Определение № 265 от 21.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3830/2013 г.
ВКСII търговско отделение21.10.2013 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество”А. България”, АД, ЕИК[ЕИК], срещу решение № 270 от 10.06.2013 г. по в.гр.д. № 421/2013 г. на Окръжен съд - Пазарджик, Гражданска колегия, първи въззивен състав. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС, в едноседмичен срок от връчването. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е образувано по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество”А. България”, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 270 от 10.06.2013 г. по в.гр.д. № 421/2013 г. на Окръжен съд - Пазарджик, Гражданска колегия, първи въззивен състав, с което е потвърдено решението на Районен съд – Пазарджик по гр.д. № 2089/2012 г. в обжалваната част – за отхвърляне на предявения срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], иск за установяване съществуването на регресно вземане в резултат на изплатено застрахователно обезщетение на [фирма] по покрит застрахователен риск – неплащане на лизингови вноски по полица 1640/03/218/000003, в частта за разликата над 3 720.56 лв. до 5 995.87 лв., ведно със законната лихва от 15.03.2012 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1067/2012 г. К. поддържа оплаквания, основани на чл.281, т.3, предл.1 от ГПК, с искане за отмяна на решението. В приложеното изложение за достъп до касация е налице позоваване на чл.280, ал.1 т.2 ГПК по формулиран материалноправен въпрос. Ответникът по касация счита въззивното решение за правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че касационната жалба е недопустима. След законодателното изменение на ГПК/ ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лева не подлежат на касационно обжалване. В случая, предмет на делото е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на регресно вземане, произтичащо от изпълнение на задължение на застрахователното дружество по абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал.1, т.6 ТЗ. Спорът следва да се определи като търговски по смисъла на чл.365, т.1 ГПК, като неговата цена е под законодателно определения праг за обжалваемост на въззивното решение. Следователно, касационното производство е процесуално недопустимо и подадената жалба следва да се остави без разглеждане. С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение