщения. На 19.08.2020 г. е предявен настоящия отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. Въззивният съд е приел за правилна практиката, че отмяната на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, има обратно действие. Посочил, че в случая давността не е спряла да тече по време на висящността на изпълнително дело № 558 от 2009 г. Изложил е, че страните признават и не спорят относно факта, че последното извършено изпълнително действие, което е прекъснало давността досежно вземанията на банката, е описът, осъществен на 19.09.2012 г., от която дата съдът е прие, че е започнала да тече новата давност - 3 години за лихвата и 5 години за главницата, която е изтекла на 19.09.2015 г., съответно- на 19.09.2017 г. Приел е, че перемпцията, независимо кога е настъпила - 19.09.2014 г. или 08.01.2018 г., е без правно значение за започването, спирането, прекъсването или изтичането на погасителната давност. При това положение претенциите на ищците са основателни, защото вземанията, за които е бил издаден изпълнителният лист по ч. гр.д. № 1075 от 2009 г. на РС- Петрич /заповедта за незабавно изпълнение по него е влязла в сила на 10.11.2010 г., за което има безспорни данни в кориците на изпълнително дело № 558 от 2009 г. на ЧСИ Ц./, действително са се погасили по давност далеч преди образуването на изпълнително дело № 181 от 2019 г. на ЧСИ Б. В.. С определение № 138 от 13.04.2022 г., постановено по гр.д. № 3865/2021 г., ВКС, ІV гр. отд. е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателен акт по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното дело е приключило с приемането на ТР № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, с което е отпаднала пречката за движение на настоящото дело, което следва да бъде възобновено. Същевременно е образувано тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпросите: „ 1. В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?; 2. „Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?; 3. „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ Настоящият съдебен състав счита, че отговорът на въпроси № 1 и № 3 се явяват релевантни за настоящия спор. Изложеното налага спряното до приемане на ТР по тълк. д. № 3/20 г. на ОСГТК на ВКС производство по делото да се възобнови, след което отново да се спре до приемане на тълкувателно решение по новообразуваното тълкувателно дело № 2/23 г., ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното и на осн. чл.230, ал.1 ГПК и чл.292 ГПК, ВКС, състав на ІV гр.отд.,