Определение № 35 от 22.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 919/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. Г. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, против решение № 2971 от 17.12.2018 г. по в. гр. д. № 2083/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7 състав, с която е потвърдено решение № 438 от 19.01.2018 г., постановено по гр. д. № 15062/2014 г. по описа на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ против ЗАД АРМЕЕЦ АД [населено място] за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 09.12.2013 г., както и иск по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава върху претендираната главница, считано от момента на увреждането. В касационната жалба се излага, че решението страда от материално-правна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано, моли се за неговата отмяна като неправилно и уважаване на предявените искове. Според касатора, въззивният съд неправилно се е позовал на актове от досъдебното производство, които не представляват доказателства за механизма на произшествието и поведението на участниците в него. Освен това случайното събитие по смисъла на наказателното право освобождава дееца от наказателна, но не и от деликтна отговорност. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се сочи, че “ВКС следва да се произнесе, дали водачът на л.а. “Мерцедес” е нарушил чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП относно приложението на този текст при определяне виновността на водача”, като подобно тълкуване до този момент не е правено от касационния съд. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно разглеждане, евентуално – че е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да потвърди крайния извод на първоинстанционния съд по спора, съставът на въззивния съд, след преценка на доказателствата и формиране на собствени фактически изводи относно настъпилото ПТП, е приел, че водачът би имал задължение да осигури предимство на ищцата, ако тя се е намирала на пешеходна пътека, което не е установено по делото. Освен това пострадалата е пресичала пътното платно зад движещ се микробус, който е ограничавал видимостта и за нея, и за застрахования водач, през тъмната част от денонощието. Според заключението на вещото лице в тази ситуация при нормален или бърз ход на пешеходката, какъвто съдът е приел за осъществен, произшествието е било непредотвратимо. Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той е имал обективна възможност да възприеме опасността за движението. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е намерил, че пострадалата е попадала в опасната зона за спиране. При отчитане съобразената с пътните условия скорост на автомобила от 25 км/ч и внезапната поява на пешеходката на пътното платно зад движещ се микробус е формиран извод, че водачът не е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП. Поради липсата на един от елементите за възникване на гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането /противоправно поведение/, функционално обусловеният пряк иск срещу застрахователя е преценен като неоснователен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация, по следните съображения: Касаторът не е формулирал надлежно материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който да има значение за обжалвания от него краен резултат. Въззивният съд не се е произнасял по приложението на чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП, а формулираният в тази връзка въпрос е едновременно неясен и касае правилността на обжалваното решение, т.е. не съответства на критериите за правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Освен изложеното, не са обосновани и допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по начина, указан в т.4 от цитираното тълкувателно решение, като липсата на произнасяне на ВКС само по себе си не е достатъчно, за да се счете, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради отсъствие на въведените в предмета на делото основания за допускане на касационно обжалване, искането в този смисъл следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение