Определение № 231 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1421/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 261443 от 4. 03. 2021 г. по в. гр. д. № 715/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ – Г въззивен състав, с което е потвърдено решение № 264358 от 4. 11. 2019 г. по гр. д. № 8264/2016 г. на Софийски районен съд, ІІ г. о., 68 състав в обжалваната част, с която по предявения от „Омега-7“ ЕООД срещу „Напоителни системи“ ЕАД иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че „Напоителни системи“ ЕАД дължи на „Омега-7“ ЕООД сумата от 16 732, 80 лв., представляваща неизплатена част от дължими месечни възнаграждения с включен ДДС за осъществена охрана на язовир Тича през периода от 1. 09. 2012 г. до 30. 04. 2013 г., за които са издадени шест броя констативни протоколи и конкретно посочени фактури, ведно със законната лихва върху главницата от 27. 10. 2015 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 65284/2015 г. на СРС, ГО, 68 състав. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно и необосновано. Оспорва извода на въззивния съд за съществуване на вземането на ищеца към ответника за заплащане на възнаграждение за осъществена охрана, доколкото не се установява между страните да е налице валидно облигационно правоотношение по договор за охрана. Излага оплаквания, че сама по себе си фактурата не е основание за плащане и не удостоверява извършването на работата от изпълнителя и нейното приемане от възложителя. Сочи, че съдът не е допуснал съдебно-техническа експертиза, от която да бъде установено неизпълнението на задълженията на ищеца по предмета на договора, който по своята същност е договор за изработка. Допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя въпроса „Следвало ли е първо да бъде допусната СТЕ и впоследствие, въз основа на констатациите от нея, да бъде заплатена съответната фактура?“. Ответникът по касационната жалба „Омега – 7“ ЕООД не е депозирал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че със заповед от 17. 03. 2011 г. на министъра на земеделието и храните на ответника са предоставени за ползване 21 броя комплексни значими язовири, сред които и процесният язовир Тича в [населено място], община Твърдица, като на търговеца са възложени дейностите по стопанисването, поддръжката, експлоатацията, опазването и мониторинга на язовирите. Констатирал е, че със спогодба от 12. 04. 2012 г. страните в производството са уредили отношенията си по повод осъществяваната охрана на язовири, в това число и на процесния, за периода от 17. 04. 2011 г. до 31. 03. 2012 г., като ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 160 593, 20 лв. за извършената охранителна дейност. Въз основа на представените по делото фактури и констативни протоколи за исковия период и на посочената спогодба въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за услуга, по който ищецът се е задължил да осъществява дейност по охрана на посочения язовир, а ответникът да му заплаща възнаграждение за това. Посочил е, че представените по делото констативни протоколи, които са подписани от представители на страните и не са оспорени от ответника, установяват извършваната от ищеца охранителна дейност на язовир Тича за процесния период, както и липсата на нанесени щети. Решаващият състав е формирал извод, че тъй като съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото издадените от ищеца фактури са осчетоводени от ответника, включени са в дневника за покупките и въз основа на тях е ползван данъчен кредит, ответникът е признал съществуващото между страните правоотношение по договор за охрана, както и задълженията си за заплащане на възнаграждение за осъществената охрана, така както е отразено във фактурите. Като е съобразил данните по експертното заключение, включително за извършени плащания за процесния период, въззивният съд е направил извод, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16 732, 80 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за осъществена охрана на язовир Тича по фактурите, посочени в диспозитива на решението за уважаване на иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос „Следвало ли е първо да бъде допусната СТЕ и впоследствие, въз основа на констатациите от нея, да бъде заплатена съответната фактура?“ не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е неясен и не може да бъде свързан с решаващите изводи на въззивния съд. Същевременно, изводите на въззивния съд за изпълнението на възложената по договора работа от страна на ищеца и за приемането й от ответника се основават на преценката на доказателствата по делото и по-конкретно на представените констативни протоколи и на експертното заключение за осчетоводяване на процесните фактури при ответника, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит въз основа на тях. Правилността на така извършената от съда преценка не би могла да бъде проверявана в стадия по селекцията на касационните жалби, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение