Определение № 2458 от 25.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1054/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Химик“ АД, [населено място] срещу решение № 8 от 12.01.2026 г. по в. т. д. № 169/2025 г. на Варненски апелативен съд, потвърждаващо решение № 1 от 17.01.2025 г. по т. д. № 41/2023 г. на Разградски окръжен съд. С обжалвания акт е уважен предявеният от „Роуд Дизайн“ АД, [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 71 ТЗ за обявяване за нищожно решението на изпълнителния директор на същото - Я. Г. К., обективирано в „Декларация за оттегляне на пълномощия“ от 04.09.2023 г. с нотариална заверка на подписа, рег. № 8529 на нотариус Н. С., за оттегляне изцяло пълномощията на прокуриста В. Т. С., изброени в пълномощно с рег. № 6029 от 30.06.2023г. на същия нотариус. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването на иск по чл. 71 ТЗ за прогласяване нищожността на процесното решение на изпълнителния директор на ответното дружество с твърдението, че ищецът се явява трето лице за упълномощителната сделка и поради това не може да се позовава на липсата на представителната власт. Изразява несъгласие и с извода на въззивния съд, че атакуваното решение е нищожно, тъй като оттеглянето на пълномощията на прокуриста е в компетентността на Съвета на директорите. Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е поставен въпросът: „Има ли акционерът правен интерес да атакува както упълномощаването, така и оттеглянето на пълномощията на прокуриста“. Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 202 от 22.12.2010 г. по т. д.№ 764/09г. на ВКС, II т. о. и решение № 296 от 05. 04. 2017 г. по гр. д. № 1776 / 2016 г. на ВКС, IV г. о. Ответникът по касация – „Роуд Дизайн“ АД, [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 14.05.2026 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Роуд Дизайн“ АД срещу „Химик“ АД иск с правно основание чл. 71 ТЗ за признаване за нищожно решението на изпълнителния директор на ответното дружество - Я. Г. К., обективирано в декларацията от 04.09.2023 г. за оттегляне на пълномощията на прокуриста В. С., въззивният съд е счел за неоснователно основното оплакване във въззивната жалба за липса на правен интерес за ищеца от предявения установителен иск. Приел е, че „Роуд Дизайн“ АД, в качеството му на мажоритарен акционер в ответното дружество „Химик“ АД (акционерните права на ищеца са счетени за безспорно доказани по подробно изложени съображения, във връзка с които в касационната жалба не са релевирани оплаквания), има правен интерес от така предявения иск. Аргументирал се е с това, че: Освен основни права – право на глас в общото събрание, право на дивидент и право на ликвидационен дял, предвидени изрично в чл. 181, ал. 1 ТЗ, акционерите притежават и други права, установени в други норми на Търговския закон, които произтичат от основните права и са косвено свързани с тях, като напр. право да получат акции срещу временното удостоверение, право на участие в управлението, право да избират и да бъдат избирани в органите на управление, право на сведения по въпросите от дневния ред на общото събрание, право на предпочтително изкупуване на нови акции при увеличаване на капитала, право на контрол (възможност да атакуват всички решения на АД по реда на чл. 71 и 74 ТЗ), и др.; Всяко от тези отделни членствени права, ако бъде нарушено от орган на дружеството, различен от общото събрание, може да бъде защитено с иск по чл. 71 ТЗ. Според съдебния състав, обстоятелствата, изложени в уточнената искова молба, обосновават извод, че в случая за ищеца е налице правен интерес от съдебна защита на нарушените му акционерни права в резултат на взето от нелигитимен орган (изпълнителен директор) решение за прекратяване на прокурата, който интерес произтича от правото на всеки акционер да иска дружеството да бъде управлявано и представлявано от лица, които са избрани с валидни и законосъобразни решения на съответния легитимиран според закона и устава орган на дружеството. Именно като решение на орган на дружеството, какъвто се явява вписаният като представляващ изпълнителен директор, въззивният съд е преценил декларацията-волеизявление на Я. Г. К., че оттегля изцяло пълномощията на прокуриста на „Химик“ АД В. Т. С., изброени в пълномощно с рег. № 6029/30.06.2023г. на нотариус Н. С., поради което е счел, че редът за защита срещу това решение е искът по чл. 71 ТЗ. По отношение довода в жалбата, че декларацията не обективира решение, което да е годен предмет на иск по чл. 71 ТЗ, е приел, че същият е неоснователен, с оглед съдържанието на изявлението. Според съдебния състав, самият ответник счита това решение като основание за заличаване на прокуриста, тъй като към заявлението за вписване на заличаването му представляващият „Химик“ АД е приложил като доказателство за възникване на заявеното за вписване обстоятелство именно нотариално заверената декларация с обективирано в нея решение за оттегляне изцяло на пълномощията на прокуриста В. Т. С.. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция и по съществото на правния спор – за нищожност на процесното еднолично решение, обективирано в декларацията от 04.09.2023г., като постановено от орган на дружеството, извън неговата компетентност. Приел е, че членовете на Съвета на директорите представляват дружеството колективно, и този колективен орган е единственият компетентен да овласти едно или няколко лица от своя състав да представляват дружеството (по аргумент от чл. 235, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 14, ал. 5 от Устава на „Химик“ АД), т. е. представителната власт на всеки един от двамата вписани в Търговския регистър представляващи ответното дружество, заедно и поотделно – на изпълнителния директор Я. Г. К. и на прокуриста В. Т. С., не произтича от закона или устава, а от съответните единодушни решения на Съвета на директорите. Доколкото обаче в обема на предоставената от колективния орган представителна власт на изпълнителния директор не се включва вземане на решения за овластяване или оттегляне на представителната власт на друго лице, решението на същия за оттегляне на пълномощията на прокуриста излиза извън пределите на неговата компетентност, опредена от закона и учредителния акт, поради което то се явява нищожно по смисъла на закона и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС. С оглед мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че същото не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Не може да се счете, че съществува вероятност решението да е недопустимо (като самостоятелно основание за допускане на касационния контрол, в какъвто смисъл е и изрично формулираният от касатора въпрос) поради недопустимост на предявения иск, произтичаща от липсата на правен интерес за предявяването му. Изцяло следва да бъде споделена преценката на въззивния съд, че за ищеца, в качеството му на акционер, е налице правен интерес да атакува едноличното решение на изпълнителния директор на ответното дружество за оттегляне пълномощията на прокуриста. Както правилно е посочил решаващият съдебен състав, всеки акционер има право да иска дружеството да бъде управлявано и представлявано от лица, които са избрани с валидни и законосъобразни решения на съответния легитимиран според закона и устава орган на дружеството. Безспорно, за ищеца, като акционер с мажоритарно участие в капитала на ответното акционерно дружество, с оглед защита на инвестицията му, е съществен въпросът от кого се управлява и представлява дружеството, поради което на същия следва да се признае правото да осъществи контрол върху решението за оттегляне на пълномощията на натовареното с тези функции лице, когато счита, че това решение е нищожно или незаконосъобразно. Неоснователно е твърдението на касатора за противоречие на извода на съда за съществуващ правен интерес за ищеца от предявения иск с цитираната от него практика на касационната инстанция, тъй като същата е неотносима за конкретния случай: Решение № 202 от 22.12.2010 г. по т. д. № 764/09г. на ВКС, II т. о. е постановено при напълно различни факти от тези по настоящото дело – преценката за отсъствие на правен интерес от предявения установителен иск за прогласяване нищожност на решение на Съвета на директорите за сключване на договор за особен залог е мотивирана с това, че успешното провеждане на този иск няма да породи правни последици в отношенията между страните по сделката и няма да рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца акционерни права, а доколкото източник на евентуално нарушение на членственото право на ищеца (на дивидент и на ликвидационен дял) е самата сделка, за него съществува правен интерес от защита именно срещу нейните последици, а не срещу решението за сключването й. Решение № 296 от 05. 04. 2017 г. по гр. д. № 1776 / 2016 г. на ВКС, IV г. о. също се явява ирелевантна практика, тъй като касае липсата на представителна власт на адвоката за завеждане на делото и дали насрещната страна по спора има правен интерес да оспори съществуването на упълномощителната сделка, т. е. касае представителството по общия граждански закон – Закона за задълженията и договорите, а не представителството на търговските дружества, предмет на специална регламентация в Търговския закон. Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от изхода на делото, предвид липсата на заявено искане от ответника по касация за присъждане на разноски, дължимостта на такива не се обсъжда. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 288 ГПК