Определение № 416 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1015/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. С решение № 334/06.12.2019 г. по в.гр.дело № 589/2019 г. на Добричкия окръжен съд е отменено решение № 822/15.07.2019 г. по гр.дело № 4072/2018 г. на Добричкия районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. А. И. от [населено място] срещу Д. Р. И. иск за прекратяване на гражданския брак между страните, сключен на 03.09.2004 г. в [населено място], поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга, като вместо това е прекратен с развод сключения на 03.09.2004 г. граждански брак между Д. А. И. и Д. Р. И., поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. Предоставено е упражняването на родителските права по отношение на децата Р. Д. И. и Е. Д. И. на майката Д. А. И. и е определено местоживеене на децата при майката в [населено място],[жк], [улица]. Определен е режим на лични контакти между децата Р. Д. И. и Е. Д. И. и бащата Д. Р. И. както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, по 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, в почивните дни на Нова година и Великден, респ.през цялата пролетна ученическа ваканция през нечетни години, в почивните дни на Коледа и през цялата коледна ученическа ваканция през четни години, както и по всяко друго време по желание на децата и по взаимно съгласие между родителите. Със същото решение е осъден Д. Р. И. да заплаща на малолетното дете Е. Д., чрез неговата майка и законен представител Д. И. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от влизане на решението в сила в частта, относно родителските, права, режима на лични контакти и издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване. Със същото решение е осъден Д. Р. И. да заплаща на непълнолетното дете Р. Д. И. със съгласието на майката Д. И. месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от влизане в сила на решението в частта относно родителските права, режима на лични контакти и издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване. Искът за присъждане на месечна издръжка за детето Е. И. е отхвърлен до пълния му размер от 250 лв.Със същото решение е предоставено ползването на семейното жилище в [населено място],[жк], [улица]на съпругата Д. А. И. и е постановено след развода съпругата Д. А.И. да носи предбрачното си фамилно име Г.. Ответникът Д. Р. И. е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд по в.гр.дело № 589/2019 г. само в частта, с която съдът се е произнесъл по небрачните искове по чл.56 и чл.59,ал.2 СК относно предоставяне родителските права върху двете деца, родени по време на брака, режима на лични контакти, присъдената месечна издръжка за всяко от децата и ползването на семейното жилище. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в посочената част и вместо това се постанови друго, с което родителските права по отношение на родените от брака деца се възложат на ответника, да се определи съответен режим на лични контакти с майката, да се постанови децата да живеят при ответника, да се присъди минимална месечна издръжка в полза на всяко от децата, съответно се предостави ползването на семейното жилище на ответника. В изложението са поставени въпросите: 1. За критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебните си задължения да защити интереса на децата, решавайки въпроса на кого следва да се предостави упражняването на родителските права в хипотеза, когато и двамата родители претендират това, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. За задължението на въззивния съд да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да възложи упражняването на родителските права, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, 3. По какви критерии Добричкият окръжен съд е определил въпроса кой от родителите да упражнява родителските права над децата и следвало ли е, и длъжен ли е бил съдът да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо децата ППВС № 1/12.11.1974 г., решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Цитирани са ППВС № 1/12.11.1974 г.,т.решение № 1/2013 г. – т.1 на ОСГТК на ВКС, решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Ответницата по касационната жалба Д. А. И. в писмен отговор, чрез адв. Д. Н. е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, което в обжалваните части подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по небрачните искове по чл.56 и чл.59,ал.2 СК за предоставяне родителските права по отношение на двете деца Р. Д. И. и Е. Д. И., режима на лични контакти с децата и жалбоподателя, ползването на семейното жилище и присъдената издръжка за всяко от децата. Въззивното решение в частта, с която е прекратен с развод сключения на 03.09.2004 г. граждански брак между Д. А. И. и жалбоподателя Д. Р. И., поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи е влязло в сила. По небрачните искове съдът е приел следното: Прието е, че от брака между страните - ищцата Д. И. и ответникът Д. И. са родени две ненавършили пълнолетие деца-Р., [дата на раждане] - на 15 години и Е., [дата на раждане] - на 8 години. Приел е също за установено от показанията на всички свидетели, че и двамата съпрузи са добри и отговорни родители, като основните ежедневни грижи за децата се полагат от майката, а бащата осигурява финансовата издръжка на семейството и при нужда също поема грижите за децата. Прието е, че двете деца били привързани към двамата си родители, като в известна степен Р. бил по-привързан към майка си, а малкият Е. повече към баща си. Посочил е, че голямото дете Р. е изслушано от ДОС в съдебно заседание на 06.11.2019 г. по реда на чл. ал.15,ал.1 от ЗЗкД. При изслушването същото категорично заявило, че предпочита да живее с майка си,с която общува и се разбира повече и прекарва по принцип повече време. Отчетено е, че детето не е отрекло, че и баща му се грижи за него, но емоционалната му връзка с майката е по-силна. Съдът е приел за установен този факт и от социалния работник при ДСП Добрич, присъствала при изслушването и отразен в представения по делото социален доклад на ДСП-Добрич вх. №3150/14.02.2019 г. Посочил е, че в социалния доклад са констатирани същите факти, че двамата родители полагат грижи за децата,че децата са пълноценно обгрижвани,че са им осигурени от родителите добри жилищни условия и са задоволени образователните им потребности,че са физически здрави,добре отгледани и възпитани. Прието е, че всеки от двамата родители се включва в отглеждането и възпитанието на децата,като допреди 4 години майката е поемала основната тежест,а след това е подпомагана от двете баби на децата по майчина и бащина линия, съответно бащата също е помагал-пазарувал,плащал сметки,водел и вземал малкото дете от училище,играел с децата в свободното време и пр. Децата заявили привързаност и към двамата си родители,като Р. е потвърдил,че би се чувствал по-сигурен с майка си. Приел е, че според социалния работник и двамата родители притежават необходимите качества за отглеждане на децата. Съдът е приел, че по делото е допусната и съдебно-психологическа експертиза, чието заключение е възприето и е посочил, че от същото се потвърждават обстоятелствата,че децата са привързани към двамата родители, като се наблюдава в известна степен по-голяма привързаност на Р. към майката,а на Е. към бащата, че няма данни за упражнявано физическо или психическо насилие над децата от родителите, че не е налице и синдром на родителско отчуждение, че и двамата родители са пригодни да упражняват родителските права. Прието е, че следва да се съобрази и факта,че се касае за две деца от един и същи пол,които са емоционално силно привързани едно към друго, като последното обстоятелство е установено от констатациите на психолога, показанията на свидетелите и данните в социалния доклад, поради което според съда същите не следва да бъдат разделяни. Като е взел предвид по-силната емоционална привързаност на детето Р. към майката и изявлението му,че би се чувствало по-сигурно с нея,и нуждата на малкото дете Е. – на 8 години,чиято все още ниска възраст изисква по-задълбочените ежедневни грижи на майката относно хранене,обличане,хигиена,подготовка за училище,грижа за здравето и пр.,съдът е направил извод,че следва да предостави упражняването на родителските права спрямо двете деца на майката. Прието е, че за бащата следва да се определи режим на лични контакти с децата,за който майката е съгласна да е по-разширен от обикновено,а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя;по 20 дни през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск;в почивните дни на Нова година и Великден,респ. през цялата пролетна ученическа ваканция,през нечетни години;в почивните дни на Коледа и през цялата коледна ученическа ваканция през четни години,както и по всяко друго време по желание на децата и по взаимно съгласие между родителите. Съдът е приел, че бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка на двете деца. Прието е за безспорно,че същият е родителят с по-високи по размер месечни доходи-около 1000 лв. месечно като фитнес-инструктор. Прието е също, че не е установено да притежава по-голямо по обем имущество от майката. Отчетено е обстоятелството, че двамата съпрузи притежават в режим на СИО,а след развода в съсобственост,семейното жилище в [населено място],[жк]и лек автомобил,който се ползва основно от съпругата за обслужване на децата и домакинството и от който съпругът по тези причини не може да реализира доходи, че пред въззивния съд ответникът е обяснил,че притежава и 1/6 ид.ч. от наследствен апартамент в [населено място],в който живеят майка му,брат му и съпругата на брат му,т.е. от този имот той също не може да реализира доходи. Прието е, че майката Д. А. работи като продавач-консултант със средно месечно брутно трудово възнаграждение през периода октомври 2017 г.- септември 2018 г. в размер на 523.61 лв., че съгласно отразеното в социалния доклад на ДСП-Добрич към февруари 2019 г. заплатата на ищцата е в размер на около 580 лв. месечно,т.е. доходът й е в рамките на минималната работна заплата за страната. С оглед на това е формиран извод, че бащата следва да се включи с по-голям дял в паричната издръжка на децата, като е съобразено и участието на майката в ежедневното непосредствено обгрижване на децата. Приел е, че за детето Р. –на 15 години,с оглед специфичните изисквания на тийнейджърската му възраст,нуждата от повече средства за храна,облекло,учебни пособия и извънкласни занимания,са необходими месечно около 400 лв.,от които бащата следва да заплаща 250 лв.,а разликата следва да се допълва от доходите на майката и семейните помощи за деца по чл.7 от ЗСПД. Прието е, че за детето Е. – на 8 години,което е в по-ниска възраст, съответно са необходими по-малко средства за ежедневното му обгрижване са необходими около 300 лв. месечно,от които бащата следва да заплаща 200 лв,а разликата да се допълва от доходите на майката и семейните помощи за деца. Посочил е, че искът за присъждане на месечна издръжка за детето Е. следва да бъде отхвърлен за горницата от 200 лв. до 250 лв. Въззивният съд е приел, че всеки от съпрузите е претендирал за ползване на семейното жилище. Приел е също за безспорно установено по делото,че това е жилището в [населено място],[жк], [улица], което съпрузите са обитавали до момента като семейство заедно с двете деца. Посочил е, че семейно жилище по смисъла на §1 от ДР на СК от 2009 г. е жилището,обитавано от двамата съпрузи,т.е. за третиране на едно жилище като семейно е без значение кой е титуляр на правото на собственост върху него. Прието е, че собствеността е релевантен факт в хипотези,когато въпросът кой от съпрузите да ползва жилището се решава при наличие на родени ненавършили пълнолетие деца от брака. Посочил е, че при наличие на родени от брака ненавършили пълнолетие деца,чиито интереси са приоритетни при преценката кой от съпрузите да ползва семейното жилище, като то се предоставя на съпруга,на когото се дават за упражняване родителските права. Приел е, че възможните хипотези за ползване на семейното жилище са уредени с разпоредбите на чл.56 ал.2,3 и 5 от СК, които са различни в зависимост от това дали жилището е собственост на единия съпруг,на близки на единия съпруг или е съсобствено на двамата съпрузи. Приел е също, че в случая жилището е закупено по време на брака и е съсобствено между съпрузите. Формиран е извод, че ползването му следва да бъде предоставено на съпругата, която ще упражнява родителските права спрямо двете ненавършили пълнолетие деца на страните, че задоволяването жилищната нужда на децата е с приоритет пред останалите критерии по чл.56 ал.5 от СК като вина, жилищна нужда на съпрузите, здравословно състояние на същите, доходи и пр. Прието е, че в случая е невъзможно съвместно ползване на семейното жилище от двамата съпрузи. Съдът е приел, че последното според непротиворечивите обяснения на страните се състои от едно сервизно помещение /баня и тоалетна в едно/,кухня,две спални и хол.Към жилището има едно складово помещение-мазе.Достъпът до жилището се осъществява през един единствен вход. Изведен е извод, че съвместно ползване на жилището от двамата съпрузи е невъзможно, поради изострените отношения между тях-постоянните скандали в последно време. Отчетено е обстоятелството, че жилището не разполага с достатъчно помещения,от които би могло да се обособят две самостоятелни жилища /всяко от поне една стая,кухня или кухненски бокс,баня-тоалетна и складово помещение със самостоятелен вход за всяко жилище/,отговарящи на изискванията на чл.40 ал.1 от ЗУТ. Посочил е, че според константната съдебна практика възможността за разпределяне ползването на семейното жилище съвместно от двамата съпрузи се преценява в зависимост от броя и вида на помещенията съобразно законоустановените нормативи за самостоятелно жилище и то във вида,в който се намира жилището към момента на раздялата или развода,без съобразяване на евентуални преустройства, изменения и промяна на предназначението на помещенията. Прието е, че в случая такова съвместно ползване при завареното предназначение и брой на помещенията в жилището е невъзможно. При тези съображения съдът е формирал извод, че решението на районния съд следва да се отменени в частта,с която брачният иск на Д. И. е отхвърлен,като вместо това се постанови прекратяване на брака с развод по вина на двамата съпрузи – в тази част въззивното решение е влязло в сила. Прието е, че родителските права спрямо децата следва да се предоставят на майката при определен режим на лични контакти на децата с бащата,в полза на децата да се присъди издръжка,семейното жилище да се предостави за ползване на съпругата,която след развода да носи фамилното си име преди брака Г.. В последната част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението. С ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действащия към момента Семеен кодекс са посочени обстоятелствата, които са от значение при определяне на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права при развод, като се държи сметка за интересите на децата. Прието е, че от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: възпитателските качества на родителите, морален облик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата, привързаност на децата към родителите, полът на децата, възраст на децата, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Изброяването на обстоятелствата не е изчерпателно. Тези обстоятелства са включени в разпоредбите на чл.59,ал.4 СК, като също не са посочени изчерпателно. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВС. При определяне на кого от двамата родители да се възложи упражняването на родителските права – в случая на майката Д. И. съдът е взел предвид обстоятелствата, визирани в ППВС № 1/12.11.1974 г. – т.II, съответно предвидени в чл.59,ал.4 ГПК и това са: възпитателските качества на всеки от родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на всеки от родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица, материалните възможности на родителите. Цитираните обстоятелства са обсъдени поотделно и в съвкупност, за което са изложени мотиви в обжалваната част на въззивното решение, като е съобразен и интереса на децата. С оглед на посоченото съдът преценява, че не е установено соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. С т.I от ППВС № 1/12.11.1974 г. е прието, че преди да се произнесе относно упражняването на родителските права съдът е длъжен да изслуша родителите. Прието е, че изслушването има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата с оглед на съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството, че неспазването на задължението за изслушване съставлява нарушение на съдопроизводствено правило. С решение № 129/19.06.2013 г. по гр.дело №1119/2012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВС, изразена в ППВС № 1/12.11.1974 г. и в решение на състав на ВКС по чл.290 ГПК, според която изслушването на родителите при определяне на кого от родителите да се възложи упражняването на родителските права е задължително, а не факултативно. Прието е също, че по този начин съдът следва да прецени личните качества на участниците в спора и възможността им да упражняват родителските права в интерес на детето, при обстоятелствата по делото. С решение № 21/30.01.2014 г. по гр.дело № 5451/2013 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че при дела, при които разрешава спорове относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при които това става, както и режимът на лични отношения съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо или не. Изискването е въведено, за да може съдът да добие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителският капаците. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни това си задължение, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд. В противен случай актът му по същество би се явил постановен в нарушение на съществено процесуално правило, обуславящо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което това нарушение да бъде отстранено. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 194/10.06.2014 г. по гр.дело № 7753/2013 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. Правният въпрос не е разрешен в противоречие с тази практика на ВС и ВКС. По спора относно упражняване на родителските права върху родените от брака две деца първоинстанционният съд е изслушал родителите в съдебно заседание, проведено на 15.02.2019 г. Въззивният съд също е изслушал родителите в съдебно заседание на 28.10.2019 г. Следователно и първоинстанционния и въззивния съд са изпълнили задължението да изслушат родителите преди да се произнесат относно предоставяне на родителските права върху родените от брака деца. Правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с цитираната задължителна практика на ВС и практика на ВКС, поради което не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението. В първата част от въпроса: по какви критерии Добричкият окръжен съд е определил кой от родителите да упражнява родителските права над децата настоящият съдебен състав преценява, че не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касае правилността на въззивното решение. Отговорът на въпроса изисква преценка на събраните по делото доказателства, което съдът следва да извърши при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г.на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че в първата част третият правен въпрос не е правен, а касае правилността на въззивното решение в обжалваната част. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Втората част от третия въпрос: следвало ли е и длъжен ли е бил съда да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо децата ППВС № 1/12.11.1974 г. съдът намира, че е формулиран общо и, поради това не представлява правен въпрос. В тази част от третия въпрос липсва ясно и точно формулиране на правен въпрос, който е разрешил въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора, който според жалбоподателя е разрешен в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г. С оглед на това и в тази част третият въпрос не е правен. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение