Определение № 1506 от 12.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2036/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Дит хотели“ ООД срещу частта от въззивно решение №260405/09.07.2024 г. по гр.д. № 2190/20 г. по описа на Софийски градски съд, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 242168/14.10.2019г., постановено по гр.д.№13927/17г. по описа на Софийски районен съд, дружеството е осъдено да заплати на всеки от двамата ищци „Джерамис интернешънъл“ ЕООД и „Органик Сълюшънс“ ЕООД суми от по: 9600 лв. - представляваща неплатена част от възнаграждение по договор №123/19.05.15 г. за изпълнение на естествен спортен терен /на основание чл.266 ал.1 ЗЗД/, ведно със законната лихва; 741,41 лв., представляваща обезщетение за забава върху това вземане за периода 02.06.16г. - 06.03.17г. /на основание чл.86 ал.1 ЗЗД/; 8739 лв., представляваща направени необходими и полезни разноски при водене на чужда работа без пълномощие - извършени допълнителни дейности на обекта, обективирани в проформа фактури № 116/8.07.2016 г., 130/25.08.2016 г. и 163/21.11.2016 г. /на основание чл.61 ал.1 ЗЗД/, ведно със законната лихва; 232,08 лв. - представляваща цена на доставени стоки по договор за продажба, обективиран във фактура № 546/25.08.2016г. /на основание чл.327 ТЗ/, ведно със законната лихва. В писмен отговор ответните по касационната жалба страни „Джерамис интернешънъл“ ЕООД и „Органик Сълюшънс“ ЕООД са възразили срещу допустимостта и основателността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия,в състав на Първо отделение, след като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по търговски дела - 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция. Съгласно мотивите към ТР №3/23.02.2022г. по тълк.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС при съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са делата, образувани по търговските спорове, изрично посочени в чл.365 ГПК, делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните. Делото, образувано пред СРС, е с търговски характер, тъй като предметът му е обвързан с изпълнение/неизпълнение на задължения на страните, осъществявани в качеството им на търговци. Поради това следва да се приеме за приложимо ограничението на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Предмет на касационно обжалване са обективно и субективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в разпоредбата минимален праг – два главни иска по чл.266 ЗЗД с размери от по 9600 лв.; два акцесорни иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД с размери от по 741,41 лв.; два главни иска по чл.61 ал.1 ЗЗД с размери от по 10 920 лв. /включващи претенции от по 3720 лв. по проформа фактура 116/08.07.16 г., по 3000 лв. по проформа фактура 130/25.08.16 г. и по 4 200 лв. по проформа фактура 163/21.11.16 г./ и два иска по чл. 327 ТЗ с размери от по 232, 08 лв. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба срещу решението на Софийски градски съд. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – да се прекрати. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение