Определение № 5713 от 09.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4484/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. О. П. чрез адв. Т. срещу определение № 309 от 25.06.2024г. по ч. гр.д. № 252/2024г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател против определение № 1165 от 02.05.2024г. по гр.д. № 300/2024г. на Бургаски окръжен съд за спиране производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Съдът необосновано е приел, че сградата, предмет на гр.д. № 300/2024г. на Бургаски окръжен съд, попада в поземлен имот, който е предмет на спор по гр.д. № 7189/2022г. на Бургаски районен съд. Според жалбоподателя тази сграда - цех за колбаси с площ 225 кв.м., ненанесена в кадастралната карта, се намира в по-голямата си част в ПИ *** и само малка част от нея е в ПИ ***, който е предмет на гр.д. № 7189/2022г. на Бургаски районен съд. Освен това тази сграда не е предмет на висящия спор за собственост. На следващо място жалбоподателят счита за необосновано виждането на съда, че собствеността върху сградата произтича от чл. 92 ЗС, т.е. определя се от това кой е собственик на земята. В случая липсва твърдение от страна на ответниците по иска, че са собственици на сградата по приращение. Не на последно място, претендираните от ищеца вреди от частичното разрушаване на цеха за колбаси, не зависят от това кой е собственик на поземления имот и на сградата, които са предмет на иска за собственост. Дори да бъде прието, че ответниците са собственици на спорната част от поземления имот, това не значи, че са собственици на цеха за колбаси и съответно не обуславя правото им да го разрушават. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи на първо място, че определението е очевидно неправилно поради грубо нарушение на логическите правила, довели до явна необоснованост, която се констатира от съдържанието на акта. Сочи се и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси: 1/ във всички случаи ли собственикът на земята е собственик и на постройката върху нея; 2/ допустимо ли е съдът да приложи служебно презумпцията на чл. 92 ЗС в случай, че липсват твърдения на ответниците, че те са собственици на сградата. Позовава се на противоречие с Решение № 58 от 18.06.2021г. по гр.д. № 2014/2020г. на І г.о. и Решение № 252 от 14.10.2013г. по гр.д. № 2296/2013г. на І г.о. Ответниците по частната жалба Г. Х. В., В. К. Д. и Д. Х. Д. не са представили писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр.д. № 300/2024г. на Бургаски окръжен съд е по иск на Д. О. П. по чл. 45 ЗЗД против Г. Х. В., В. К. Д. и Д. Х. Д. за осъждането им солидарно да му заплатят сумата от 30 000 лв. обезщетение за имуществени вреди в резултат на действия, извършени от първия ответник като пълномощник на останалите, а именно частично разрушаване на цех за колбаси, негова собственост, представляващ едноетажна сграда с приблизителна площ от 235 кв.м., която не е отразена в кадастъра. В исковата молба ищецът подробно обосновава откъде произтича правото му на собственост и в крайна сметка твърди, че е собственик на част от ПИ *** и на неотразената в кадастъра сграда - цех за колбаси с площ 235 кв.м. на основание придобивна давност. Твърди, че владее парцел * с площ 720 кв.м. и парцел * с площ 360 кв.м. по парцеларния план на С.-М. рудник, заедно с построени в двата парцела сгради: 1/„цех за колбаси“, едноетажна сграда на 235 кв.м., която не е отразена в кадастъра, 2/ 1/2 ид.ч. от битова сграда представляваща сграда с идентификатор ***; 3/метален навес и паркинг, които попадат в ПИ с идентификатор *** по КККР на Б.. Вторите двама ответници В. К. Д. и Д. Х. Д. се легитимират като собственици на ПИ ***, но никога не са владели частта от поземления имот, владяна от ищеца. На 24.07.2023г. техният пълномощник Г. В. (първият ответник) предприел действия спрямо сградата „цех за колбаси“, които са довели до частичното й разрушаване. За тези вреди се претендира обезщетението. Самият ищец е посочил в исковата молба, че относно собствеността върху описаните недвижими имоти е заведен от него иск за установяване, че ответниците не са собственици, по който е образувано гр.д. № 7189/2022г. на Бургаски районен съд. В отговора на исковата молба ответниците са заявили собственически права върху поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построените в него две селскостопански постройки: сгради с идентификатори *** и ***. Посочили са, че процесната сграда „цех за колбаси“ частично навлиза в техния имот, а навесът, прикрепен за нейната южна фасада е изцяло в имота им. Бургаски окръжен съд е установил, че между страните е налице висящ спор по гр.д. № 7189/2022г. на Бургаския районен съд, образувано по иск на същия ищец срещу двама от ответниците - В. К. Д. и Д. Х. Д. за установяване, че те не са собственици на: 1/ реална част с площ 1000кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ от 2728 кв.м., която реална част е разположена в северната част на имота, с посочени съседи, като този имот по парцеларния план на С.-М. рудник представлява в бивш парцел * с площ от 720 кв.м. и бивш парцел *. с площ от 360 кв.м; 2/ северната 1/2 част от едноетажна сграда с идентификатор ***, с площ от 175 кв.м., предназначена за „Дом на животновъда“, разположена в бивш парцел *. по парцеларния план на С.-М. р., който парцел попада в гореописаната реална част с площ от 1000 кв.м от поземлен имот с идентификатор ***; 3 / паркинг с площ от 350 кв.м, попадащ в бивш парцел * по парцеларния план на С.-М. рудник, част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че заявеният в производството по гр.дело №7189/2022г. спор е преюдициален за разглеждания от него иск. Изходът на спора за собствеността върху описаните имоти е преюдициален по отношение на спора за вредите, претендирани от ищеца в качеството му на собственик на сграда с идентификатор *** и част от поземления имот с идентификатор ***. Затова с определение № 1165 от 02.05.2024г. Бургаски окръжен съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр.дело № 7189/2022г. на Бургаски районен съд. Бургаски апелативен съд, в обжалваното определение, е споделил изводът за преюдициалност. Приел е, че предмет на иска са щети, нанесени върху сграда, за която не е представен титул за собственост и не е вписана в кадастралната карта. Между страните е налице висящ съдебен спор за собственост относно терена, върху който е построена тази сграда без идентификатор, поради което относно повредения цех за колбаси следва да намери приложение презумпцията на чл.92 ЗС до оборването й по надлежен ред. Така че, разрешаването на спора по образуваното гр.д. № 7189/2022г. на Бургаски районен съд относно собствеността на повредения имот, ще е от значение за правилното решаване на настоящото дело. По предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. намира следното: Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК за преценка дали не са очевидно неправилни изводите на съда, че предмет на отрицателния установителен иск за собственост е теренът, върху който е построена сградата „цех за колбаси“ и че разрешаването на този спор има преюдициално значение спрямо спора за нанесените на ищеца вреди от частичното разрушаване на сградата. Предвид горепосочения предмет на двете дела е ясно, че в настоящия спор се претендира обезщетение за вреди от частично разрушаване на сграда, която не е нанесена в кадастралната карта и според съвпадащите твърдения на страните само малка част от площта й попада в ПИ ***, на когото ответниците претендират да са собственици. Ищецът твърди, че е собственик на тази сграда по давност, а ответниците не са заявили права върху нея. В спора по гр.д. № 7189/2022г. на Бургаски районен съд същият ищец иска установяване, че ответниците не са собственици на реална част от ПИ ***, която той владее, както и че не са собственици на 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор *** и на паркинг, разположен върху 350 кв.м. от поземления имот. Следователно очевидно е, че сградата - цех за колбаси, върху която са нанесени вредите, не е предмет на спора за собственост; не е предмет на спора за собственост и голямата част от поземления имот, в който тя се намира. Поради това нито евентуалното уважаване, нито евентуалното отхвърляне на отрицателния установителен иск, ще бъдат определящи за изхода на спора за нанесените вреди. Разяснения относно основанието за спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК се съдържат в Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК, т.5 и в Тълкувателно решение № 1/2017г. на ОСГТК. Приема се, че законодателят има предвид зависимост между две дела, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело. Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице когато има висящ процес относно друг спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Съобразявайки тези разяснения следва да се приеме, че спорът за претендираните от ищеца вреди, нанесени върху част от сграда, не е обусловен от изхода на отрицателния установителен иск дали делинквентите са собственици на поземления имот, в който частично попада тази сграда и на други сгради в имота. Обжалваното определение, с което е прието, че е налице основание за спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, се явява неправилно като постановено в нарушение на закона. Следва да се отмени обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него определение за спиране на производството. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.