Определение № 480 от 03.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3881/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК Образувано е по касационна жалба на Р. М. Х. ,чрез адв К. П. от САК срещу решение №443 от 11.04.2025г по в. гр.дело № 2372/2024г. на Софийски апелативен съд, с което решение №2546 от 25.04.2024гг на Софийски градски съд е потвърдено в частта, с която е отхвърлен иска на касатора за разликата над присъденото на основание чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ обезщетение от 1500 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, което производство е прекратено с постановление на Прокуратурата на РБ, считано от 22.03.2019г, потвърдено е отхвърляне на иск за обезщетение на имуществени вреди от 8000лв ,претърпени във връзка с определена и внесена парична гаранция като мярка за неотклонение. Въззивният съд е ревизирал и постановеното в производство по чл.247 ГПК решение №4263 от 12.07.2024г на СГС, като над присъдения на първа инстанция размер на имуществени вреди – платен адвокатски хонорар за наказателното производство от 300 лева, е отхвърлил иска за разликата до присъдените с решение №4263 от 12.07.2024г на СГС 2000лв. В касационната жалба се съдържат оплаквания на основание чл.281т.3 ГПК поради неправилно приложение на закона и съществени процесуални нарушения.Към жалбата на Р. М. Х. е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос за тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост при иска по чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ и изисква ли справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД сходно решаване на аналогични случаи. Това изискване е нарушено, противоречието е с решение №16/2017г по гр.д №2686/2016г на 3-то г.о на ВКС .Нарушено е задължението да се извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия и да се изложат надлежни мотиви, затова се сочи противоречие с указанията в т.ІІ ППВС №4/1968г. В частта по иска за имуществени вреди в изложението се изтъква ,че въззивният съд е отговорил отрицателно на въпроса трябва ли да се обсъдят всички доказателства по делото, което е задължение на въззивната инстанция .Не са обсъдени в цялост показанията на разпитан свидетел, поради което се сочи противоречие с практика на ВКС /решение 221/2016г,Второ т.о на ВКС/. На следващо място, според касатора въззивният съд не е отстранил допуснати от СГС съществени процесуални нарушения - към делото не са приложени нужни за установяване твърденията на ищеца доказателства по ДП 299/2010г и при непълен доклад по разпределението на доказателствената тежест, съдът е допуснал нарушение на приетото по т.1 от ТР №1 от 09.12.2013г на ОСГТК на ВКС Отговор от Прокуратурата на РБ не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по първия формулиран въпрос ,за прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ ,който материалноправен въпрос е намерил разрешения в установената съдебна практика на ВКС,с която въззивното решение е в противоречие. Допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС е обусловено от това, че не са изложени съображения във всички указани насоки по ППВС №4/1968г и установената практика на ВКС/част от която цитирана в изложението/, кои групи обстоятелства са от значение при основанието по чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ .По делото е установено ,че ищецът е привлечен като обвиняем през 2010 г. по ДП № 513 ЗМИП - 5490/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 11612/15 г. по описа на СРП ,с повдигнато обвинение за две престъпления: престъпление по чл. по чл. 210, ал. 1, т. 5,вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК. На 31.07.2010 г. е бил задържан за срок от 72 часа, на 22.07.2010 г Х. бил настанен в ареста на [улица] с Постановление по пр.пр. № 44004/2010 г. на СРП, ДП № 299/2010 г. на ГД „Досъдебно производство“, водена за престъпление по чл. 210 НК; на 03.08.2010 г. по НЧД №И - 2782/2010 г. на СРС114 състав е наложено да търпи мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 10.08.2010 г. по ВНЧД № 3687/2010 г. на СГС мярката е била потвърдена. С определение от 08.10.2010 г., постановено по ВНЧД № 4385/2010 г. на СГС,XV състав, мярката „задържане под стража” е била изменена в „парична гаранция“ в размер 15 000 лв. и ищецът е бил от освободен от ареста на 02.11.2010 г., след внасяне на гаранцията. С Постановление от 28.01.2019 г., влязло в сила на 22.03.2019 г., наказателното производство срещу ищеца е прекратено .Производството е продължило 8 години и 6 месеца .Отчетено е въз основа на представено писмо от ИВСС ,че по заявление на ищеца от 10.07.2019 г. и, след извършена проверка, е изготвен Констативен протокол по описа на ИВСС, изпратен на министъра на правосъдието, като е определено обезщетение в размер 4 900 лв., сключено е споразумение рег. № 93-00-39/04.02.2020 г. и посоченото обезщетение е изплатено на ищеца. При така формиран решаващ извод на въззивния съд за справедлив размер на обезщетението, не са обсъдени и прецени в конкретното им проявление вреди от продължителното задържане на ищеца под стража, като мярка за неотклонение. Посочено е ,че ищецът Х. е бил осъден и по други две наказателни производства. За данъчни престъпления в особено големи размери и е бил осъден с влезли в сила присъди, които също са допринесли за претърпените неимуществени вреди-негативни преживявания, притеснения и страх. Поради това е прието, че следва да се определи общо обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди от ищеца в размер на сумата от 1500лв, включващо и тези за продължителност на наказателното производство. Съгласно установената практика на ВКС, справедливостта не е абстрактно понятие ,тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,които носят обективни характеристики. В решение №251/21.12.2015г по гр.д №812/2015г на Трето отд. на ВКС,в отговор на правен въпрос е посочено, че независимо дали ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по незаконното обвинение,или предварителното производство е било прекратено на основанията, ангажиращи отговорност на държавата ,наложената в тази връзка мярка за неотклонение „задържане под стража” е търпяна незаконно, което съдът съобразява при обезщетението по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Критерият на чл. 52 от ЗЗД се нарушава в случай, че при обезщетяване на вреди от незаконно обвинение в тежко умишлено престъпление което обвиняемият не е извършил, макар да е извършвал и в последствие да е осъден с влязла в сила присъда за други тежки умишлени престъпления ,съдилищата не преценят вредоносните последици от конкретното обвинение и ограниченията на основни човешки права, съпътстващи задържането под стража,когато мярката за неотклонение е наложена в пряка връзка с незаконното обвинение.Ако за времето на ефективно изтърпяване на задържането, наложено във връзка с незаконното обвинение се установи ищецът е търпял за целия или част от този период мярка за процесуална принуда „задържане под стража” и по друго обвинение, то тогава при постановена влязла в сила осъдителна присъда може да се формира извод, че за съответния период задържането като мярка за неотклонение е било законно.При решаващи съображения на въззивния съд, формирани без съответните обективни характеристики са бъдат конкретно обсъдени и решаващо преценени, е налице противоречие на въззивното решение с ППВС №4/1968г по решаващ за изхода на делото правен въпрос, поставен в изложението. В частта,с която въззивният съд е разгледал по същество исковете за обезщетение на имуществени вреди, като е потвърдил първоинстанционното решение №2546 от 25.04.2024г на Софийски градски съд в отхвърлителната част и е ревизирал решение №4263 от 12.07.2024г на Софийски градски съд относно присъдения размер по една от вредите, не са налице изтъкваните от касатора предпоставки на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос.Съгласно установената практика на ВКС, включително цитираната от защитата, претендираните имуществени вреди подлежат на доказване от ищеца .В случая имуществени вреди за лихва върху сумата по гаранцията не са репарирани, тъй като трето за делото лице е заплатило сумата, ищецът не е доказал да е върнал тази сума и да е търпял вреди от това.При единствено ангажирано от ищеца доказателствено средство - показанията на доведен свидетел, въззивният съд е обсъдил показанията на свидетеля, като е оценил доказателственото им значение за релевантните факти. Противоречие с установените в практиката на ВКС процесуални правила не се обосновава от касатора.Не се обосновава критерият на чл. 280, ал.1 ГПК за формулиран правен въпрос при развито в т.3 от изложението оплакване, че съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд не са били отстранени от въззивния съд. Като въззивен жалбоподател касаторът не е имал оплаквания ,свързани с допускането и събирането на относимите доказателства в първоинстанционното производство, оспорвал е единствено оценката на събраните доказателства,като пред Софийски апелативен съд жалбоподателят не е искал допускане на нови доказателства или такива, които първоинстанционният съд не е събрал поради допуснати процесуални нарушения. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.